Дубай, Абу Даби
И така, вече няма да отлагам, че времето започва все повече да ме притиска, затова… ДУБАЙ 
Толкова емоции бушуват още в мен, въпреки, че вече цяла седмица мина откакто съм се прибрала, че не зная откъде да започна. Предварително се извинявам, ако звуча неподредено, но… как иначе се говори за нещо, в което си влюбен?!
Предварително се извинявам, ако звуча неподредено, но… как иначе се говори за нещо, в което си влюбен?! Започвам с това, че всъщност дори не бях особено щастлива, че точно там ще бъда за Нова година. Дори малко съжалявах, че при избора Дубай или Йордания не избрах Йордания. Да, много снимки бях гледала, много разкази бях чувала за Дубай, но така или иначе за мен си беше поредната арабска дестинация, и някак… тръгнах примирена, че ще е поредната ми командировка, където трябва да си свърша добре работата. Единственото ми утешение беше, че там имам бивши колежки, с които ще се видя.
Кацнахме около обед и… първото, което веднага ми направи впечатление е, че не мирише. Тук е мястото да уточня, че един от проблемите ми с арабските дестинации е специфичната миризма, която се носи във въздуха още с показване на стълбичките на самолета. Тук обаче не и… до тук добре. След това се наредихме на опашка за eye check…. бавно, изнервящо, чакащо… Но нямаме избор. От предишен опит се стараех много да не се оглеждам наоколо, някак в арбаските страни никога не съм се чувствала спокойно.. Паспортна проверка, отново по арабски бавна. Казах си „Ами да, така и предполагах“. Всъщност кацнахме на стария терминал, така че и обстановката наоколо с нищо не издаваше какво ме чака отвън
Кацнахме около обед и… първото, което веднага ми направи впечатление е, че не мирише. Тук е мястото да уточня, че един от проблемите ми с арабските дестинации е специфичната миризма, която се носи във въздуха още с показване на стълбичките на самолета. Тук обаче не и… до тук добре. След това се наредихме на опашка за eye check…. бавно, изнервящо, чакащо… Но нямаме избор. От предишен опит се стараех много да не се оглеждам наоколо, някак в арбаските страни никога не съм се чувствала спокойно.. Паспортна проверка, отново по арабски бавна. Казах си „Ами да, така и предполагах“. Всъщност кацнахме на стария терминал, така че и обстановката наоколо с нищо не издаваше какво ме чака отвън
И целия този свят изчезна в момента, в който се качихме в автобуса към хотела. Изведнъж попаднахме в един напълно друг свят…. Така или иначе нямах много време да погледна, чекиране в хотела (колкото и читав да е, хотел е), първи организационни задачки…
Всъщност ето и малко снимки от хотела, като първата е…. я да видим някой ще се сети ли какво е това червеното на тази снимка, което беше в гардероба
Хотела е Метрополитен Палас и ако някой не държи да е близо до плажа, държи на що годе добро обслужване, спокойно бих го препоръчала. Казвам що-годе добро обслужване, защото персонала беше основно от филипинци, които……. е, за тях се знае, че са любезни, търпеливи но не и бързи в обслужването
Всъщност ето и малко снимки от хотела, като първата е…. я да видим някой ще се сети ли какво е това червеното на тази снимка, което беше в гардероба
Хотела е Метрополитен Палас и ако някой не държи да е близо до плажа, държи на що годе добро обслужване, спокойно бих го препоръчала. Казвам Ето и част от фоайето на моя етаж
Успях само да погледна наоколо и видях прилично високи сгради, които едва след това си дадох сметка, че всъщност са достатъчно нови. Хотела ни беше на Ал Мактум роад (за тези, които са били там), съвсем близо до т. нар.сити център на Дубай. Туристите от групата почти веднага се пръснаха около хотела, аз едва вечерта успях… И започнах да гледам с широко отворени очи Първата вечер партньорите ни поканиха на вечеря в ресторант, техен си… в който естествено не се сервира алкохол Започнах да се чувствам странно, защото… очаквах арабско, виждам нещо съвсем нормално, съвременно, европейско като обстановка… поне отвън Вътре в ресторанта беше доста по-странно и… пак не миришеше Дори сега не мога да опиша как се почувствах. Поглеждаш наляво и виждаш семейство, жената забрадена с кърпа, но пуши цигара. Поглеждаш надясно и виждаш млади мъж и жена, тя отново забрадена, но той я беше прегърнал?!!?! Поглеждаш още наоколо и започваш да виждаш най-различни физиономии на различни по националност хора. В същото време на детската площадка в пряка близост играят деца… Казах си „ОК, това явно е специално подбрано от партньорите ни място“. Всъщност беше четвъртък срещу петък и докато се чудех защо още като отивахме не можехме да намерим наоколо място за паркиране, ми подсказаха, че там почивния ден е петък и нормално в четвъртък вечер всички да са навън…. След вечеря като излязохме и погледнах от другата страна на канала… светлини каквито могат да се видят само в модерните градове… Аз обаче понеже така и не се научих да си оправям настройките на фотоапарата, каквото снимах, нищо не се получи, така, че това няма как да ви го покажа…
До тук без да знам още къде точно съм попаднала се прибрах в час, в който още не ми се спеше, но следпо-малко от 3 часа трябваше да ставам за предстоящия сити тур в Дубай
Започнах да се чувствам странно, защото… очаквах арабско, виждам нещо съвсем нормално, съвременно, европейско като обстановка… поне отвън Вътре в ресторанта беше доста Дори сега не мога да опиша как се почувствах. Поглеждаш наляво и виждаш семейство, жената забрадена с кърпа, но пуши цигара. Поглеждаш надясно и виждаш млади мъж и жена, тя отново забрадена, но той я беше прегърнал?!!?! Поглеждаш още наоколо и започваш да виждаш най-различни физиономии на различни по националност хора. В същото време на детската площадка в пряка близост играят деца… Казах си „ОК, това явно е специално подбрано от партньорите ни място“. Всъщност беше четвъртък срещу петък и докато се чудех защо още като отивахме не можехме да намерим наоколо място за паркиране, ми подсказаха, че там почивния ден е петък и нормално в четвъртък вечер всички да са навън…. След вечеря като излязохме и погледнах от другата страна на канала… светлини каквито могат да се видят само в модерните градове… Аз обаче понеже така и не се научих да си оправям настройките на фотоапарата, каквото снимах, нищо не се получи, така, че това няма как да ви го покажа…До тук без да знам още къде точно съм попаднала се прибрах в час, в който още не ми се спеше, но след
Скоро след като заспах се оказа, че вече е време да ставам… Душата ми спеше и докато се чудех от какво съм толкова уморена се сетих, че всъщност проблема е в часовата разлика.
ОАЕ са с два часа преди нас и ставането ми в 6 сутринта беше равностойно на 4 по БГ време……. Е, нямах избор Като си видях групата, не само аз страдах от недоспиване, но поне кафето в ресторанта беше добро Дойде буса, качихме се и… от този момент започна едно от най-страхотните ми пътувания
Преди всичко няколко думи и за Дубай, въпреки, че всеки може да прочете в нета инфо, но…. Както знаете, Дубай не е отделна страна (имаше хора, които така мислеха, междувпрочем ), а едно от общо седемте емирства на Арабския полуостров. Второто по големина, след Абу Даби, което пък е освен най-голямото, също и едноименния град е столица на ОАЕ. Останалите емирства са: Шаржа, Фуджейра, Аджман, Ум Ал Куейн и най-малкото Рас Ал Хаим.
Историята на това мястое по-скоро достойна за 1001 нощ, но за сметка на това то сега това е място, което е по-скоро от 22 век Основаването на ОАЕ датира съвсем отскоро — 1971 година, и оттогава започва и създаването на Дубай такъв, какъвто е днес. Доколкото в началото Абу Даби е бил и градът, в който започват да никнат първите високи сгради, то сега има едва ли не едно съревнование между двата града, кой ще направи нещо по-голямо, по-високо, по-модерно, по-уникално. Поне към момента мисля, че Дубай определено води в това състезание, ако ще дори и по отношение на нравите, които съществуват там.
