Бразилия, Аржентина и още нещо - Ноември 2008

Дълго време отлагам започването на тази тема и причината е тъгата, която ме обзема всеки път, когато отворя снимките. Тъга, почти болезнена, която започна с качването на полета към България, която ме държа повече от седмица след прибиране... Тъга като по изгубена любов или... Кой знае, може би със споделянето на пътешествието ми тук може да стане по-поносима :) 

Още от дете една от мечтите ми е била да посетя Бразилия и в частност Рио де Жанейро. Предполагам не само аз съм имала такава мечта. И всеки може да се досети колко бях щастлива, когато разбрах, че заминавам там, при това в един чудесен обиколен тур, който включва и Аржентина, водопадите Игуасу и един ден в Монтевидео... Чувство на приповдигнатост, примесено с малко страх (тръгвах с 30 човека) и любопитство дали ще ми хареса толкова, колкото съм си представяла. За щастие дългите полети имат способността да уморяват толкова много, че човек почти е застрахован да припадне от силна емоция при кацане :)  12-часовия полет в кошмарен самолет, където бяхме като в консервена кутия почти ни беше омаломощил. Кацнахме в събуждащо се Рио, оттам до хотела... Не зная как да го обясня, но дори за секунда не се почувствах, че съм пристигнала на другия край на света, на така лелеяно цял живот място. И причината е, че усещането, поне за мен беше, сякаш съм си пристигнала у дома. И това усещане продължи по време на целия ни престой в Рио. Всяко местенце, което посетихме виждах за първи път, но някъде в душата ми беше, сякаш винаги съм била там... Както и да е :) Пристигнахме и първите предупреждения бяха относно престъпността в Рио де Жанейро, сигурно хиляди пъти повторих на туристите колко трябва да бъдат внимателни с чантите, парите, документите. Напук на очакванията, че ще бъдем уморени, всички без изключение имахме нужда само от душ и преобличане и готови за среща с Рио. Първия ден не беше предвидена никаква програма, но пък в хотела ни чакаха представители на веригата H.Stern http://www.hstern.net/hsterninrio/ . Нормално точно в Бразилия да има няколко магазина, плюс работилница, в която туристите да видят как се обработват скъпоценни камъни, злато и разбира се, възможност да си купят на добри цени :) Освен това поканата за посещение на основния магазин даваше възможност за безплатен транспорт до Ипанема и прибиране до хотела, който пък беше на 10 мин бавно ходене до Копакабана.. :) Всички без изключение се възползвахме :))
Ипанема и Копакабана са двете основни туристически зони и плажни ивици в Рио. Доколкото Копакабана е по-известната и когато човек чуе Копакабана, то неизбежно се сеща за Рио, то Ипанема е по-новата, по-модерната, по-лъскавата.. Известна с това, че дава тон на модата най-вече на плажната мода :) И също сигурна съм, че всеки е чувал песента или мелодията от песента "Момичето от Ипанема" 

Предвид, че бяхме през Ноември, плажовете още бяха празни откъм туристи. А и времето не беше много подходящо за плаж. И противно на очакванията ми, навсякъде в Рио беше много чисто. По улиците, по плажната ивица, по крайбрежданата алея... Чисто, подредено... Вълните големи, все още не ставаше за къпане, но пък имаше явно местни, които просто прекарваха времето си там ....

Други просто играеха... :)

Всъщност двата плажа - Ипанема и Копакабана се преливат един в друг и само шарката, оформена от плочките на крайбрежните алеи могат да ви ориентират къде свършва Ипанема и къде започва Копакабана. Ето ги по-геометричните форми на Ипанема

А ето и характерните за Копакабана "вълни"

Навсякъде по крайбрежната алея има малки заведения за храна, просто напитка или само пресен сок от кокос :) Сигурно в активния сезон е много по-оживено и шумно, но докато бяхме ние, беше приятно "тихо", дори се чуваха вълните от океана... Но това докато не се случи група от свирещи музиканти, разбира се, самба .. :)) Това ако някой му се загуби чувството, че е не на който и да било плаж, а точно в Рио де Жанейро :)

Не е нужно да уточнявам, че всяко удоволствие е срещу пари :Р

До колкото Ипанема е по-модерна като сгради, то все пак може да се срещнат и къщи, които да напомнят за по-старо Рио :) 

 

И както казах и по-горе - дори за секунда не се почувствах в чужбина, хем и толкова далеч от Европа, от България. Не ми попречи дори незнаенето на португалски език. Някак странно лесно се разбирахме навсякъде със сервитьорите, повечето от които не говореха английски, но ... те на португалски, ние на английски и винаги носеха това, което искахме или поне което беше най-вкусно. И най-важното - едно невероятно усещане за лекота - всички навсякъде усмихнати, но не онази служебна усмивка, а искрена, добронамерена, приятелска. При това не само у обслужващия персонал по хотели, магазини или заведения. Просто хората са ведри, и в момента, в който ги заговориш първото, което правят е да се усмихнат... Поне на нас българите това определено прави впечатление.
И няколко думи за толкова набиваната ни в съзнанието престъпност на Рио. Всички бяхме готови за евентуални опити някой да ни ограби, още повече, че малко преди да заминем се прибра група, на която са се случили подобни неприятни инциденти. Но... реално като се замисля, че то и в София във всеки един момент може да ни ограбят, ако не сме предпазливи. Е, същото е и за Рио. Така или иначе опасно е на плажа и то в малките късни или ранни часове, къдет живеят бездомни и ако сам човек се разхожда там вероятно ще бъде нападнат... Не съм сигурна обаче, че това не би се случило и на който и да било друг плаж по света. За наше щастие това не се случи на никой от нас :)
И така, първия ден приключи в разходки и запознаване с Рио, прибиране за бързо спане и събиране на сили за следващия ден, когато ни очакваше среща със символите на града.. :)

ОБИКОЛКА НА РИО ДЕ ЖАНЕЙРО

На следващия ден рано сутринта бяхме готови за т.нар. панорамна обиколка на Рио. За наш късмет времето беше много по-ясно в сравнение с предния ден и обещаваше красива гледка от високо. Отправихме се към безспорния символ - статуята на Христос Спасителят

Може би останах малко разочарована от лудницата, която цареше - пълно с туристи, всички щракат с фотоапарати, шум, глъчка... Но нормално за това място.
Стигането до там е изключително добре уредено, с влакчета от подножието на Корковадо, което пресича парка Тижука... и това е момента, в който човек наистина започва да се усеща в Бразилия :) Рио от високо е наистина спираща дъха гледка, която за жалост не си личи през малкото ми апартче за снимки :(

Поглед към Маракана

После от другата страна

И към Захарната буца (зад моята "буца" :D )

И въпреки лудницата, благодарение на местна група 

човек наистина може да се потопи в атмосферата на самба, боса нова... Тези момчета се качиха и на качване и на слизане при нас, което определено доведе до качване на настроението :)

Танцувайки слязохме да си изчакаме автобуса, с който да продължим. И докато чакахме бяхме свидетели и на друга атракция, съчетана с продажба или бакшиши - нещо като игра на федербал, но вместо с ракети, с ръка :) Тези шарени летящи неща можете да си ги купите, също и типичните бразилски свирки... или просто да дадете бакшиш :)

От Корковадо се отправихме към следващия символ на Рио - стадиона Маракана :) Мисля, че всички знаят злополучния му за Бразилия ден на откриването, когато Бразилия губи мача с Уругвай... Така или иначе, не съм футболен запалянко, но пък мисълта, че стъпваш на един от най-известните стадиони в света е вълнуваща. Още преди да влезем цялото предверие е с отпечатъци на всички известни футболисти :)

От входа първо се качихме на трибуните ...

После можехме да видим как се гледа от централните и най-добри места... Някои от групата имаха възможност същия ден да гледат и мач от тези места :)

И оттам слязохме покрай съблекалните към терена, където този мъж показваше разни техники с топката, но само докато видя, че сред българската група има още по-добри техничари и от него... След това само позираше с нас :)

След Маракана на път към хотела минахме покрай Самба дормо - мястото, където се провеждат ежегодишните карнавали. Нямаше смисъл да спираме там, надявам се някой, който е бил по време на самите карнавали там да покаже снимки от приложението им, иначе са само сгради :) Между другото за тези, които биха имали повече време в Рио макар и по време различно от карнавалите се предлага възможност за посещение на училище за участниците в карнавала, уроци по самба... На нас определено не ни остана време за тези глезотии, още повече, че имаше още толкова много места за посещение.

Следобеда едни отидоха до Захарната буца - другият символ на Рио, други отидоха на мач на Маракана, трети останахме да си починем и поразходим пак по Копакабана и да съберем сили за предстоящото посещение на самба шоу. :)

И докато не съм забравила да кажа - Копакаба е известна и с още едни шествия, които се случват в навечерието на Нова година. Шествията, посветени на Йеманжа - африканската богиня на морето. Впечатлително шествие, при което хора, облечени в бяло слизат на плажа, там се палят малки свещички, а в морето се пускат лодки украсени с цветя и свещи, също и венци, на които има свещи... Поне на себе си пожелавам да отида в Рио по време на Нова година и да видя това :)

Предвид, че не бяхме по карнавално време, възможността да усетим съответното настроение беше като идем на Самба-шоу и естесвено, в едно от най-известните за това места - Платаформа.
Всъщност самото шоу не е само самба и карнавални костюми. Представят се танци, които са още от откриването на Бразилия от португалците, оттам представят отделните етапи след колонизирането, и завършва със самба и представяне на костюми от карнавала.
(Само да уточня нещо - видео линковете, които пускам не са мои записи, но целта ми е да се усети повече настроението, което често през снимки няма как да се постигне :)

Капоейра

И накрая пускам запис на любимата ми капоейра - предполагам повечето знаят, че се е зародила като бойно изкуство, прикрито зад танц, който робите, доведени от португалците тренирали, за да могат да се отбраняват от поробителите си. По-късно се използва като уличен стил на бой, за доста години бива забранен, а сега има школи в цял свят, където се изучава като вид бойно изкуство или атракция за подобни шоута.
С това завърши и този ни ден :)