Освен, че е изключително модерен град, то Дубай се оказваи Мека-та на нощния живот в целия арабски свят И то в унисон със съществуващи правила, които….. Ето и някои от тях:
— Като цялов по-голямата част от ресторантите не се сервира алкохол (в това число и бира и вино). За сметка на това във всички хотели и до тях има чудесни ресторанти, в които и т. нар.местни могат да ходят и да консумират алкохол
— В една немалка част от тези ресторанти не се допускат деца под 12 години след 21 часа;
— Като цяло не е приетопо-интимно общуване (прегръдки и целувки) на обществено място. Но ако това се случи по-скоро ще дойде някой да направи забележка. За сметка на това в Шаржа наказанието за подобно нещо е 40 пръчки на голо, наказание, което се изпълнява и до наши дни
— В баровете и дискотеките не се допускат лица под 21 години, но пък за сметка на това са доволно много за останалите и са………. на световно ниво като купон, музика… Една от най-известните дискотеки е Трилиджиан, която е на три етажа, щур купон, много скъпа… И място, където можеш да срещнеш световно известни имена
Всъщност като споменах „местни“, редно е да уточня, че истинските местни са не повечеот 12—13% от общото население в Дубай. Всички останали са пришълци от цял свят. Като че ли преобладаващи са индийците, доколкото оттук е минавал пътя за Индия (пътя на коприната), но доволно много са и пакистанците — това на пръв поглед. Покрай развитието на туризма в страната е пълно с филипинци, които работят по хотели и къде ли не още по обслужващ сектор. Не, че са най-добрите работници, но пък са доста евтина работна ръка.
И оттам нататък следващи по численост май са англичаните — е, това също има своята предистория И оттам нататък може да се видят наистина какви ли не националности. Като не е задължително те да са туристи
Не знам, но поне на мен Дубай като че ли малко ми приличаше на едно огромно летище, през което минават какви ли не хора. И факт е, че дори и тези, които живеят и работят там не се задържат много. Не повечеот 5—6 до 10 години. Причината не е, че им омръзва, но законите там така или иначе не дават шанс да се вземе поданство Който иска може да живее ако ще 30 години, но няма да получи поданство, освен ако не се сроди с някой местен или признат за такъв и съответно не приеме мюсюлманството като религия. В същото време независимо, че мюсюлманството е основната религия там, то няма преследване или осъждане на останалите религии. Единственото условие е да не се пропагандират
Официален език се води арабски, но……. там всички говорят английски, друг е въпроса, че не е истина какви вариации на езика се чуват там Но пък след 2—3 дни се свиква и човек почва да разбира… почти
Парична единица Дирхам. Разбира се, на доста места може да се пазарува и в щатски долари или евро,но по-удобно е в дирхами. Съотношение: 1 евро е около 5 дирхама, 1 щ. д. около 3,65 дирхама.
И въпреки, че когато говорим за ОАЕ първото, за което се сещаме е петрол, то конкретно Дубай има доста малко залежи. В този смисъл и това е причината, поради която мъдрите владетели още отсега се подготвят за времето, когато петролът ще свърши (според учени имат петрол за още10—12 години). Целта е да превърнат Дубай в един световен център и като гледам… май наистина успяват.
За онези, които са чували, че Дубай е едно от местата за евтино пазаруване… вече не е точно така. За последните две години доста се е покачил стандарта и немалко от стоките са на цени почти като в България. Разбира се, все още техниката е доста евтина, предвид, че всичко се внася от Изток.
И така, толкова за сухото инфо за Дубай Ако се сетя още нещо ще кажа Та…. да се върна на показване на Дубай Разбира се,голяма част от разглеждането беше през автобус, и на определени места се спираше за снимки… Който е ходил с групи, знае, че това обаче е един добър начин за първоначална ориентация къде какво се намира, за да може после всеки по интереси да си скита където пожелае. Да не пропусна да кажа, всъщност за Дубай се твърди, че престъпността е 0% и факт е, че… ами не знам, но там като излезеш на улицата и се чувстваш спокойно. Дори и в старата част, където се намират пазарите, които съществуват по-скоро като атракциони Изрично ни предупредиха, че полиция в дрехи на такава надали ще видим, но за сметка на това е пълно с цивилна такава. И… правилото, че там, където законите са строги и се спазват строго и са валидни за всички наистина е вярно Аз понеже съм шемет, през целия ден смятах, че съм си забравила апарата, а вечерта си го намерих в раничката, но ето няколко снимки, които направих на следващия ден, на път към Абу Даби.
Започвам с двете кули, които често наричат Тоблероните… Ясно защо Между другото такива две има в Абу Даби, по-малки. И доколкото разбрах погрешно ги наричат „близнаците“, защото има други две сгради, които са истинските близнаци
Сутринта имаше мараня, съчетано със снимане през автобус… извинявам се за качеството на снимките
И още нещо се сещам — въпреки, че Дубай се рекламира като мястото, което предлага всичко от модерния живот, но без минусите, то един от минусите вече го имат — огромен трафик. Има и обществен транспорт, но той се ползва само от най-бедните. В момента се строи метро, което на единпо-късен етас се планира да свързва дори с Абу Даби…
Приближаваме към най-новата част…
Сградата с топката е една от сградите на най-голямата им комуникационна компания ЕТИ Салат. Всъщност навсякъде, където на дадена сграда има такава топка, значи е на телекомуникационна компания
Тук в далечината се вижда и известния Бурж Ал Араб. В деня на обиколката в Дубай стигнахме до него и… бях
ОАЕ са с два часа преди нас и ставането ми в 6 сутринта беше равностойно на 4 по БГ време……. Е, нямах избор
Като си видях групата, не само аз страдах от недоспиване, но поне кафето в ресторанта беше добро Дойде буса, качихме се и… от този момент започна едно от най-страхотните ми пътувания Преди всичко няколко думи и за Дубай, въпреки, че всеки може да прочете в нета инфо, но…. Както знаете, Дубай не е отделна страна (имаше хора, които така мислеха, междувпрочем
), а едно от общо седемте емирства на Арабския полуостров. Второто по големина, след Абу Даби, което пък е освен най-голямото, също и едноименния град е столица на ОАЕ. Останалите емирства са: Шаржа, Фуджейра, Аджман, Ум Ал Куейн и най-малкото Рас Ал Хаим.Историята на това място
Основаването на ОАЕ датира съвсем отскоро — 1971 година, и оттогава започва и създаването на Дубай такъв, какъвто е днес. Доколкото в началото Абу Даби е бил и градът, в който започват да никнат първите високи сгради, то сега има едва ли не едно съревнование между двата града, кой ще направи нещо Освен, че е изключително модерен град, то Дубай се оказва
И то в унисон със съществуващи правила, които….. Ето и някои от тях:— Като цяло
— В една немалка част от тези ресторанти не се допускат деца под 12 години след 21 часа;
— Като цяло не е прието
— В баровете и дискотеките не се допускат лица под 21 години, но пък за сметка на това са доволно много за останалите и са………. на световно ниво като купон, музика… Една от най-известните дискотеки е Трилиджиан, която е на три етажа, щур купон, много скъпа… И място, където можеш да срещнеш световно известни имена
Всъщност като споменах „местни“, редно е да уточня, че истинските местни са не повече
И оттам нататък следващи по численост май са англичаните — е, това също има своята предистория
И оттам нататък може да се видят наистина какви ли не националности. Като не е задължително те да са туристи Не знам, но поне на мен Дубай като че ли малко ми приличаше на едно огромно летище, през което минават какви ли не хора. И факт е, че дори и тези, които живеят и работят там не се задържат много. Не повече
Който иска може да живее ако ще 30 години, но няма да получи поданство, освен ако не се сроди с някой местен или признат за такъв и съответно не приеме мюсюлманството като религия. В същото време независимо, че мюсюлманството е основната религия там, то няма преследване или осъждане на останалите религии. Единственото условие е да не се пропагандират Официален език се води арабски, но……. там всички говорят английски, друг е въпроса, че не е истина какви вариации на езика се чуват там
Но пък след Парична единица Дирхам. Разбира се, на доста места може да се пазарува и в щатски долари или евро,
И въпреки, че когато говорим за ОАЕ първото, за което се сещаме е петрол, то конкретно Дубай има доста малко залежи. В този смисъл и това е причината, поради която мъдрите владетели още отсега се подготвят за времето, когато петролът ще свърши (според учени имат петрол за още
За онези, които са чували, че Дубай е едно от местата за евтино пазаруване… вече не е точно така. За последните две години доста се е покачил стандарта и немалко от стоките са на цени почти като в България. Разбира се, все още техниката е доста евтина, предвид, че всичко се внася от Изток.
И така, толкова за сухото инфо за Дубай
Ако се сетя още нещо ще кажа Та…. да се върна на показване на Дубай Разбира се,голяма част от разглеждането беше през автобус, и на определени места се спираше за снимки… Който е ходил с групи, знае, че това обаче е един добър начин за първоначална ориентация къде какво се намира, за да може после всеки по интереси да си скита където пожелае. Да не пропусна да кажа, всъщност за Дубай се твърди, че престъпността е 0% и факт е, че… ами не знам, но там като излезеш на улицата и се чувстваш спокойно. Дори и в старата част, където се намират пазарите, които съществуват Изрично ни предупредиха, че полиция в дрехи на такава надали ще видим, но за сметка на това е пълно с цивилна такава. И… правилото, че там, където законите са строги и се спазват строго и са валидни за всички наистина е вярно Аз понеже съм шемет, през целия ден смятах, че съм си забравила апарата, а вечерта си го намерих в раничката, но ето няколко снимки, които направих на следващия ден, на път към Абу Даби.Започвам с двете кули, които често наричат Тоблероните…
Ясно защо Между другото такива две има в Абу Даби, Сутринта имаше мараня, съчетано със снимане през автобус… извинявам се за качеството на снимките И още нещо се сещам — въпреки, че Дубай се рекламира като мястото, което предлага всичко от модерния живот, но без минусите, то един от минусите вече го имат — огромен трафик. Има и обществен транспорт, но той се ползва само от най-бедните. В момента се строи метро, което на един
Приближаваме към най-новата част…
Сградата с топката е една от сградите на най-голямата им комуникационна компания ЕТИ Салат. Всъщност навсякъде, където на дадена сграда има такава топка, значи е на телекомуникационна компания
Тук в далечината се вижда и известния Бурж Ал Араб. В деня на обиколката в Дубай стигнахме до него и… бях )….
А ето я и известната ски писта в Дубай. Да, закрита е, така и не успях да намеря време да отида да видя от вътре. Непосредствено до нея се намира един от най-големите МАЛЛ-ове, така че се оказа, че дори и тези, които ходиха на пазар не са си направили труда да влязат вътре. Ама то няколко дни — кое 
А това е една от любимите ми снимки… Сигурно тези, които живеят в САЩ не биха се впечатлили толкова, но тук си нямаме толкова високи и толкова много такива сгради, та…
Удивителен е начина, по който тези сгради изникват, Минахме, но не успях да снимам и недовършения още небостъргач… не ме питайте сега за името, но в момента се строят 3 такива в света. В Дубай не бързат да свършват, защото изчакват другите да приключат, та да направят своя
И разбира се, Дубай си има своя зоокът, своите плажове. Докато бяхме там беше около 26 градуса и ако за тях беше зима, то немалка част от нашите ходеха на плаж
Виж, друго нещо е лятото там — температурите стигат
Предвид, че все пак бях на работа там и голяма част от времето ми беше ангажирано и с нея, всъщност малко мога да ориентирам който и да било сега кой „квартал“ къде се намира, но понеже така и така съм решила, че пак ще ходя, тогава ще дам повече инфо
За сега продължавам с емоции АБУ ДАБИ
Както вече казах Абу Даби е и столицата на ОАЕ. В превод името означава „Бащата на газелата“. Легендата разказва, че в далечни времена, когато по тези земи са живели само отделни родове двама братя… вероятно от фамилията Зайед (наистина не успях да запомня имената там) преследвали една газела. Стигнали до водата, но газелата преплувала отсреща на острова, когато двамата братя я настигнали, видяли, че тя пие вода от един извор. Това поставило началото на града Абу Даби, който всъщност е разположен на Т-образен остров в Перскийския залив. На път към Абу Даби бегло се вижда и къде се намира Острова на света: острова, който е съставен от няколко по-малки острова, всеки от който има формата на континентие на Земята:-)
Абу Даби се счита за най-богатия град на света и действително, той е разположен в един от най-богатите на петролни залежи район. Друг е въпроса, че доколкото зная Саудитска Арабия доста конкурира по богатство Абу Даби, но….:-)
И въпреки, че става дума уж за еднаква култура, още с приближаването към Абу Даби започва да се усеща разликата. Първото, което прави впечатление е всепо-забелязващата се зеленина покрай пътя.
Малко преди да минем през мостовете минахме и покрай малкото останали от древността… сгради.
Колкото повече наближаваме, толкова по-зелено става и… макар в далечината да се виждаха вече високи сгради, някак… усещането е за уют
Имахме огромното желание да влезем в селище, което доклокото разбрах е нещо като място на занаятите, но беше затворено:(Е, снимахме му табелата и после поснимахме малко сградите от далече…. отново борейки се с маранята или мъгла или каквото и да беше това
След това продължихме към сърцето на града и…. сред високите сгради. Едно от имената на Абу Даби е Арабския Манхатън. И ако в Дубай сградите изникват по-големи и по-лъскави, но все още нямат като че ли свой собствен дух, то в Абу Даби се усеща, че сградите са по-стари, но някак по-подредени.
Абу Даби се счита за най-богатия град на света и действително, той е разположен в един от най-богатите на петролни залежи район. Друг е въпроса, че доколкото зная Саудитска Арабия доста конкурира по богатство Абу Даби, но….:-)
И въпреки, че става дума уж за еднаква култура, още с приближаването към Абу Даби започва да се усеща разликата. Първото, което прави впечатление е все
Малко преди да минем през мостовете минахме и покрай малкото останали от древността… сгради.Колкото повече наближаваме, толкова Имахме огромното желание да влезем в селище, което доклокото разбрах е нещо като място на занаятите, но беше затворено:(Е, снимахме му табелата и после поснимахме малко сградите от далече…. отново борейки се с маранята или мъгла или каквото и да беше товаСлед това продължихме към сърцето на града и…. сред високите сгради. Едно от имената на Абу Даби е Арабския Манхатън. И ако в Дубай сградите изникват 
На много места в Абу Даби между сградите се виждат и тези… скулптури, които са нещо като символ на гостоприемството — кафеник, чаша и ароматизатор
И да не си мислите, че само ние си имаме топ??
Всъщност и в Дубай и в Абу Даби е удивително съчетанието на високите сгради и ниското жилищно строителство. Досега гледах, нямам подходящи снимки да покажа. Разбира се, част от това ниско строителство са доста скъпи жилища, които са на…. жените на дадените собственици По закона там, когато мъж има поне две жени, то той задължително трябва еднакво да осигурява и дава и на двете. Ако на едната купи вила до своята, то задължително и на другата трябва да има същата. Това важи за всичко, дори за дрехи, бижута, храна А не мога да ги мисля тези, които имат повече жени 
В Абу Даби се намира и една от най-големите… строителници на типичните арабски Доу (Dhow)галери. Дано намеря снимка на такава, но на времето те са били само от дърво. В наши дни такива галери се използват за туристически разходки, голяма част са превърнати в плаващи ресторанти. Същевременно на всеки 2 години се провеждат състезания с такива галери, като за да няма сърдити, ако едната година е в Абу Даби, то следващото състезание след две години е в Дубай и после пак
Аз лично нищо не разбирам от лодки (тук може би Адмирала ще каже повече), тяхното правене и тн, но казаха, че сегашните за състезания вече не ги правят само от дърво, все повече се използват и модерни материали за облицовка… Но естественно чинно снимах.
А ето и едно лирично отклонение, при един от хотелите бяхме спряли за почивка, тоалетна и… се оказа, че там има бар „Хемингуей“… Аз като видна негова почитателка нямаше как да не го снимам
И ето още малко от Абу Даби
А, ходихме и до пазара за килими, ама нещо не се впечатлих… Всъщност май на повечето от туристите им хареса Абу Даби, но мен не ме грабна. Сигурно защото и казаха, че за разлика от Дубай, там съвсем няма толкова добър нощен живот, правилата са доста
За жалост не беше разрешено снимането в музей-магазин, в който влязохме и в който имаше невероятно прекрасни неща
Страхотна изработка на гоблени, красиви шалове, да не говорим за други пана, порцелан, мебели (малки масички примерно)…. ако намеря линк ще добавя.Малко се уморих, но продължавам. Разбира се, не само сгради и статуи на чаши и кафеничета гледахме.