НА РАЗХОДКА ДО ПЕТРОПОЛИС

Дойде и следващият, който беше посветен на посещение на Петрополис - града, кръстен на Педро ІІ, където се намира и резиденцията му. Не се впускам в разказване на история, защото всеки може да я прочете .. :)
Самията Петрополис е нещо като луксозен летен курорт, където повечето от жителите на Рио ходят по време на летните жеги, за да се разхладят. Китно градче сгушено между планините, действително въздуха там е много по-свеж, по-прохладен. Кой знае, може би заради това ние българите много не се впечатлихме - ние си имаме доста подобни места, но пък... щом сме отишли до Рио, нека видим и техен планински курорт :) Основното, което е като забележителност там е Катедралата и бившата резиденция на Педро ІІ, която е превърната в музей. Вътре не се разрешава снимане, още на входа задължително на гардероб се оставят всички снимачни техники, чанти, обуват ви в едни чехли и започва обиколката по стаите. Интересно, приятно, европейците наистина не мисля, че биха се впечатлили, но пък това е част от историята на Бразилия :) Едва там си спомних колко е млада тази страна - само на 500 години :) Разбира се, броейки от времето на колонизирането :) И ето и малко снимки от Петрополис, катедралата и някои от вилите :)

Пред Катедралата естествено суматоха от туристи :))

Самата катедрала

Една от вилите на път към резиденцията. Голяма част от тези вили преди са били собственост на една фамилия, но към днешни времена немалко от тях вече са превърнати в нещо като кооперации, където живеят няколко семейства. Има и ново строителство, което е изцяло съобразено със стила на старото. 

Има обаче и такива гледки :)) Този човек беше там и като отивахме към резиденцията и като се връщахме около 2 часа по-късно :))

Входа на резиденцията.... 

Може би ако бяхме останали цял ден в града повече щеше да ни очарова. Освен с историческите си забележителности, града е известен и с магазините си с изделия от памук. Наблизо има фабрики за производство на дрехи. И ако имате възможност, на прибиране попитайте къде е фабриката за ръчно направени шоколадови бонбони :)
Освежени от въздуха, тръгнахме обратно към по-задушно, но в пъти по-привлекателно поне за нас Рио де Жанейро.

И понеже вече се наситихме на стандартни туристически места, решихме, че е време да посетим и място, където ходят местните :)) Препоръчаха ни нощен клуб, където ходят предимно местни, с жива музика.... Rio Scenarium Вечерта отидохме по-рано, тъй като не си направихме предварителна резервация, и вече беше почти пълно. Намира се в down town на Рио... ами какво да кажа, страхотно беше :) Самото заведение е по средата на пешеходна уличка, която от двете страни беше със заведения с маси изнесени навън. За жалост снимките са кошмарни, но с повече взиране можете да видите купона на улицата :))

Иначе самото заведение беше с перфектно решение относно плащане на вход и напитки: Още с влизането само записват име, оттам на масата си получавате един лист, на който освен напитките и съответните цени има място, където сервитьора отбелязва какво и колко сте пили. Като си тръгвате изхода е само един, и няма как да го минете ако преди това не си платите на нещо като рецепция, където давате този лист :)
Самото заведение е на 3 етажа, на първия е жива музика, която се чува и на втория. На третия етаж вече си има и друга музика. Масите са в пъти по-малко, отколкото посетитетелите, но за сметка на това по цялото заведение непрекъснато някой някъде се движи, танцува, среща с приятели.....
И една неприятна новина за пушачите - никъде не се пуши :)) Тоест имаше едни тераски (от които правех снимките към улицата докато пушех :) ). Като цяло в Рио де Жанейро никъде по затворените заведения не се пуши :))

По обясними причини не ми остана много време за снимане, купона беше страхотен ... :))

ЕДИН ДЕН В РАЯ - ОСТРОВ БЕРНАРДО

Отново сутрин, но този ден беше посветен на още една разходка извън Рио - разходка с лодка до острова Сан Бернардо. :) Поредното вълшебно място. С автобус до селище, откъдето с лодка тръгнахме навътре в океана. Няма начин с думи да опиша настроението :) По пътя минавахме покрай островчета, голяма част от които са частна собственост.

Такъв беше и Сан Бернардо - частен остров, собственика един сладък дядо италианец, който с типичен европейски педантизъм беше превърнал острова в тропически рай :) Преди да стигнем до острова спирахме до един друг, където имаше къщички и хора, които живеят в тях, там се къпахме.... После настроението започна да се вдига, разбира се, благодарение и на така вкусната и пивка кайпериня и невероятно усмихнатия екипаж :)

Наближавайки, на пристана вече ни чакаха с музика, и папагали (папагала го нямам на снимка :( ) 

И оттук нататък времето сякаш спря... Снимки, кайпериня, плаж, разходки, докато дойде време за обяд... не е истина каква вкуснотия беше :))

И естествено, малко параклисче

 

Така се живее и 300 години :)

За жалост хубавите неща свършват най-бързо. Не разбрахме кога дойде време за обяд, а след това и време да си тръгваме. Явно за утеха с нас на кораба се качиха и момчетата, които ни посрещнаха с музика, за да могат да заглушат тъгата, когато целия персонал ни изпращаше на тръгване

Оттам до пристанището песни и танци на палубата... :))

Последен ден, последна нощ в Рио. Това, което ни помогна да не тъгуваме е предстоящите още много приключения - водопадите Игуасу и Аржентина :)

И преди да "отпътувам" от Рио, ето и малко информация и за Бразилия като цяло, надявам се полезна за тези, които още не са, но със сигурност ще посетят този Земен Рай :)
Противно на очакванията ми, както вече казах, оказва се, че Бразилия е една изключително добре развита в туристически аспект страна. И ако за много хора там трябва да се ходи непременно организирано, то определено смятам, че хора, които вече имат опит в пътуванията не е нужно непременно да се включват в групи, за да стигнат до там. Достатъчно е да си осигурят самолетния билет и мястото за спане и оттам нататък е лесно :)
Като за настаняване, да, хотелите са най-удобния вариант и не са непременно скъпи. Също така обаче се предлагат и апартаменти под наем, повечето от тях в близост до плажовете. Района на Копакабана е по-евтин от Ипанема.
Като цени се оказва, че Бразилия вече не е толкова евтина - приблизително каквито са цените в България. Навсякъде там се плаща в местна валута, която можете да смените в което и да било чейндж бюро или в хотел ако сте отседнали там.
Обществения транспорт е достатъчно добре уреден, стига лесно да се ориентирате по карта и това с кое докъде се стига. Има дори и нещо като нашите маршрутки, но които обаче аз поне не бих се качила :) (Мъдрите хора казват "Никога не казвай никога" и са прави, както ще видите от следващия разказ за там :) )
Добре де, явно има престъпност и то най-вече кражби. Сега като се замисля се сещам, че ми направи впечатление, че дори и местните носеха чантите си преметнати през рамо, а не в ръка или само на едното рамо или с ранички на гърба. И действително не се препоръчва ходенето по плажовете в малките часове. Още повече, че самите плажове и конкретно Копакабана е малко специфичен - както е равния пясък, близо до водата се спуска надолу и ако сте до водата, възможно е от крайбрежната алея дори да не ви видят.
Що се отнася до обикаляне по основните туристически атракции - за хора с опит в пътуванията това не би било никакъв проблем. Единствено да имат предвид, че за влакчето за Корковадо се чака за билети и то доста, защото и повечето групи са с предварителни резервации...
Няма проблем да се вземе и кола под наем, с която да се пътува извън Рио. Така и нямахме време, но на около 200 км от Рио се намира и остров Бузиос (дано не греша името, но беше нещо от този род), който в миналото е бил свърталище на пирати, но сега вече се заформя като място, където жителите на Рио "бягат" в активния туристически сезон.
За всякакъв друг вид екскурзии - до Петрополис, до тропически остров от рода на Сан Бернардо, джип сафари в Тижука и т.н. можете да се запишете през което и да е туристическо бюро или хотела, в който сте отседнали.
А за търсещите още по-горещи приключения, бих препоръчала да се разходят до Байя (със самолет) или Сао Паолу, столицата Бразилия или защо не и до бреговете на Амазнока :) И всичко това не е нужно непременно да го уреждате оттук :) Просто взимате си кредитната карта и раницата с багаж и тръгвате :))
И разбира се, в никакъв случай не бива да се пропуска и водопадите Игуасу... за които ще разкажа малко по-надолу :)

ВОДОПАДИТЕ ИГУАСУ

Въпреки желанието ни да останем още в Рио, сутринта с бодра крачка се отправихме към летище и оттам - литнахме към границата между Бразилия и Аржентина, където се намират вторите по големина водопади Игуасу. Няма достатъчно думи, които да опишат гледките и усещанията, няма снимки, които да пресъздадат величието на това чудо на природата. Имахме щастието да бъдем два дни там, и макар и недостатъчно, поне за малко да се докоснем от двете страни на това величествено "водопадане" :)
В превод Игуасу означава "голяма вода" и наистина е много, ама много и голяма вода. Съставен от 275 водопада, на секунда там се изливат 1500 куб.м вода. Така в цифри човек трудно може да си представи за какво става дума... А ние имахме и щастието да сме там когато водопадите са много пълноводни, поради поройни валежи предната седмица. Предвидливо облечени в удобни за обиколка дрехи и обувки, веднага щом кацнахме на летището ни посрещнаха поредните домакини :)

 

Оттам без да губим време се отправихме директно към входа на Националния парк Игуасу. 

и докато се усетим вече бяхме на територията на едно от най-страхотните места на света. Всичко се случи толкова бързо, нямаш време дори да осъзнаеш какво се случва и се озоваваш пред първите водопади

Оттам по пътека се тръгва навътре и... 

 

 

докато достигнем до този мост, по който няма начин да минеш и да останеш сух :))

А малко след това вече и до стена от вода, която доколкото разбрах рядко е толкова пълноводна...

Всъщност нямам много снимки от водопадите и причината е, че в един момент човек просто забравя да снима. Единственото, което е да онемее, да се прехласне или ако издаде звук - то е да вика, силно, свободно, просто да крещи от удоволствие, а водопадите да заглушават този вик :))

Колкото и да се опитвам и преди, като разказвах на приятели за пътуването, най-неуспешно разказвам впечатленията си от водопадите. Няма думи, няма снимки, няма филми, които да могат да пресъздадат това величие. Била съм и на други величествени места, където човек също се чувства малък и нищожен, но тук това усещане е съчетано с усещането за свобода, сякаш можеш да литнеш над тези водопади.. Кой знае защо в един момент си представих как са ги възприемали някога коренното индианско население....
За жалост времето ни като цяло беше ограничено и трябваше да тръгваме. Продължихме към Ботаническата градина, в която аз лично не влязох. Не исках да смесвам усещането от водопадите с друго. Предпочетох да остана навън и да гледам как излизат замаяни от гледките тези, които се качиха на хеликоптер за разходка на водопадите :) Те наистина бяха като дрогирани :))
След това се отправихме към града Игуасу за нощувка...Както може да се досетите, вечерта не останахме кротки в хотела, но затова по-късно, а ето и още от водопадите, но вече от Аржентинска страна.
Именно там се намира и известното Дяволско гърло - един от най-големите водопади, наистина зрелищна гледка. За да стигнем до там пак се качвахме на влакчета, по които сякаш играехме на онази игра със столове, при която при всяко завъртане се маха един... Тоест бориш се за места, иначе чакаш следващия :)