Всъщност преди да влезем в града бяхме на едно от най-невероятните места. Джамията Шейх Зайед. Тези, които са ходили преди са я виждали само в строеж. Всъщност сега като бяхме още около нея, а и вътре имаше строителна работа, но… бяхме късметлиите, които нашия гид успя да вкара вътре.
Мълвата гласи, че мюсюлманите по света доста се възмущават от размера на тази джамия, защото е вечепо-голяма от джамията в Мека. Но тя освен, че е явно по-голяма, тя е и по-пищна, по-лъскава… За онези, които не знаят, в мюсюлманството е забранено да се изобразяват каквито и да било хора, затова всички украси са през флорални мотиви. Е, въпреки, че сме друговерци, пуснаха ни да разгледаме отвътре… Ако човек наистина се абстрахира от религиозните си скрупули, няма как да не ахне…
Всъщност преди да влезем в града бяхме на едно от най-невероятните места. Джамията Шейх Зайед. Тези, които са ходили преди са я виждали само в строеж. Всъщност сега като бяхме още около нея, а и вътре имаше строителна работа, но… бяхме късметлиите, които нашия гид успя да вкара вътре.
Мълвата гласи, че мюсюлманите по света доста се възмущават от размера на тази джамия, защото е вече
И както си му е ред, забрадиха ни с черни кърпи, а тези жени, които бяха с панталони или Няма начин с фотоапарат да се снима всичко, добре бяха тези, които са с камера.
 |
Така и не разбрах за какво служат тези монитори…
Оттам отидохме и залата, която според мен е под най-големия купол
Знам, че през тези снимчици няма как да се усети, но няма начин човек вътре да не ах-не пред тази невероятна естетика и архитектура. Всъщност после се оказа, че наистина сме от малкото, които са пуснали да влязат вътре…
Знам, че през тези снимчици няма как да се усети, но няма начин човек вътре И още малко от Абу Даби Както вече споменах, има едно негласно състезание между Дубай и Абу Даби. И след като в Дубай направиха Бурж Ал Араб, хотела, който е обявен за първия 7* хотел, то естествено е и в Абу Даби да се появи такъв, но… да е още по-по-най И ето хотел Емиратес Палас В него така и не влязохме… така, че няма как да направя сравнение, но хора, които са влизали и в двата считат, че ако Бурж е по-модерен от вън и по-кичозен отвътре, то Емиратес Палас от вътре е в пъти по-издържан, с в пъти по-добро обслужване. За сметка на външността, която е точно обратното на модерна сграда:-)
Както вече споменах, има едно негласно състезание между Дубай и Абу Даби. И след като в Дубай направиха Бурж Ал Араб, хотела, който е обявен за първия 7* хотел, то естествено е и в Абу Даби да се появи такъв, но… да е още И ето хотел Емиратес Палас В него така и не влязохме… така, че няма как да направя сравнение, но хора, които са влизали и в двата считат, че ако Бурж  |
Естествено, в края на обиколката на забележителности спряхме и за пазаруване 
И докато другите се втурнаха да купуват дрехи и какво ли още не, аз отидох до щанда за плодове и си накупих плодове, за които дори не бях чувала Друг е въпроса дали ми харесаха на вкус всички И следобед уморени, но доволни тръгнахме да се прибираме в Дубай
И докато другите се втурнаха да купуват дрехи и какво ли още не, аз отидох до щанда за плодове и си накупих плодове, за които дори не бях чувала Друг е въпроса дали ми харесаха на вкус всички И следобед уморени, но доволни тръгнахме да се прибираме в ДубайИ понеже който си е с късмет, той си го следва, докато пътувахме към Дубай ми звъннаха от офиса на партньорите, че имат недостиг на хора и да направя трансфера и заведа хората, които имаха резервация за вечеря в Бурж Ал Араб. Естествено, колкото и да бях уморена изобщо не се двуомих. Още повече, че само като водач не бях длъжна да отговарям на условията за дрес-код…..
И така, няколко часапо-късно, вече по тъмно се озовах пред толкова прословутия хотел. Не мога да отрека, че за разлика от почти никаквия ефект през деня, то вечерта гледката действително е изумителна. Целия хотел беше осветен от променящи се цветове и действително напомняше на корабно платно, което едва ли не се движи.
Тежки и претенциозни са изискванията към посещаващите хотела туристи. Първото е, че без резервация, било за ресторант, било за бара няма начин да се влезе в него. Доста преди да се стигне до входа има бариера, където охраната проверява всеки. Оттам кой пеш, кой с голф колички, кой с лимузини ги откарват до входа. Нашия бус не го пуснаха, но пък се разходихме пеш през част от градината до входа. И колкото повече се приближава човек, толкова повече се усеща наистина пищността на хотела.
Вътре….. добре де, ако трябва да съм откровена, влизала съм в пътипо-хубави като стил хотели. Но пък наистина човек само като помисли, че влиза в едно място, което просто виждаш ужасно много пари на едно място… Едни казват, че златото по парапети и украса било около 2 тона, други стигат до 5 тона… Така или иначе действително се влиза в една сграда, която ако човек погледне нагоре, едва стига погледа му до тавана. Иначе фоайе, срещу входа стъпаловидни фонтани, от двете им страни ескалаторите, които водят до района на лоби бара. Там беше и рестораната, в който мисля че само НЕгости на хотела ходеха. Бях малко притеснена, защото не всички от групата отговаряха на изскването за облекло, което всеки получава дори и през нета да си направи резервация. Но се оказа, че не е чак толкова строго. Докато хората вечеряха, се оказа, че кафето съвсем не е чак толкова непоносимо скъпо.
Достъпа за туристи е доста ограничен — района на лоби бара, евентуално с асансьор до панорамния бар, където също ако нямаш резервация не можеш да влезеш, но пък има панорамен асаньор. До ресторанта, който се води подводен изобщо дори не пускат. Всъщност не е нужно човек да знае къде пускат и къде не, почти навсякъде където не може има дескове, където любезни служители на хотела обясняват, че не може
А, на нивото на лоби бара се намира и фонтана, който бил по не помня каква специална технология, и който на всеки кръгъл час изстрелва струя висока 30 м, а през останалото време водата променя формата си от прескачащи се капки до струи като от чешмичка, които обаче ако прекъснеш с пръст, по струята притичва светлинка. Е това само с камера можеше да се снима Но грозни или не, ето малко снимки от вътре
Това са входовете към мезонетите нагоре по етажите,
И така, няколко часа
Тежки и претенциозни са изискванията към посещаващите хотела туристи. Първото е, че без резервация, било за ресторант, било за бара няма начин да се влезе в него. Доста преди да се стигне до входа има бариера, където охраната проверява всеки. Оттам кой пеш, кой с голф колички, кой с лимузини ги откарват до входа. Нашия бус не го пуснаха, но пък се разходихме пеш през част от градината до входа. И колкото повече се приближава човек, толкова повече се усеща наистина пищността на хотела.
Вътре….. добре де, ако трябва да съм откровена, влизала съм в пъти
Достъпа за туристи е доста ограничен — района на лоби бара, евентуално с асансьор до панорамния бар, където също ако нямаш резервация не можеш да влезеш, но пък има панорамен асаньор. До ресторанта, който се води подводен изобщо дори не пускат. Всъщност не е нужно човек да знае къде пускат и къде не, почти навсякъде където не може има дескове, където любезни служители на хотела обясняват, че не може
А, на нивото на лоби бара се намира и фонтана, който бил по не помня каква специална технология, и който на всеки кръгъл час изстрелва струя висока 30 м, а през останалото време водата променя формата си от прескачащи се капки до струи като от чешмичка, които обаче ако прекъснеш с пръст, по струята притичва светлинка. Е това само с камера можеше да се снима
Но грозни или не, ето малко снимки от вътреТова са входовете към мезонетите нагоре по етажите,
В хотела няма стаи, а само мезонети, като най-евтиния вариант (тоест в нисък сезон) е около 1600 долара на вечер. А на последните етажи се намират двата апартамента на шейха и на…. някой, който беше с малко по-нисък ранг
А, като казах шейхове, и в Абу Даби и в Дубай минахме доколкото може близо до входовете на дворците на управляващите, а в Дубай и на сестрата на Ал Мактум.