 

След влакчето стигнахме до началото на един мноооооооого дълъг мост, който да ни отведе до Дяволското гърло. Това е и мястото, което бележи същинската граница между Бразилия и Аржентина - с формата на U, 82 м висок, 150 м широк и 700 м дълъг, погледнат отгоре този водопад има формата на гърло и хранопровода, а защо Дяволско....... това трябва да го видите и няма да питате :)) Тази снимка е доста отдалеч, а вече се чуваше грохота...

 

 

Не е нужно да казвам, че за да говориш с някой там трябва да викаш :)) Това е и мястото, където наистина се уплаших - докато гледах в падащата вода за момент се усетих онова чувсто като сякаш водата те тегли... Повече не приближих до парапета :)

След Дяволското гърло пак с влакче до друга част на водопадите... Там гида уж ни поведе по едни пътеки, няколко човека поизостанахме и уж след групата, но в крайна сметка се оказа, че сме тръгнали по други пътеки, обиколни, които обаче пък ни поведоха покрай още водопади и страхотни гледки :)

Първо едно малко водопадче

После.... е тук вече не знаех нито от коя страна на кое се намираме, но пък беше красиво :))

А тук виждате ли лодката долу? Ей на такова нещо трябваше и ние да се качваме, но се оказа, че там, откъдето трябвало да тръгнем било невъзможно заради придошлата река, а тези тръгнали от незнам откъде си..... Така или иначе, това, че не се качихме на тези лодки е още една причина да се върна пак там :))

 

И накрая се озовахме тук, докато останалите от групата били само от горната част на този водопад... :) А на мен явно емоциите са ми дошли в повече, щото както се казва "падна ми шапката" .... :)) - и преносно и буквално :) Друг път ще се върна да си я потърся ;)

 

Докато разберем, мина и този ден, стана време да тръгваме към летище за полет към Буенос Айрес.... Никой от нас не си взе довиждане с водопадите, мисля, че живот и здраве да е, поне повечето от нас ще се върнем отново там

И понеже споменах, че докато имахме нощувка в хотел от бразилската страна на водопадите не стояхме кротки в хотела, ето и къде ходихме :) Благодарение на един от туристите, който се беше подготвил предварително вече знаехме имената на няколкото места, където има шоу с вечеря. Още като се срещнахме с гида ни го попитахме и докато се разхождахме покрай водопадите, той вече беше проверил възможностите за резервация. И така, вечерта се озовахме на място, нареченоRafain Show

За разлика от самба-шоуто в Рио, това беше много по-грандиозно като спектакъл. Латина шоу, което представя танци от почти цяла Латинска Америка и този път вече освен самба и карнавал беше допълнено и аржентинското танго. :) Съчетано с бюфет с храна и скари с много месо......

Ето и няколко снимки, колкото да докажа, че и аз бях там, и гледах всичко това, и повече, което на на клипа по-горе :)

 

 

Довиждане Бразилия, ще се върнем пак :)

А сега напред към АРЖЕНТИНА И БУЕНОС АЙРЕС

Докато още не бяхме успели да разгледаме снимките, които сме направили и още преживявахме емоциите от последните два дни се озовахме в Буенос Айрес :) Добре, че кацнахме вечерта, та имахме време да се пренастроим. Още преди да продължа да разказвам ще кажа, че така или иначе Буенос не ме очарова. Може би защото беше след Рио, след водопадите - места, които са заредени и предполагат много емоции. Докато Буенос Айрес се оказа едно място, много повече напомнящо Европа, много урбанизиран и...... по нашенски мръсен :) Това беше първото нещо, което ми направи впечатление още на летище - пръснатите по земята фасове и боклучета. Както и да е, автобуса, хотела, който поне беше в страхотна локация - на уличка, която е пряка на една от известните улици "Санта Фе" и само на 10 мин от един от основните булеварди.

Разбира се, на следващия ден панорамна обиколка с основните туристически забележителности. Винаги съм харесвала тези обиколки, най-малкото защото дават възможност за добра ориентация после при самостоятелните разходки.
И разбира се, първата спирка е Каза Росада и площада, катедралата...

Нещото, което е характерно за Аржентина са тези дървета, с цвят лилав :) Сутринта нещо бях в криво настроение, може би и заради това изобщо не се впечатлих и не правих никакви снимки поне в началото.