В Дубай бешепо-лек явно режима, имаше униформени, но толкова и иначе се разхождаха бавно и спокойно фазани, които изобщо не им пукаше от автобуса. Сигурно там е по-страшно да убиеш фазан на емира, отколкото ако убиеш човек
Докато палата в Абу Даби беше много строго охраняван, с въоръжена охрана и едно от рода на БТР. Снимки естествено няма, защото не се позволява дори и през автобуса. Е, ако някой е успял тайно с камера….
Тоест дори и през палатите, пак се усеща, че в Дубай всичко е достапо-олекотено като правила.
А, като казах шейхове, и в Абу Даби и в Дубай минахме доколкото може близо до входовете на дворците на управляващите, а в Дубай и на сестрата на Ал Мактум.
В Дубай беше
Докато палата в Абу Даби беше много строго охраняван, с въоръжена охрана и едно от рода на БТР. Снимки естествено няма, защото не се позволява дори и през автобуса. Е, ако някой е успял тайно с камера….
Тоест дори и през палатите, пак се усеща, че в Дубай всичко е доста
А за да довърша с дневния Дубай, да не пропусна да кажа, че ходихме и до Палма Джумейра, но изрично ни предупредиха,че няма шанс да навлезем навътре, тъй като всичко е частна собственост и… достъпа е само с покана Както знаете, в Дубай има 3 острова с форма на палма. Надявах се поне от самолета да снимам, но не би.
Но пък за сметка на това при разходката ни в града като минахме през пазара (на арабски е „сук“), пресякохме канала с едни удивителни лодки, които…. ами аз поне едва се сдържах да не викам Те са плитки, по средата има сковани като пейки, където всички сядат, разминават се с блъскане, но си е вид транспорт
Оттам стигнахме до пазара за подправки, който същое по-скоро запазен с атракционна цел, оттам и златния пазар. Абе аз така и не се престраших да ползвам обществени тоалетни. ИНаче казано, какъвто и лукс да се вижда, има си местата, където си е мръсотия
А, за момичетата, които им е писнало от нахалството на арабите — в Дубай такова нещо няма. Да, оглеждат, извръщат глави, но никой не си позволява да бъде нагъл като в Тунис, Египет. Достапо-сдържани, може би от страх, но… Също и за пазаренето — в доста по-умерени граници и не е изключено, ако някой каже много ниска цена, директно да откажат да се пазарят повече дори и за друга стока, а да не говорим, че изобщо го няма това да вървят след купувача и да продължават да предлагат стока.
Както знаете, в Дубай има 3 острова с форма на палма. Надявах се поне от самолета да снимам, но не би.Но пък за сметка на това при разходката ни в града като минахме през пазара (на арабски е „сук“), пресякохме канала с едни удивителни лодки, които…. ами аз поне едва се сдържах да не викам
Те са плитки, по средата има сковани като пейки, където всички сядат, разминават се с блъскане, но си е вид транспорт Оттам стигнахме до пазара за подправки, който също
А, за момичетата, които им е писнало от нахалството на арабите — в Дубай такова нещо няма. Да, оглеждат, извръщат глави, но никой не си позволява да бъде нагъл като в Тунис, Египет. Доста
НОВА ГОДИНА 2008
И докато се усетим между разходки и пазаруване дойде 31 Декември :) Групата с която бях (80 човека) празнувахме в нашия хотел. И тук, разбира се имаше изненади, които изрично ще кажа, защото се оказва, че са по-скоро правило, отколкото изключение.
Като отидох да уточнявам масите и разпределението по тях се оказа, че политика на хотела е децата под 12 години да бъдат в отделна зала, не с родителите си. В първия момент не реагирах, даже си казах - ми чудесно, хем родителите ще се забавляват, хем децата. А в тази зала за деца бяха осигурени игри, видеоигри, храна и около 10 човека персонал (за не повече от 15-ина деца), който да се грижи за тях. Да, обаче в следващия момент се сетих, че българите сме хора, които трудно се отделят от децата си, още повече на празник. Обаче....... това е положението, и нямах изобр. Тук всъщност се срамувам служебно, защото аз самата не бях подготвена за това, още по-неприятно беше, че в последния момент трябваше да го кажа на хората. Е, примириха се, то нямаше и избор де. След това при разговор с директора по продажби на хотела и с партньорите се оказа, че това не е политика само на този хотел и че всъщност е по-скоро правило по повечето хотели. Причината е от една страна презумпцията за удобство, но същевременно и нямаше как да не се усети, че има влияние и съществуващите закони за недопускане на деца в ресторанти след 21 часа например. И на места, където се сервира алкохол. Така, че всички, които занапред биха тръгнали натам е добре предварително да се осведомяват за това, особено ако е важно за тях.
Още нещо, което също се оказа по-скоро практика за повечето хотели и зали - новогодишната вечеря беше не със сервиране, а на блок маса. Е, на някои това не им хареса, може би защото малко се губеше от усещането за лукс, но ... Тези, които са били по такива празници в ресторанти със сервиране знаят, че в повечето случаи това води до неудобство.
Хотела се беше постарал за украсата, програмата се оказа доста добра..... с много руски балерини
:) Ама това е по цял свят.
Редуване на програма с музика и танци. Разбира се, имаше обслужващ персонал, който въпреки лудницата от около 1000 човека бяха усмихнати :)
И така до 24 часа... което всъщност беше 22 по българско време, но..... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!! :) И след първите танци българите се бяхме подготвили подобаващо. Предпочетох вместо да чакам до 2 часа, когато ще настъпи и българската нова година да си се поздравим. Диск със химна, дунавско хоро и "Моя страна, моя България" и пожелания на български.... Дори сега настръхвам като си спомня, защото това беше едно от най-чудесните ми Нови години, да се чувствам не само на работа. 80 човека поведоха хоро сред масите, пяха ... Абе превзехме ресторанта :)
Обикновено от руснаци трудно се дореждаме до такива неща, защото винаги са много, по-нахални, но този път явно бяха по-малко, та... Е, те също се поздравиха и по-точно бяха специално поздравени от руския балет, но пък ние успяхме да вкараме настроение, което съм убедена, че всички, които бяха в залата няма да забравят. И да не си помислите, че с това приключихме? В 2 часа още веднъж, поне за тези, които бяха останали, отново хоро, в което вече се включиха и много от другите гости :)
За програмата, както казах основно бяха рускини, в това число и бели денс-танцьорките, но най-атрактивни бяха балет "Таити" от Полинезия. Аз... няма да показвам мои снимки с тях, че ме е срам :) Но ето ги и тях
На тези девойки много им се загледах в кокосовите орехи, но си дадох сметка, че аз никога няма да мога да отгледам достатъчно големи, че да си направя такова облекло :)
Всъщност едната беше типична и много здрава, но и много красива
И после танци, всякакви, и пак българите показахме, че можем да танцуваме всичко, при това много добре :)
И така до 3 часа. В 3,00 музиката спря.. :) Добре, че вече бях предупредила моите хора, че това е нормално за Дубай :) По-надолу като разкажа за нощния живот в Дубай ще поясня и това :)
ДЖИП-САФАРИ В ПУСТИНЯТА
Новата година дойде и .... започнаха истинските приключения :) Няколко думи преди това само за възможностите за екскурзии, които стандартно се предлагат там и наистина си струва човек да се включи: Шаржа, Ал Аин, и както се оказа, там има няколко варианта на екскурзии в пустинята. Единия вариант е по-кротък, водят ги в лагер в пустинята, но без екстремно пътуване с джипове, вечеря там, програма, показване на местни занаяти.
Друго, за което за жалост чух там, но последния ден - през пустинята до някакви планини, където явно има нещо като оазис, защото имало изворна вода и нещо като езеро, с нощувка там.
Отделно от местни чух, че са карали Нова година в пустинята в лагер :)
Казано с други думи, освен в посока стандартен туризъм, то Дубай много добре са разработили и този сектор на екзотичен туризъм. Разбира се, всеки може да се запише на избрана екскурзия не само през агеници, но и от самите хотели. Друг е въпроса обаче качеството, което ще получи.
Е, ние бяхме на уж стандартно джип-сафари с вечеря в лагер в пустинята. За мен уж не беше нещо ново, била съм на подобно в Тунис, така че по-скоро в началото се възхитих на брилянтната организация, джиповете си ходят по хотелите, по имена или номера на стаи си търсят клиентите, които са се записали, качват си ги... и тръгват :)
Джиповете - почти всички бяха Ланд Круизери.
Казвам почти, защото .... аз и останалите 5 се оказахме в ей това нещо, което.... беше някакво чудовище като машина :)
Отделено, че се оказа, че сме при собственика на фирмата, която всъщност поддържа останалите джипове и шофьори, а също и е наел и управлява лагера, в който бяхме. Ето го и него самия :)
В началото всичко кротко, излязохме от Дубай, и докато аз се ядосвах, че бяхме последна кола, то се оказа, че всички, които бяха тръгнали преди нас бяха спряли и ни чакаха на един паркинг, от където заедно тръгнахме.
И да не забравя - пустинята не се ползва само за екскурзии. Някои живеят там :)
Е, казано е, че последните ще станат първи, та така и с нас. Бяхме първа кола, което ще рече, че водехме останалите джипове. И имаше защо. В пустинята се оказа, че е пълно с движещи се джипове от различни фирми, абе направо трафик. Спомням си, че при едно от спусканията от едната дига аха да се блъснем с минаващия от долу джип :)
И ако някой е ходил в Тунис на такова сафари искам да кажа - няма нищо общо. Това в Дубай е в пъти по-екстремно, което е обяснимо предвид релефа. Тук пустинята е на хълмчета, мек пясък и ... се започна :) Не мога да изкажа усещането това да се движиш странично на дадена дига и да гледаш как междувременно шофьора (нашия де) си говори спокойно по тел, а пясъка почти засипва джипа :) За снимки и дума не може да става, просто няма начин да държиш в изправено положение ни фотоапарат, ни камера :) Всъщност това, че бяхме първа кола може би малко даде възможност да пробвам да снимам зад нас, защото в дадени моменти изчаквахме останалите и това беше добре, щото успявахме да си поемем въздух от емоциите :)
Не знам усеща ли се през снимките лудостта и купона на това изживяване ... Просто си го представете не само каране настрани по дигите, качване и стръмно спускане по меки пясъци, остри завои при които пясъка посипва джипа. Чу се, че имало и заседнал в пясъчен джоб джип. А шофьорите.... така, както уж кротки, една странна лудост се вижда в очите им :) Между другото с огромна гордост ще кажа, че един от шофьорите на тези джипове е българин и то един от наистина добрите.
За тези, които се интересуват дали могат да си вземат такъв джип и сами да карат, ще кажа - НЕ. Не и без специално разрешение-сертификат за точно такова каране.
И.... който е по-добър заема по-добрата позиция за спирка и за снимки на залеза :) Другите спират... където има място :)
По обясними причини не мога да пусна много снимки, защото на тях има и други хора, за които нямам право без тяхно съгласие да публикувам :)
И докато правихме снимки на залез, шофьори, себе си, наоколо се разкарваха и подобни бъгита.... като калинки бяха :) Всъщност за любителите на екстремно каране мисля, че от лагерите точно такива могат да бъдат наети и да се управляват самостоятелно, разбира се, отново с придружител :)
Оттам пак по джиповете, които вече се бяха и охладили тръгнахме към лагера, защото.... в пустинята става много бързо тъмно :) Дори и слънцето да не се е скрило напълно :)
Лагерите или по-точно този, в който бяхме ние представляват едно голямо ограедно простраствно. На територията му огромен дансинг, наоколо ниски маси и възглавници, на които да се сяда.
Само да уточня - това не е типично омотаване с шал за там, но в случая целта беше и моите хора лесно да ме разпознават и намират ако се наложи във лагера :)
И докато шофьорите заредят скарата, на която започват да се пекат месото, гостите могат да си вземат напитки от бара (само алкохолните се плащаха), да пазаруват в двете магазинчета, да се снимат в типични костюми, да пояздят камили, да покарат бъги, жените да нарисуват ръцете си с хена или просто да гледат танцьорката :) Е, пак рускиня, но тази определено беше много добра, и като танц и като продължителност - повече от 30 мин без да спира бели денс.
След това дойде време за ядене, естествено, всички прегладнели, но ред и дисциплина имаше. Салати и предястия наредени на подобие на блок маса, и отделно месото - всичко това на две места. На едната опашка се редяха само мъже, на другата само жени. Това е положението :) И въпреки, че на пръв поглед изглеждаше, че всичко ще стане много бавно, в рамките на 15-ина мин всичките вече бяха си взели храна и хапваха. Като казвам всички - един такъв лагер побира около 300-400 човека. Ние бяхме най-малко 300 :)
Още малко веселие, и.... обратно по джиповете и назад към Дубай.
И колкото и страхотно да изглежда всичко, държа да кажа, че все пак това сафари наистина не е за всеки. Факт е, че имаше хора, на които не им хареса по простата причина, че се оказа, че ги е страх от екстремното каране, не бяха подготвени и .... на някои им стана лошо... Тоест, хубаво е човек да си преценява възможностите. Най-малкото защото няма да изкара добре, а същевременно ще развали удоволствието на останалите, които примерно са в същия джип. Защото естествено, шофьорите изключително много се съобразяват все пак с пътниците и ако видят, че някой наистина не му понася просто го правят по-кротко, но.... какъв е смисъла тогава :)
За хора, които искат да отидат до пустинята, но без повишаване на адреналина затова се предлага спокойна разходка с вечеря в такъв лагер.
И понеже последен ден, поне за мен, на следващия вече трябваше да си тръгвам.... веднага след прибиране в хотела бърз душ, преобличане и .... хукнахме на дискотека :)
Та ето малко и за нощния живот в Дубай. По-горе споменах, че може би единствено там наистина съществува такъв, какъвто е навсякъде по света. Разбира се, повечето от баровете са или по хотелите или в пряка близост до тях. Още на втория ден от пристигането ми ме заведоха в един такъв открит бар, който се води към Хаят Парк. Бар нормален, с музика, хора различни по вид, дрехи... И там за първи път научих за някои от правилата по отношение на тези места. Едно от тях е, че след като са с фиксирано работно време, то точно в определения час музиката спира и до 10 мин всички трябва да са напуснали. Ама някой да си допие, да си дояде, да си допуши цигарата - няма такива неща. Да е преценил времето си. И буквално след спирането на музиката ако не си личи, че вече се каниш да тръгваш идват и те подканят любезно, но безкомпромисно. И това важи за всички нощни заведения.
Цените са общо взето приемливи, примерно бърбън мисля че 30 мл е от порядъка на 5 евро. Малко повече е това в дискотеките. А голямата дискотека Трилиджиан, за която не остана време май е доста по-скъпа. Там доколкото разбрах само входа е от порядъка на 1000 дирхама (около 200 евро).
Нощния живот в Дубай започва около 23.30 - 24.00 часа, като пикови дни са четвъртъ и петък вечер.
Петък е почивен ден, съобразено с религията. Само в Дубай е приет като допълнителен почивен ден и съботата, така че банки, и държавни институции не работят и в събота.
Та на 1-ви, след сафарито отидохме в дискотека в един от хотелите. Естествено, първата нощ след Нова година предполагаше, че ще е пълно. И добре, че отидохме малко по-рано, защото за около 15 мин след влизането ни вече беше почти пълно навсякъде. И въпреки, че вече бях започнала да свиквам, че в Дубай е като във всеки немюсюлмански град, то отново се изненадах от .... нормалността на заведението :) И това, което за жалост всъщност липсва обикновено у нас - всички са усмихнати. Всеки поздравява всеки, независимо дали се познават или не. Ама някой правел снимка на друг и в този момент трети минавал пред снимания. Няма какво да се дърпа, а директно се присъединява към позирането :)
ДИСКОТЕКА ZINK
Безспорно, космополитния характер на Дубай е според мен основната причина за този дух на неразделяне :) И пак няма начин да пусна много снимки, но... :)
А, между другото колкото и либерални да са правилата, там също не се допуска особена близост между мъж и жена :) Не, че ги гонят, но.... нямам идея как охраната в тази навалица успява да види дали някой целува друг и да отиде да му направи забележка :)
А на някои им сервираха ето така.... така и не разбрах какво беше това ,но го палеха... :)
И още много купон беше, ама много :) До 03,00 часа. Музиката спря, лампите светнаха и ..... кой откъде е :)
А, сега се сещам, защото момчето, което ни прибираше с колата беше меко казано пил много :) И го питах дали там е проблем да караш ако си пил. Оказа се, че е проблем само ако направиш инцидент или нарушиш правило. Но иначе няма проблем.