Другото, което може би ме подразни беше, че в същото време в близост до площада започваше стачка на учителите, а това още повече ми напомни за тук :) Не, че нещо лошо, хората си живеят своя си живот, но аз пък търсех разликите, а не приликите с тук :) Както и да е, тази първата част ми мина много набързо, вътре катедралата красива, но катедрали още по-красиви сме гледали и в Европа :) Настроението ми започна да се оправя като стигнахме до Каминито :) Уличката, откъдето се е зародило прословутото аржентинско танго :) Всъщност бедняшки работнически квартал, който и до днес с изключение на туристическата част продължава да бъде такъв и не се препоръчва непременно да се разхождате там, който става известен с разноцветно боядисаните си къщички, направени от ламарини... Реалността за жалост не е романтична - първите заселили се там италиански емигранти правили къщите си от отпадъчни ламарини, а за да ги боядисат са ползвали където какъвто цвят боя е останала. Оттам и зараждането на танца като танц на страстта, тъгата, пресъздаващ драматизма в мъжко-женските отношения... Е, в наши дни е лесно да считаме това за романтично. Дори в следващите дни се шегувахме, дали да не се поведе инициатива и нашите ромски квартали да боядисаме в различни цветове и да водим там туристи :))

Ето и самата уличка :) В началото й стояха две каки (със скъсани чорапи), които прихващаха идващите мъже и ги канеха уж за снимка в стъпка танго, в замяна разбира се на пари :)

 

Самата уличка предствлява и своеобразен пазар на сувенири, картини... А в дъното й малко площадче, където една двойка също предлагаха услугите си за снимки, но поне бяха много по-професионални и като облекло и като пози. Принципа е - снимката е с ваш апарат, поне 3 пози, и всичко това за около 10 песо.

Това е площадчето 

А ето и самите танцьори.... Е, има и жена, ама нямам снимки с нея :)) Между другото забавното е, че момчето не само заставаше в съответната поза - танго, но и артистично играеше с погледа..... И сега ми става смешно като се сетя колко сериозно и "страстно" гледаше в очите всяка своя партньорка :))

След Каминито продължихме към кв. Риколета, където се намира парка с гробниците на богатите фамилии, и където се намира и гроба на Евита. Нямам снимки от парка, въпреки, че повечето от гробниците бяха направени с невероятни статуи и форми... Някак странно ни беше, докато екскурзоводката показваше отделни гробници на известни фамилии и поясняваше колко са красиви.... в един момент се усети, че я гледаме леко смутени.. :) Красиви или не, това са "домове" на мъртви хора или поне за нас беше така. Единствено си позволих да снимам при гробницата не Евита.

 

За 4 часа обиколка, толкова :) Оттам нататък свободно време.

И време за аржентинска кухня :) Не е нужно да разказвам за прословутите аржентински стекове от говеждо месо :))
Иначе надявах се при разходките през свободното време да намеря нещо, с което Буенос Айрес да ме впечатли. Е не намерих. Факт е, че на някои от туристите тук им хареса повече, отколкото в Рио... въпрос на усещане. Не ми хареса това напомняне за Европа като цяло, а също с всички негативи - просяци, проституция, мръсотия... Аз още докато бях там започнах да тъгувам за Рио и за Бразилия.

Иначе като цяло Аржентина не е само Буенос Айрес и за щастие. Мисля, че с удоволствие бих отишла пак там, но този път много по-на юг, към Патагония, където са глетчерите, където е Ушуая и където който отиде му слагат печат в паспорта, на който пише "Краят на света" :)

До Патагония не стигнахме, но в следващите дни имахме различни обиколки извън Буенос Айрес. Едната беше до типично ранчо на около 100-ина км от града. Всъщност типично по български, усещането ми беше - ами и ние си имаме такива у нас :) Добре де, факт е, че поредното нещо, което поне нас българите не ни впечатлява особено. Безспорно, страхотно организирано всичко, само като си представя, че определен брой хора посрещат, провеждат атракциите, сервират....Това не знам у нас колко можем да го направим :) Иначе на територията на ранчото имаше и музей, магазин... за бъдещите пътешественици натам ето и линка :) Santa Susana
Иначе докато стане готов обядът който иска се качи на кон (конете там са дребни, малки), разходки с каруца....

А времето беше като по поръчка и небето беше като нарисувано с ръка. И аз се качвах на кон... :))

Ето и каруците, с които са дошли някогашните заселници 

И в знак на благодарност към кротостта на моя кон (или кобила) на тази снимка се вижда главата само :)

И въпреки, че мрънкам, че видите ли и у нас си имаме подобно нещо, все пак наистина изкарахме много приятно - мързеливо, лежерно... Дойде време и за обяд.... много, много месо, и за предястие и за ястие и за следястие... месо :) В тази връзка се сещам, че един от персонала (а може и от собствениците да е бил) разказваше, как някакъв турист го питал: "Добре де, а какво бихте направили с вегетарианците" и той отговорил "Оставете ни ги за 2 седмици, ще им мине" :))

По време на обяда отново програма с музика, танци, песни :)

 

 

А след като обяда свърши започна и финалната атракция - състезание между гаучосите :)

Започна първо с демонстрация за дресировка на коне, които бяха по стада по цвят :)

Ето ги и "блондинките" :)

А после започна същинското състезание.... Не е истина колко прахоляк нагълтахме, но пък си е част от изживяването :) Та тези мъже трябваше докато галопират с конете, да успеят да вземат халката, която виси на кожените ремъци. След като я вземе си избира жена, на която да я подари, а тя в замяна трябва да му даде целувка :))

 

Е, някои си получиха не само целувка, а направо си отведоха "момата" :))

С други думи беше един хубав ден... като на село :) Но ранчатата не са единственото място, където жителите на Буенос Айрес могат да избягат през уикенда :)

ТИГРА И ДЕЛТАТА НА ПАРАНА

Ако Буенос Айрес не ми хареса, то поне имахме възможност за скитане извън града. Една чудесна разходка, която искрено препоръчвам на всички е по делтата на Парана. Изключително различно място, което ако за нас туристите е атракция, то за местните е мястото, където ходят през уикендите. Голяма част от къщите по островчетата са частна собственост или собственост на големи фирми, които предоставят на служителите си за почивка :) Има няколко начина да се разходите там - най-бързия и икономичен е за няколко часа, като сутринта ви взимат с автобус, водят ви гара, откъдето с влак се стига до Тигре и оттам за около 40 мин разходка с корабче по каналите. Ние, понеже нали сме ВИП, бяхме за цял ден, със собствена лодка... Не се качвахме на никакви влакчета, макар, че спряхме на тази гара, която в момента е и един огромен базар за сувенири. Самата "Тигре" е нещо като отделен град или квартал на Буенос Айрес, който първоначално бил заселен от европейци. Там се намират и къщите на едни от най-богатите фамилии. След като обиколихме през квартала, стигнахме до пристанището, откъдето трябваше да се качим на лодката.

В началото докато излизахме от пристанището, първите сгради се оказаха не какво да е, а клубове по гребане. Ето италианския клуб

Ето и трениращи 

Оттам навътре започнахме да се разхождаме между островчета, на които имаше различни по луксозност вили. Беше почивен ден и голяма част от тях бяха обитаеми. Някои от тях собствениците си ги ползват само за себе си и приятели. Други се дават под наем...

 

 

 

Всяко островче си има своя пристан. До тях стигат или със собствени лодки или джетове, а също има и така наречения обществен транспорт - лодки, при които багажа се качва отгоре (в това число и животните, видяхме едно куче качено на покрива на лодката), а пътниците си слизат на съответните спирки. Всяка къща си има и име на "улицата" и номер :) Ако се вгледате, ще видите, че повечето от тях са като наколни. Тоест обитаемият етаж започва от малко над земята и причината е да не се наводняват когато реката е придошла. 

Всички лодки все пак се движат с гориво, затова си имат и своята "бензиностанция" :)

Когато отиват за укенда, обикновено посетителите пазаруват предварително, но все пак, ако нещо са забравили или не им достига, има и сътоветните водни "супермаркети" :))

После и по карта гледах, но пак не мога да обясня откъде минахме, накъде се завъртяхме. Така или иначе за обяд спряхме при ресторант Бялата Котка , който беше в типичния за островните къщи стил. Чудесен обяд и .... разходки - по пристана, в градината на ресторанта. 

Не ставаше за къпане, но лятото се къпят в реката, аз само крака си потопих :)

А ето и "задния двор" :)

Не зная доколко се усеща спокойствието на това място през снимките, но колкото не ми хареса града, толкова тук мисля, че с удоволствие бих останала няколко нощи. Е, нямаше как да останем, затова следобед си тръгнахме покрай други къщи, други канали..... Очаровани от видяното, само на 1 час път от центъра на шумния Буенос Айрес. 

УРУГВАЙ - МОНТЕВИДЕО

И бонуса към цялото пътуване - Уругвай. Казвам бонуса, защото като цяло програмата, по която пътувахме беше на база Бразилия и Аржентина, а посещението на Монтевидео беше допълнително по желание. Една екскурзия, която според мен определено си струва, независимо какво впечатление ще ви остави Монтевидео. Аз ще споделя моето, но знам, че на много от другите не им хареса или поне не ги впечатли.
Екскурзията до там е лесно достъпна, стига да има билети за фериботите, които пътуват всеки ден. Може да ви излезе много скъпа, може да ви излезе и много по-евтина - въпрос на късмет :) За тези, които се справят добре с интернет или имат опит с пътуването - не е проблем да се запишат и на място, риска е единствено за дадения ден да няма места. Така или иначе......... тръгнахме, като преди това минахме контрол като на летище, при слизане в Уругвай също паспортен контрол... странно като усещане, защото само за няколко часа човек няма усещането, че отива в друга държава :) И така, наближаваме града и .....

Не, не съм объркала снимките, това е сградата на телекомуникациите в Монтевидео :) Архитекта обаче е същия, който проектира Бурж Ал Араб в Дубай и това обяснява приликата. Ето я сградата и по-отблизо, където вече се вижда, че е различна сграда

Кой знае защо, очаквах да попаднем в много динамичен и модерен град. Огромно беше учудването ми, когато се оказа, че сме на едно от най-спокойните и безопасни места на света. Тръгвайки от пристанището, по път към центъра на града минахме покрай едно от богатите предградия. Там беше и къщата на президента, която... нямаше охрана, нямаше лъскави автомобили и камери и екскурзоводката ни обясни, че той често ходи дори пеш на работа :)

Като цяло Уругвай всъщност е едно много различно място. С общо население около 3 млн, като 1,5 млн живеят в столицата, а останалите са пръснати по останалата част от страната, предимно в разни ранча, отглеждащи добитък. Там е нещо като ранния социализъм тук - мирно, спокойно, тихо, голяма част от музеите са държавни и съответно безплатни като вход дори за туристи. Местните имат право да ползват библиотеката, която се намира в сградата на Парламента, което ще рече, че те имат свободен достъп вътре. Много добра социална програма относно здравеопазване, безплатно образование... Туризмът тепърва се заражда там, но за сметка на това много европейци, след пенсиониране отиват там, купуват си къща някъде по крайбрежието и остават да карат спокойно старините си. Един от известните курорти е Пунте дел Есте, но отново предпочитан от туристи над средната възраст. Място, където времето е спряло, поне по отношение на лудницата, съпровождаща навсякъде т.нар.цивилизация. Хората са семпли, усмихнати, ведри... Явно имат и богати, щом имат богати квартали, но това някак не се усети, поне не и за краткото време, докато бяхме там.