Бързо спане и....... на следващия ден трябваше да си тръгваме. Признавам си, плачеше ми се. Още повече, че вече бяхме чули, че тук има много сняг, а там тези, които се прибираха с полети по следващите дни отиваха на плаж. И ако в този момент някой ми беше предложил да остана още за седмица поне, изобщо нямаше да се замисля. Сега, вече седмица след прибирането си духом още съм там.
Много се надявам с това споделяне тук поне малко да успокоя емоциите.
Но знам, че много скоро ще се върна отново там. Просто няма начин да не го направя. Най-малкото толкова недовършени, недоразгледани, непосетени места останаха. И .... не само места :)
Дано с този разказ съм успяла поне малко да предам духа на Дубай и ОАЕ като цяло. И искрено пожелавам на всеки, който му е харесало дори само от снимки да отиде. Това наистина е вълшебно място :)
Като отидох да уточнявам масите и разпределението по тях се оказа, че политика на хотела е децата под 12 години да бъдат в отделна зала, не с родителите си. В първия момент не реагирах, даже си казах - ми чудесно, хем родителите ще се забавляват, хем децата. А в тази зала за деца бяха осигурени игри, видеоигри, храна и около 10 човека персонал (за не повече от 15-ина деца), който да се грижи за тях. Да, обаче в следващия момент се сетих, че българите сме хора, които трудно се отделят от децата си, още повече на празник. Обаче....... това е положението, и нямах изобр. Тук всъщност се срамувам служебно, защото аз самата не бях подготвена за това, още по-неприятно беше, че в последния момент трябваше да го кажа на хората. Е, примириха се, то нямаше и избор де. След това при разговор с директора по продажби на хотела и с партньорите се оказа, че това не е политика само на този хотел и че всъщност е по-скоро правило по повечето хотели. Причината е от една страна презумпцията за удобство, но същевременно и нямаше как да не се усети, че има влияние и съществуващите закони за недопускане на деца в ресторанти след 21 часа например. И на места, където се сервира алкохол. Така, че всички, които занапред биха тръгнали натам е добре предварително да се осведомяват за това, особено ако е важно за тях.
Още нещо, което също се оказа по-скоро практика за повечето хотели и зали - новогодишната вечеря беше не със сервиране, а на блок маса. Е, на някои това не им хареса, може би защото малко се губеше от усещането за лукс, но ... Тези, които са били по такива празници в ресторанти със сервиране знаят, че в повечето случаи това води до неудобство.
Хотела се беше постарал за украсата, програмата се оказа доста добра..... с много руски балерини
:) Ама това е по цял свят.
Редуване на програма с музика и танци. Разбира се, имаше обслужващ персонал, който въпреки лудницата от около 1000 човека бяха усмихнати :)
И така до 24 часа... което всъщност беше 22 по българско време, но..... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!! :) И след първите танци българите се бяхме подготвили подобаващо. Предпочетох вместо да чакам до 2 часа, когато ще настъпи и българската нова година да си се поздравим. Диск със химна, дунавско хоро и "Моя страна, моя България" и пожелания на български.... Дори сега настръхвам като си спомня, защото това беше едно от най-чудесните ми Нови години, да се чувствам не само на работа. 80 човека поведоха хоро сред масите, пяха ... Абе превзехме ресторанта :)
Обикновено от руснаци трудно се дореждаме до такива неща, защото винаги са много, по-нахални, но този път явно бяха по-малко, та... Е, те също се поздравиха и по-точно бяха специално поздравени от руския балет, но пък ние успяхме да вкараме настроение, което съм убедена, че всички, които бяха в залата няма да забравят. И да не си помислите, че с това приключихме? В 2 часа още веднъж, поне за тези, които бяха останали, отново хоро, в което вече се включиха и много от другите гости :)
За програмата, както казах основно бяха рускини, в това число и бели денс-танцьорките, но най-атрактивни бяха балет "Таити" от Полинезия. Аз... няма да показвам мои снимки с тях, че ме е срам :) Но ето ги и тях
На тези девойки много им се загледах в кокосовите орехи, но си дадох сметка, че аз никога няма да мога да отгледам достатъчно големи, че да си направя такова облекло :)
Всъщност едната беше типична и много здрава, но и много красива
И после танци, всякакви, и пак българите показахме, че можем да танцуваме всичко, при това много добре :)
И така до 3 часа. В 3,00 музиката спря.. :) Добре, че вече бях предупредила моите хора, че това е нормално за Дубай :) По-надолу като разкажа за нощния живот в Дубай ще поясня и това :)
ДЖИП-САФАРИ В ПУСТИНЯТА
Новата година дойде и .... започнаха истинските приключения :) Няколко думи преди това само за възможностите за екскурзии, които стандартно се предлагат там и наистина си струва човек да се включи: Шаржа, Ал Аин, и както се оказа, там има няколко варианта на екскурзии в пустинята. Единия вариант е по-кротък, водят ги в лагер в пустинята, но без екстремно пътуване с джипове, вечеря там, програма, показване на местни занаяти.
Друго, за което за жалост чух там, но последния ден - през пустинята до някакви планини, където явно има нещо като оазис, защото имало изворна вода и нещо като езеро, с нощувка там.
Отделно от местни чух, че са карали Нова година в пустинята в лагер :)
Казано с други думи, освен в посока стандартен туризъм, то Дубай много добре са разработили и този сектор на екзотичен туризъм. Разбира се, всеки може да се запише на избрана екскурзия не само през агеници, но и от самите хотели. Друг е въпроса обаче качеството, което ще получи.
Е, ние бяхме на уж стандартно джип-сафари с вечеря в лагер в пустинята. За мен уж не беше нещо ново, била съм на подобно в Тунис, така че по-скоро в началото се възхитих на брилянтната организация, джиповете си ходят по хотелите, по имена или номера на стаи си търсят клиентите, които са се записали, качват си ги... и тръгват :)
Джиповете - почти всички бяха Ланд Круизери.
Казвам почти, защото .... аз и останалите 5 се оказахме в ей това нещо, което.... беше някакво чудовище като машина :)
Отделено, че се оказа, че сме при собственика на фирмата, която всъщност поддържа останалите джипове и шофьори, а също и е наел и управлява лагера, в който бяхме. Ето го и него самия :)
В началото всичко кротко, излязохме от Дубай, и докато аз се ядосвах, че бяхме последна кола, то се оказа, че всички, които бяха тръгнали преди нас бяха спряли и ни чакаха на един паркинг, от където заедно тръгнахме.
И да не забравя - пустинята не се ползва само за екскурзии. Някои живеят там :)
Е, казано е, че последните ще станат първи, та така и с нас. Бяхме първа кола, което ще рече, че водехме останалите джипове. И имаше защо. В пустинята се оказа, че е пълно с движещи се джипове от различни фирми, абе направо трафик. Спомням си, че при едно от спусканията от едната дига аха да се блъснем с минаващия от долу джип :)
И ако някой е ходил в Тунис на такова сафари искам да кажа - няма нищо общо. Това в Дубай е в пъти по-екстремно, което е обяснимо предвид релефа. Тук пустинята е на хълмчета, мек пясък и ... се започна :) Не мога да изкажа усещането това да се движиш странично на дадена дига и да гледаш как междувременно шофьора (нашия де) си говори спокойно по тел, а пясъка почти засипва джипа :) За снимки и дума не може да става, просто няма начин да държиш в изправено положение ни фотоапарат, ни камера :) Всъщност това, че бяхме първа кола може би малко даде възможност да пробвам да снимам зад нас, защото в дадени моменти изчаквахме останалите и това беше добре, щото успявахме да си поемем въздух от емоциите :)
 |
Не знам усеща ли се през снимките лудостта и купона на това изживяване ... Просто си го представете не само каране настрани по дигите, качване и стръмно спускане по меки пясъци, остри завои при които пясъка посипва джипа. Чу се, че имало и заседнал в пясъчен джоб джип. А шофьорите.... така, както уж кротки, една странна лудост се вижда в очите им :) Между другото с огромна гордост ще кажа, че един от шофьорите на тези джипове е българин и то един от наистина добрите.