Ето и малко снимки оттам Статуя, изобразяваща първите заселници

Като се сетя за името на скулптура ще го добавя, но в момента не мога да го кажа, въпреки, че при обиколката видяхме още 3 негови скулптури.

Следващата е свързана с легенда от древните индианци - местното население и е вид реверанс и извинение към избитото местно население.

Легендата разказва, че това били последните оцелели индианци, след избиването им от испанците. По-късно обаче, всички войници, участвали в избиването на индианците също били убити и заровени на мястото, където били заровени и избитите индианци.... А над тази статуя имаше едно дърво, чийто плодове имат формата на човешко ухо, само че черно :) И поредната легенда, която разказва за млад индианец, който бил влюбен в девойка, но тя избягала от него. Той я последвал, като всеки път като изгубел дирите й долепял ухо до земята, за да чуе стъпките ти. При едно от спиранията си, той заспал докато се услушвал да чуе стъпките на девойката. Умрял в съня си от умора от преследването. На това място изникнало дърво, чийто плодове били като ухото на този индианец :)
Не съм сигурна, че много точно предавам легендите, още повече, че тамошната история ми е като цяло доста непозната. Та ето и паметника на индианците

А това са част от жилищата, в които живеят тези, които нямат пари за собствени. Те плащат всеки месец нещо като наем, който обаче не е фиксиран, а е съобразен с дохода на семейството. Същевременно ако едно семейство живее повече от 20 години в такова жилище и е плащало наема, то добива правото за собственост. В същото време ако на семейството се наложи да смени мястото си на живеене, има право да преотстъпи жилището срещу сума, почти равностойна на сумата, която е изплатило под формата на наем докато го е ползвало. Общо взето някаква странна схема смесица между социализъм и капитализъм :)

А ето и сградата на Парламента, в която се намира и Националната библиотека, която е отворена за всеки жител на Уругвай :)

Минахме и покрай резиденцията на президента, която обаче той не обитава, защото предпочита да живее в собствения си дом.

Имат си и катедрала, която твърдят, че е копие на Сакре Кьор в Париж (това могат да го потвърдят тези, които са виждали съответната в Париж) :)

В самия център на Монтевидео, на площада, където е и арката, маркираща границата между стария и новия град е статуята на националния герой Артигас, а под статуята е нещо като музей, където в паметни плочи са отбелязани важните дати свързани с неговия принос към Уругвай

Разходка през новия град, където все още е запазен хотела с казиното, някъде там е било и кафенето, в което за първи път е прозвучала "Компарсита" (известното танго, за което малко хора знаят, че автора е уругваец, нищо, че става известно в Аржентина) :)

Ето ни и на най-южната точка на Монтевидео, като обратно на очакванията ни - за тук това означава най-студената точка :) На брега на Рио Плата и ветровете, които идват от юг :)

Обядвахме някъде в центъра в приятно ресторантче, бяхме и в музея на ... нещо като карнавални костюми. Признавам си, че накрая вече не знаехме къде и какво гледаме. Между другото се оказа, че от края на януари до към средата на март в Уругвай има всеки ден празненства, нещо като карнавали...
Истината е, че след толкова впечатления за две седмици обиколки, накрая вече беше трудно да запомним всичко, което виждаме.
Но пък усещането за хората, които живеят там - отново ведри, усмихнати, готови да помогнат и съдействат хора, дори когато не знаят английски, а вие не знаете испански :)

ОБРАТНО КЪМ БЪЛГАРИЯ СЪС СПИРКА В ПАРИЖ

След толкова скитане дойде време да се прибираме към България. Поне самолета, с който се прибрахме до Париж беше по-нов и по-комфортен, явно като компенсация за тъгата, която ни беше налегнала. Добре, че в Париж имахме нощувка, та да се адаптираме към България. И тук искам да благодаря на Бодри и Електра, че ме "поеха" там да преживея по-лесно раздялата с Латинска Америка. Вярно, бяха ми спретнали сериозна туристическа обиколка, но се надявам, че сега, след като видят снимките ще разберат защо нямах грам желание да гледам нищо в Париж и няма да ми се сръдят. Иначе все пак благодарение на тях успях да се усмихна, въпреки тъгата :) И все пак успях да се снимат пред Нотр Дам и да стъпя на центъра на Париж (или беше на Франция?! :)  ).

 

Благодаря ви, приятели за гостоприемството. И в замяна обещавам, че когато решите да тръгнете към Бразилия или Аржентина, ако не мога да дойда с вас, то ще ви дам всички контакти, които имам там, така, че да обиколите повече и от мен.

А на себе си съм обещала, че ще отида още веднъж в Бразилия, и този път не само в Рио де Жанейро. :)

(И както става ясно от следващите ми пътеписи, в Рио бях още два пъти :)) И още веднъж минах през водопадите Игуасу и Буенос Айрес)