За тези, които се интересуват дали могат да си вземат такъв джип и сами да карат, ще кажа - НЕ. Не и без специално разрешение-сертификат за точно такова каране.
И.... който е по-добър заема по-добрата позиция за спирка и за снимки на залеза :) Другите спират... където има място :)
По обясними причини не мога да пусна много снимки, защото на тях има и други хора, за които нямам право без тяхно съгласие да публикувам :)
И докато правихме снимки на залез, шофьори, себе си, наоколо се разкарваха и подобни бъгита.... като калинки бяха :) Всъщност за любителите на екстремно каране мисля, че от лагерите точно такива могат да бъдат наети и да се управляват самостоятелно, разбира се, отново с придружител :)
Оттам пак по джиповете, които вече се бяха и охладили тръгнахме към лагера, защото.... в пустинята става много бързо тъмно :) Дори и слънцето да не се е скрило напълно :)
Лагерите или по-точно този, в който бяхме ние представляват едно голямо ограедно простраствно. На територията му огромен дансинг, наоколо ниски маси и възглавници, на които да се сяда.
Само да уточня - това не е типично омотаване с шал за там, но в случая целта беше и моите хора лесно да ме разпознават и намират ако се наложи във лагера :)
И докато шофьорите заредят скарата, на която започват да се пекат месото, гостите могат да си вземат напитки от бара (само алкохолните се плащаха), да пазаруват в двете магазинчета, да се снимат в типични костюми, да пояздят камили, да покарат бъги, жените да нарисуват ръцете си с хена или просто да гледат танцьорката :) Е, пак рускиня, но тази определено беше много добра, и като танц и като продължителност - повече от 30 мин без да спира бели денс.
След това дойде време за ядене, естествено, всички прегладнели, но ред и дисциплина имаше. Салати и предястия наредени на подобие на блок маса, и отделно месото - всичко това на две места. На едната опашка се редяха само мъже, на другата само жени. Това е положението :) И въпреки, че на пръв поглед изглеждаше, че всичко ще стане много бавно, в рамките на 15-ина мин всичките вече бяха си взели храна и хапваха. Като казвам всички - един такъв лагер побира около 300-400 човека. Ние бяхме най-малко 300 :)
Още малко веселие, и.... обратно по джиповете и назад към Дубай.
И колкото и страхотно да изглежда всичко, държа да кажа, че все пак това сафари наистина не е за всеки. Факт е, че имаше хора, на които не им хареса по простата причина, че се оказа, че ги е страх от екстремното каране, не бяха подготвени и .... на някои им стана лошо... Тоест, хубаво е човек да си преценява възможностите. Най-малкото защото няма да изкара добре, а същевременно ще развали удоволствието на останалите, които примерно са в същия джип. Защото естествено, шофьорите изключително много се съобразяват все пак с пътниците и ако видят, че някой наистина не му понася просто го правят по-кротко, но.... какъв е смисъла тогава :)
За хора, които искат да отидат до пустинята, но без повишаване на адреналина затова се предлага спокойна разходка с вечеря в такъв лагер.
И понеже последен ден, поне за мен, на следващия вече трябваше да си тръгвам.... веднага след прибиране в хотела бърз душ, преобличане и .... хукнахме на дискотека :)
Та ето малко и за нощния живот в Дубай. По-горе споменах, че може би единствено там наистина съществува такъв, какъвто е навсякъде по света. Разбира се, повечето от баровете са или по хотелите или в пряка близост до тях. Още на втория ден от пристигането ми ме заведоха в един такъв открит бар, който се води към Хаят Парк. Бар нормален, с музика, хора различни по вид, дрехи... И там за първи път научих за някои от правилата по отношение на тези места. Едно от тях е, че след като са с фиксирано работно време, то точно в определения час музиката спира и до 10 мин всички трябва да са напуснали. Ама някой да си допие, да си дояде, да си допуши цигарата - няма такива неща. Да е преценил времето си. И буквално след спирането на музиката ако не си личи, че вече се каниш да тръгваш идват и те подканят любезно, но безкомпромисно. И това важи за всички нощни заведения.
Цените са общо взето приемливи, примерно бърбън мисля че 30 мл е от порядъка на 5 евро. Малко повече е това в дискотеките. А голямата дискотека Трилиджиан, за която не остана време май е доста по-скъпа. Там доколкото разбрах само входа е от порядъка на 1000 дирхама (около 200 евро).
Нощния живот в Дубай започва около 23.30 - 24.00 часа, като пикови дни са четвъртъ и петък вечер.
Петък е почивен ден, съобразено с религията. Само в Дубай е приет като допълнителен почивен ден и съботата, така че банки, и държавни институции не работят и в събота.
Та на 1-ви, след сафарито отидохме в дискотека в един от хотелите. Естествено, първата нощ след Нова година предполагаше, че ще е пълно. И добре, че отидохме малко по-рано, защото за около 15 мин след влизането ни вече беше почти пълно навсякъде. И въпреки, че вече бях започнала да свиквам, че в Дубай е като във всеки немюсюлмански град, то отново се изненадах от .... нормалността на заведението :) И това, което за жалост всъщност липсва обикновено у нас - всички са усмихнати. Всеки поздравява всеки, независимо дали се познават или не. Ама някой правел снимка на друг и в този момент трети минавал пред снимания. Няма какво да се дърпа, а директно се присъединява към позирането :)
ДИСКОТЕКА ZINK
Безспорно, космополитния характер на Дубай е според мен основната причина за този дух на неразделяне :) И пак няма начин да пусна много снимки, но... :)
А, между другото колкото и либерални да са правилата, там също не се допуска особена близост между мъж и жена :) Не, че ги гонят, но.... нямам идея как охраната в тази навалица успява да види дали някой целува друг и да отиде да му направи забележка :)
А на някои им сервираха ето така.... така и не разбрах какво беше това ,но го палеха... :)
И още много купон беше, ама много :) До 03,00 часа. Музиката спря, лампите светнаха и ..... кой откъде е :)
А, сега се сещам, защото момчето, което ни прибираше с колата беше меко казано пил много :) И го питах дали там е проблем да караш ако си пил. Оказа се, че е проблем само ако направиш инцидент или нарушиш правило. Но иначе няма проблем.
Бързо спане и....... на следващия ден трябваше да си тръгваме. Признавам си, плачеше ми се. Още повече, че вече бяхме чули, че тук има много сняг, а там тези, които се прибираха с полети по следващите дни отиваха на плаж. И ако в този момент някой ми беше предложил да остана още за седмица поне, изобщо нямаше да се замисля. Сега, вече седмица след прибирането си духом още съм там.
Много се надявам с това споделяне тук поне малко да успокоя емоциите.
Но знам, че много скоро ще се върна отново там. Просто няма начин да не го направя. Най-малкото толкова недовършени, недоразгледани, непосетени места останаха. И .... не само места :)
Дано с този разказ съм успяла поне малко да предам духа на Дубай и ОАЕ като цяло. И искрено пожелавам на всеки, който му е харесало дори само от снимки да отиде. Това наистина е вълшебно място :)
Допълнение: Следващата Нова година 2009 пак посрещнах в Дубай. Много малко от хората тогава разбраха, че имаше риск изобщо да няма празнуване заради проблемите по това време между Палестина и Израел. Аз си знам ужаса, който изживях, когато в 9 сутринта ми казаха, че шейха отменил празнуването на Новата година в знак на съпричастност към Палестина :)) . Така или иначе все пак се размина само със сваляне на украсата в ресторантите по хотелите, където имаше туристи и планирани гала-вечери, както и забрана за празнуване на открито.
А причината да споледя тази случка е, че е добре от всички, които посещават Дубай да си имат едно наум, че въпреки свръхмодерната атосфера, все пак е емирство и там правилата на арабският свят се спазват изключително строго и както в случая с макар и временното решение на Шейха, никой не се интересува дали сте турист, колко пари сте платили и тн. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар