О-в Мавриций - късче от рая / Нова година 2009/2010

Е, след дълго туткане и преодоляване на депресията след прибирането ми от Мавриций, ето и моят разказ за това как аз видях това вълшебно място.
Късче от рая или поне откакто съм си дошла, с това започвам разказа си пред приятели и познати и то наистина е такова. Предварително казвам, че няма да покажа много и качествени снимки... С тази сапунерка, която имам няма как да се получи, а и напоследък все по-малко снимам. Някак с времето се получава, че повече време отделям на това да напълня очите и душата си, отколкото да правя добри кадри ;)

Пътуването ни беше през Париж, откъдето до Мавриций е 11 часа полет. Не е нужно да обяснявам несгодите на такъв полет, още повече ако е в по-старичка машина... : ) Но пък мисълта къде отиваме помогна да преодолеем всички неудобства. А аз има удоволствието още по време на полета да се докосна до част от културата на местните До мен беше мама англичанка с две от децата, а пръснати из самолета бяха съпруга й маврицианец, още две от децата, и останалата част от фамилият - сестри, лели, братовчеди... Оказа се, че те си живеят в Англия и отиват за ваканцията за около 20 дни на острова. И...... нямаше начин, потопих се в техните отношения, станах част от преместването и разместването докато поне децата ги съберат, надлежно бях представена на цялата фамилия като име, откъде съм, какво работя, за колко време и с колко човека пътувам (след като бях приятелски разпитана :P)... Сутринта наближавайки острова бяха раздадени картите за попълване - кой, къде, за колко и тн. Голяма беше изненадата ми, когато с тях раздадоха и още едни, в които трябваше да декларираме здравния си статус, с изредени няколко болести от типа на шарка, треска, грип ... А на първа страничка от тази карта беше изрично написано, че съгласно законите на "държавата" наказанието за внасяне на наркотици е 60 год. Както и да е, всички декларирахме, че сме здрави, не носим наркотици... :-)
С наближаването на острова беше наистина веселба - виждаме го на мониторите, поглеждаш през прозореца - остров няма. Имам чувството, че поне час снижавахме и се спускахме като на спирала...... Ама как не, островът е голям ... 2000 кв.км. :) А за късмет като пристигахме беше и облачно, та острова видяхме малко преди да кацнем.
С кацането не е нужно да казвам колко рязко усетихме температурните разлики и....... изненада... Коридорите на летището бяха украсени с Новогодишна украса - зелени борови клонки, катерещи се дядо Коледовци навсякъде .... И табелата, с която посрещата и смятам, че дори и най-големите скептици след кратък престой се уверява, че не е просто реклама: Welcome to paradise

Оттам нататък проверка, за някои беше бавно обслужването, но 400 човека са си много така или иначе, хората работеха нормално и...... много сериозни. Едва по-късно си намерих обяснението за тази строгост ...#-S

И така... оттам летището, малко, шумно и ... първи контакт с хората... Намерихме си нашия бус и сладкият Силвио, който ни придружи до хотела и още с посрещането не само, че беше много усмихнат, ами като ни видя колко сме смачкани от пътуването започна да се шегува, което неизбежно повиши настроението. :) Знаехме, че кацаме в противоположния край на острова в Mahebourg, а хотела ни беше в Северната част при Grand Bay. И понеже ще разказвам и къде сме били, ето и една карта на острова....

За тези, които не знаят, движението в Мавриций е по английски тертип, тоест в ляво, което още преди да замина секна намеренията ми да си взема кола под наем и да щъкам сама из острова :) . Иначе в тази връзка Силвио побърза да се пошегува, че по време на французите движението е било в дясно, после по времето на англичаните е станало в ляво, затова сега често карат ... по средата :))
Оттам пътуване около час, докато пристигнахме в хотела. Не е нужно да казвам, че поради умората май почти никой не се загледа в околностите и липсваха възторжените изблици от зеленината наоколо и видимо липсата на голяма застроеност, но пък и се движехме по вътрешността на острова... Подремнахме, та като пристигнахме в хотела вече бяхме готови за подвизи.
И тук започна моето очарование от острова ... благодарение на хората, които ни посрещнаха. Вярвайте ми, няма толкова усмихнати хора и нямам предвид любезните служебни усмивки. Те наистина бяха сърдечни, и посрещането беше сякаш стари приятели идват.. Бях чувала, че маврицианците приемат целувката като нещо естествено, но мислех, че е пресилено. Да, ама не, всъщност целувката (е, не интимната :P) е част от поздрава. Още от вратата ни посрещнаха с шеги... бързо настаняване и закуска (въпреки, че не ни се полагаше, не знам дали така посрещат по всички хотели).... И въпреки умората няма и час след настаняване по стаите вече всички се събрахме на плажа :)

И за тези, които все пак се интересуват от настаняването - бяхме в хотел Le Mauricia 4*.

Стаята.... дали специално за мен, не знам, но бях настанена в такава, каквато е в сайта :)

Изглед от терасата

Част от градината

Част от плажа

    

И преди да продължа с разкази от скитанията там и снимки, ето и малко инфо за самият остров и защо наистина смятам, че е част от рая, който ... местните са си създали ;;)

Историята на острова повечето я знаят, но с няколко думи: Първо португалците в годините на откриването на минават оттам на път за Индия, но не се заседяват особено, така де, някакво островче, което не представлява особен интерес в търсенето на континенти :) След тях естествено идват холандците, които малко повече са се възползвали от даровете на острова, като в резултат са изяли птицата Додо, изсякли са ценната дървесина, обявили острова за своя колония и започнали да докарват роби.
След тях идват французите, които се заседяват малко по-дълго и започват да управляват, като се доразвива робството, започва да се сади и захарна тръстика...
Идва времето на англичаните, които май както навсякъде, започват да благоустройват острова. Прокарват пътища, скоро след идването им се премахва робството, започва по-сериозно управление, благодарение на тях идват много индийци и... в резултат на всичко това можете да си представите каква смесица от раси се събира на това малко късче земя.
И все пак идва 20 век и от 1967 г. о-в Мавриций става самостоятелна република.
Интересен е начина, по който това се възприема от различните прослойки хора, но факт е, че у всички се усеща самочувствието на това, че са самостоятелна държава, със собствено управление... И това обяснява и строгостта и леко комичната сериозност, при влизане в страната ;) Видимо вече има заявена патриотичност и самочувствие от самостоятелност. Имат си избори, 4 партии и тук имаше един забавен момент - минаваме през столицата Порт Луи(с) (пиша "с"-то в скоби, защото те не го произнасят)и минаваме покрай паметник на първия демократично избран президент. И при въпроса кой е сегашният - оказва се, че е демократично избран и управлява ...синът му :D Но това е нормално, и като една млада държава някак много естествени са видимото желание да се заявят, че са самостоятелни, въпреки, че все още са много свързани с Англия. Така например гида ни разказа, че да, до голяма степен законите са базирани на английското законодателство, като някои от тях ми направиха впечатление: За убийство - до 20 години, за изнасилване - 40 години, наркотици - 60 години, кражба - 3-4 години. Процента на престъпност е много нисък и наистина най-много да се случат кражби и то според мен на пияни туристи някъде по нощните барове :-B
Прави впечатление обаче, че навсякъде има полиция и всички полицаи са много строги. Между другото имахме охрана на плажа, горките хора, ние се пържим от жега, а те с униформи. Не знам от какво пазеха, при условие, че местните наоколо бяха изключително безобидни и дори не ни обръщаха внимание ... Или бяха такива, защото има охрана.. не знам. Но факт е, че това вдъхва допълнително чувство за сигурност особено у хора, които се притесняват на чужди места.
Та продължавам с това как са си уредили държавата: Образованието е безплатно за местните, като ясно, че е по английска система, а след завършване на средно образование полагат изпити в Англия (дистанционно) и получават английски дипломи. Отличниците естествено имат право да избират къде ще продължат образованието си. И понеже са само 1 200 000 население, повече от ясно е, че по всички офиси (банкови, държавни, туристически) и тн са местни. Още по-забавен беше факта, че на въпроса кой работи по плантациите от захарна тръстика и фабриките, гида много сериозно заяви: "О, местните не работят такава работа. За целта си внасяме работници от Индия и Китай, които идват с договори, живеят в общежития и те работят черната работа. Местните не работят такова нещо." В тази връзка стана дума и за безработицата, която поне по неговите думи не е голяма и тя съществува не защото няма работа, а защото има хора, които не желаят да работят. И защо не, след като на този остров определено може да се живее без да се работи, защото:

Разположението на острова е ясно - южно, топло, насред океана. Острова е обграден от риф, което пази плажовете от нашествие на акули и други "страшни риби". Самият остров си има питейна вода - реки, водопадчета... Лятото е 9 месеца, а зимата започва през юни и най-студено става през августо, когато температурите може да паднат до 15 градуса... но през нощта :)) Превалява често, но за не повече от час, като в същото време не е нужно да уточнявам, че изобщо не се променя температурата. На острова няма отровни гадини - змии, паяци, гущери. Е, има едни такива малки гущерчета, които и по стаите влизат, ама то е да плашат комарите : ) А, предварително ни бяха казали, че там има доста комари - ами мен така и един комар не ме ухапа. Предполагам, че и района но хотела и изобщо залива се пръскаше с нещо, но комари нямаше и там, където ходихме... И естествено при този климат е да расте и вирее всичко, ама буквално всичко: от иглолистни дървета, редом с тях палми, папая, гуава, маракуя, тамарин, по-на ниско ананаси, и едно нещо, което е от рода на нашите тиквички, казват му "шушу" :D
Основен поминък на острова ясно: туризъм и захарна тръстика. Бях много изненадана, когато гида ни каза, че Мавриций е вторият в света след Куба износител на захар. Що се отнася до туризма - около 1 000 000 туристи годишно посещават острова, логично е при 1 200 000 население това да е предостатъчно за препитание. Не е нужно да уточнявам, че на туристите им се смъква кожата от гърба :P Тоест... така де, цените са средно европейски за туристи, но за сметка на това навсякъде върви пазарлък, като често цената може да се смъкне наполовина. И като сравнение ще кажа няколко цени... Преди това - местната валута е маврициански рупии, като 1 евро = 44 рупии. Това е официален курс, като обаче при обмяна обикновено варира, като в бюрата и банките може да е от порядъка на 42 рупии. Но ако пазарувате във валута различна от местните цените ви ги смятат по трънския курс... може да се стигне дори да ви сметнат 1 евро за 35 рупии :) Като говорим за обмяна на пари, голям смях у нас предизвика името на едно от бюрата за обмяна...малко притеснихме гида, който като го поитахме тъкмо обясняваше, как това е едно от престижните имена в чейнджбюрата, и му преведохме смисъла ако го четем на български...

Чейндж бюро

Та ето и няколко сравнителни цени: 1 л вода в магазина е 15 рупии, в хотела - 90 рупии. Една бира в супермаркет - около 1 евро, в хотела - 4-5 евро, в бар извън хотел - 2-3 евро.
Коктейли... любимото ми мохито в хотела беше 10 евро, в бар навън - 4-5 евро. Отделно те си имат свои си барове, които така и не видях, но явно не бяха препоръчвани за туристи :)

И още малко за икономиката им, и колко перфектно хората са си го измислили. В програмата за екскурзия присъстваше и посещение на фабрики за текстил и ... диаманти :)) Нямаше начин да не попитаме къде го гледат този памук или лен и къде ги копаят тези диаманти. Оказа се умно и практично: памук и лен внасят от Индия и Пакистан, преработват, произвеждат дрехи, които продават и изнасят. Диамантите си ги внасят от ЮАР, обработват и продават и изнасят..... Направо перфектно :)
А, така и не разбрах защо им е толкова евтино горивото за коли, но пък тока си го правят сами след преработка на остатъчните продукти от захарната тръстика :) За собствени нужди си произвеждат кафе, което не изнасят, но си подсигуяват целия остров. И да не забравя, че естествено си правят и ром... който поне на мен не ми хареса. Даже бармана в нощния бар на хотела малко ми се обиди, и точно като бях настинала едната вечер ми наливаше различни видове ром за дегустация... аз си ги изпивах и... казвах, че не ми харесва. :D Добре де, наистина не ми хареса, особено в сравнение с кубински ром, бразилската кашаса... Но пък хората си го харесват и ... абе ром е ;)
Страхотна бир си правят - Phoenix, местна, не знам от какво, но казаха, че е на голяма почит и колкото други компании са се опитвали да установят производство на друга бира, всички са фалирали, защото всички пият единствено местната. 
То май стана много дълго, но наистина се впечатлих от начина, по който хората са си устроили държавата (всеки път ми става смешно като кажа "държава" за това малко местенце :D ), да довърша с още малко инфо за тези, които евентуално би им харесало толкова, че биха искали да отидат да живеят там.

Почти като навсякъде няколко са начините човек да отиде да живее там: с инвестиции, чрез брак или като си купи къща/имот. Тук обаче пак има интересен момент относно купуването на къща: по-долу ще видите обикновените къщи на местните (всички си имат домове, различни по лукс, големина и разположение), но ако чужденец иска да си купи къща, то не може да е някоя семпла от местните. Изрично има програма, по която се строят комплекси за чужденци, които безспорно са много по-луксозни, повечето са в близост до крайбрежието и цените са в пъти по-високи от тези, които струват другите. Например самостоятелна вила до брега е в порядъка на 5 млн.рупии - около 100 000 евро. :)
Строителството като цяло е ниско и логично - по крайбрежието хотели, от семпли до много луксозни и с голф игрища. Минавайки през столицата това беше една от най-високите сгради, която видяхме:

И като попитах защо не строят по-високо, очаквайки да кажат, че причината е, че е вулканичен остров или от рода, отоговора пак беше много сладък: Ами защото можем да си го позволим - имаме място за строене :))

И малко ориентир относно курортите и къде какво се предлага:

В Северната част е Grand Bay, където бяхме и ние. Ясно, че щом е залив е затворена част, което не на всеки би се харесало. От друга страна водата е в пъти по-топла, в никакъв случай мръсна...е, може би малко по-мътна. За сметка на това именно Гранд Бей е мястото за хора, които биха искали да скитат и нощем извън хотела. Тоест това е най-оживеното място с активен нощен живот. И все пак преди да се избере хотел е добре да се види къде точно при залива е. Ние бяхме на по-малко от 10 мин пеш от улицата с барове, магазини, ресторанти и тн, но след нашия хотел имаше още, които пак се водят там, но са малко по-отдалечени. И все пак в непосредствена близост до залива има голям пясъчен обществен плаж.

По Източната част са разположени повечето от луксозните 5* хотели, големи затворени комплекси, предполагам предлагащи всичко необходимо за прекрасна почивка. Но там не може да се търси нощен живот, повечето от тях са комплекса, плажа и от другата страна като се излезе от комплекса е плантаци.

Западната част е известна с красивите си плажове, там се намира и известният плаж Flic&Flac, който като питате местните за най-хубавия плаж той е първият, който споменават. И тук има няколко от най-луксозните хотели.. ;;)

Южната част... като че ли останах с впечатлението, че е най-неразработена.

А като цяло на острова се предлагат и вили под наем, които са на принципа на без храна и не непременно на плажа.

Един съвет относно базата на изхранване - предвид цените, тук наистина излиза по-изгодно човек да бъде на база All Inclusive, дори и да има намерение повечето време да скита извън хотела. Ето и малко снимки от улици, къщи, пътища...

Grand bay

Къща НЕ за чужденци :)

Това ако не греша е Мола- в Порт Луи :)) Е, по-голям е, отколкото изглежда и една от забележителностите, с които се хвалят :)

Част от хълмовете, които обграждат острова така, че да не ги духат много ветрове. А, в тази връзка се сещам че като питахме дали има циклони, казаха, че има понякога, но малки и най-много да разрушат малките паянтови сгради, но ние да не се притесняваме, в хотелите сме в безопасност :)) Иначе голям опустошителен циклон е имало преди повече от 20 години.

А ето го и това, червеното дърво, което беше навсякъде покрай пътищата.. Гида ни каза, че се наричало "огнено дърво" явно заради цветовете му, но друг един от местните каза, че го наричат "новогодишното дърво", защото цъфти веднъж годишо само от Коледа и Нова година до към края на януари.

Признавам си, не бях виждала как расте ананасът :"> И се извинявам за качеството на снимката, правена е в движение през автобус.

И ето го и "шушу" - това, което е с вкус подобен на тиквичка, но го опитах приготвено по странен начин с мляко... беше вълшебно :P

И като заговорих за ядене, маврицианската кухня, която наричат креолска всъщност е доста семпла. Типичното ядене е риба с ориз. :) Оттам нататък много пикантни и люти сосове, логично привнесени от индийците, чилито го нямат за нищо....

И накрая - казах креолска кухня... оттам се присетих за говоримите езици: Официалният език е английски и де факто всички го говорят. Но помежду си говорят на креолски, което е нещо по-близко до френски, разбира се знаят и френски. И... след такава голяма инвазия от страна на италианци поне по хотелите и магазините се говори италиански. Но пък изненадата ни беше, че гида ни беше на руски :)
Както се вижда от снимките по-горе, първите дни беше облачно... като гледа човек, направо да ни ожали за "лошия късмет" :P Ние самите като отивахме вече знаехме предварителната прогноза и знаехме, че ще е облачно и дъждовно и бяхме леко посърнали.
Оказа се, че по-хубаво от това не можеше да се случи. Местните също все това ни повтаряха, колко сме късметлии, че времето е такова и още първия ден се уверихме в предимството.
Това с превляването е... по-скоро ти спестява душа след солената вода и то ако не си под чадър или палма - разбирайте топъл дъжд. А облаците ни спасиха от слънчево изгаряне и то отново след обилно мазане със слънцезащитни кремове. Всъщност бързам да предупредя тези, които биха тръгнали натам - пазете се от слънцето, наистина е много силно и се изгаря дори под сянка и през облаци. Дори аз, дето уж съм с доста подготвена кожа (целогодишно поддържам естествен тен :D ), предпоследния ден направих лек обрив от слънцето.
Тъй като пристигнахме на 30.12, вече смятахме, че от 02.01 ще започнем с екскурзии. Да да, ама не :) Оказа се, че хората там не само си празнуват както си му е ред Нова година, ами го правят 3 дни, тоест на 1-ви и 2-ри никакъв шанс за никаква екскурзия, на никакви цени. Което от друга страна беше перфектно, защото всички имахме 4 дни за мързелуване B-) Между другото нещо, което ми направи впечатление, в програмата за Нова година, която беше оставена в стаята беше написано празнуване на Св.Силвестър. Аз като носеща неговото име знам, че е на 02.01, ама... та така, от 31.12 започнахме да празнуваме <:-P Казвам започнахме, защото още от обяд по улиците на Гранд Бей започнаха да гърмят пиратки... Предварително знаех, че там не празнуват Нова година както ние си представяме с тежки програми и тн. Хората си залагат на купона и веселието... И... добре де, мислех първо за острова да разкажа, ама нека си кажа как изкархме Нова година :D С една дума: ВЪЛШЕБНО. А с много думи.... Още от обяд започнаха приготовленията в хотела. Вече знаех, че ще има все пак някаква програма, и много заря. Нямаше как да си го представя, единствено си запазихме масите в ресторанта и естествено - цял ден плаж, спане под ей такива палми с кокосови орехи по тях... Това ясно, че е снимано лежейки на шезлонга, обаче през ум не ми мина, че някой от тези орехи ако падне върху мен ще ме размаже :D

Самото празнуване беше организирано много практично според мен - вечерята на блок маса в ресторанта, който е отворен и до единия от басейните. Всички сервитьори в традиционно облекло (индийско), а масите... То верно, че храната не е най-важното нещо, но толкова омари и скариди и миди на едно място не бях виждала :)

Пощенливите да не гледат :D

Самият хотел и градината бяха украсени... палмите в светлинки стояха така поне до края на нашия престой :)

Докато вечеряхме на фона на приятна музика, в съседство до другия басейн започна вече и програма, която беше колкото за деца, толкова и за възрастни - прекрасно представяне на "Цар Лъв" :)

Е, ние си чакахме да стане полунощ на масата в ресторанта, въпреки, че повечето вече се бяха изнесли към дансинга при басейна.. Явно местните вече нямаха търпение, защото пиратки и фойерверки започнаха още от здрачаване (към 20.00 часа), та в крайна сметка и при нас към 23.00 часа вече не издържаха и започнаха фойерверките... Беше толкова страхотно, явно на платформи бяха поставени в залива и в тъмното ефекта беше, сякаш излизат от морето... Повече от половин час заря, която сякаш даде началото вече на много по-шумния купон... За съжаления няма как да пусна много снимки, защото на почти всички съм с хора от групата и нямам съгласието им да пускам в нета...
Но кулминацията на празненството беше като започна да вали :D Всъщност започна да ръми някъде малко преди полунощ, но още бяхме в ресторанта. Както можете да се досетите, никой не се притесни от този дъжд и когато се преместихме на бара... почти нямаше място на дансинга. Междувременно дъжда се засили, което ....... ами което доведе до скачане в басейна и продължаване с напълно мокри дрехи ;;) А дъждът валеше ли валеше... топъл тропически дъжд... Чак ми се приплаква като се сетя, искам и тук така да вали :) До тук съм мокра само от дъжда... :))

Ако се чудите - да, също скочих в басейна в края на купона на открито, след това топъл душ, преобличане и продължаване в бара на хотела....
Е, на другия ден вече бях без глас, но кой ти гледа :D
Не знам как звучи на разказ, няма как да го пресъздам цялото щуро настроение, веселбата беше повече от върховна...
Към 5 сутринта вече и последните се прибрахме по стаите и .... бързо спане, за да има време за плаж на следващия ден.

Още два дни мързелуване и... така де, омръзна ни да лежим по плажа и решихме, че е време да видим поне малко от острова.
Като цяло екскурзиите, които се предлагат логично са свързани с круизи, подводници, шнорхелинг, риболов (в океана) и малко от вътрешността на острова. Природно ориентирани, паркове, водопади, основни забележителност... На такава тръгнахме и ние първия ден след 3-дневното празнуване :)

Насочихме се надолу, към южната част на острова, като първата ни спирка беше мястото, откъдето е бил създаден о-в Мавриций - Trou aux Cerfs, вече угасналият вулкан. Като го гледа човек едно гьолче, а каква прекрасност се е породила от него, а после нека говорят, че вулканите били нещо лошо :))

Вулканът

Повъртяхме се, поснимахме, взехме си камъчета, с надеждата, че са вулканични и продължихме към Свещеното езеро на Шива. Както става ясно, по-голямата част от населението са индуси. Казаха, че имат и мюсюлмани и протестанти, но в движение видяхме само една малка джамия и ... църква не видяхме. Както и да е, по пътя към езерото минахме през едни чудни гори, където някога е имало и абаносово дърво... Пътищата бяха много интересни - като на вълни, не разбрах защо така са ги правили.

Към езерото Шива

Ние бяхме с бусче, но местните, когато започнат празниците на Шива, всички тръгват от всички краища на острова и пеш изминават разстоянието до езерото. Преди него ни посреща огромната статуя на Шива и неговите пазители :))

Пазителите на Шива

Някои от тях доста податливи към човешките пороци :D

Нищо човешко не ни е чуждо :)

Ето и самата статуя на Шива... Оттук човек се потапя в един друг свят, малко странен, малко мистичен и много, много дружелюбен :)

Шива

Зад тази статуя се намира самото езеро и "храмовете" на отделните богове. Пиша го в кавички, защото поне на мен ми беше странно да използвам тази дума за това, което видях. Истината е, че за първи път се докосвам до тази религия толкова отблизо и всичко беше много ново... Влязохме в оградена част, където имаше и постройки, в които бяха статуи на отделните божества, но също така отвън имаше статуи, на които поклонниците поднасяха дарове: цветя, плодове, ароматизирани пръчици, монети и отправяха молитвите си.

На този бог така и не запомних името, но разбрах, че мъжете предимно се молят при него за мъжка сила :P

Бог за мъжете

Ето и Ганеша - между другото за първи път там чух историята защо е със слонска глава и се почувствах като в свят на приказките ;;)

Ганеша

Ето и богинята на късмета и богатството. Отивайки към нея обаче гида побърза да ме предупреди, че трябва да съм боса. В първия момент се стъписах, имаше някаква вода, която не изглеждаше толкова чиста, но... както се казва - в Рим като римляните, та събух се, все пак няма начин да не уважа традицията..

Богинята на късмета

А непосредствено до нея отново Шива, този път вече седнал ... То като нагазиш веднъж вече бос, после ти е все едно и навсякъде си ходиш така :D

Шива

А срещу езерото имаше сграда, която явно цялата беше изпълнена с храмове на боговете :)

А в подножието й нещо като в стъклени стаички бяха настанени пак статуи на божеставата, вероятно в някакъв ред, който аз поне не разбрах :)

И ето Буда

Буда

След него бяха Кришна и... не запомних кой :D

И други, които наистина не успях да запомня

Божества

Предвид, че е свещено езеро на Шива, логично се насочихме към неговия храм. И там беше едно от изключително емоционалните поне за мен изживявания... Още на входа имаше един мъж, който слагаше на всички червени точки и две чертички... Изключително приятно бях изненадана от това, че въпреки, че видимо не съм от тази религия, човека не се зачуди, дори веднага на английски започна да нарежда пожеланията докато слагаше точката и чертичките. Това беше и първата ми изненада, защото този ритуал ми напомни за нашия християнски, когато свещенника със светена вода ни прави кръстче на челото, със същите думи-молитва за успех, здраве, късмет...
В същото време вътре в самия храм имаше нещо като церемония, за която нямаше проблем да снимаме, стана ми любопитно и влязох вътре, като се опитах да застана настрани, за да не преча. Тук беше следващата ми изненада, че самите хора, а и мъжа в ролята на свещеник (съжалявам, не зная точно как се наричат) ме поканиха да се присъединя към тях. То ясно, че не знаех какво да правя, още повече, че всички около мен бяха с таблички, в които имаше цветя, плодове... Свещеника веднага ми даде една чаша с вода и на английски започна да ме води по време на церемонията кога какво да правя... По някое време запалиха нещо като тамян, който си слагаха на листа, а аз понеже нямах, той отново ми даде нещо като кандило, където запали и за мен... После се въртяхме около остта си, казвахме си желанията... накрая от водата, която изтичаше от статуята и даровете трябваше да се поръсим и в края ... една от жените ми даде плодове, "свещеника" също ми даде от тези, които бяха оставени като дарове...
Защо разказвам толкова в детайли това - бях изненадана от сходството на тази церемония, която явно беше за благославяне за успех, здраве, и сбъдване на желания, но като цяло не беше много по-различна от нашите такива: ние също носим дарове, оставяме ги на дадената икона и/или ги раздаваме на хора, също се ръсим със светена вода, също палим свещички и тамян..
Това, което ме трогна много обаче беше лекотата, с която бях приобщена, без чудене, независимо, че не съм от тази религия и съм туристка, при това с обяснения на разбираем език какво да правя, какво следва... Стана ми малко тъжно, защото при нас в църква никога не съм виждала поне аз подобно приобщаване, да не говорим за говорене на повече от един език...

И вече с червеният знак на челото ;;)

Бях и при храма на Кали и досега съм почти сигурна ,че правих снимка там, но......снимка така и не намерих :)

След Свещеното езеро се отправихме към може би най-популярното място на острова, където ходят всички туристи - Chamarel. По-горе споменах, че острова си има своите реки и водопадчета, но за толкова малко земя, те са повече от достатъчни. Освен това естествено, пригодени така, че да се показват на туристи, оформено като парк, за който се плащат входни билети :) И така, ето ни при водопада, който е най-големият за острова

Chamarel

Няма да казвам как щях да падна при водопада, обаче в името на изкуството... снимката да се направи така ,че водопада да е над главата ми... :)) Добре, че имаше кой да ме удържи, хем с цялата ми тежест :P

Тук е мястото да кажа, че освен тези водопади, на острова има и няколко езера (освен свещеното), които са естествени и също част от системата за питейна вода.

А наоколо имаше алеи за разходка в парка, покрай които дърветата по чийто листа бяха "изписани" с имена на явно влюбени двойки, с дата или поне година кога са били там. Е не разбрах какви бяха тези дървета с тези толкова дебели листа, при условие, че някои от надписите бяха очевидно доста стари (на по 6-7 години) :D А по земята корените на тези дървета...

Повъртяхме се, поснимахме и тръгнахме към може би най-голямата атракция на острова - Седемцветната земя. Едно наистина удивително място, за което и до момента няма единодушно мнение как точно се е оформило.

Един участък земя, която представлява нещо като спечена пръст/глина, като цветовете, които се виждат не се променят и размиват по време на дъжд. Нищо не расте на тази земя... Едната версия е, че е в резултат на вулканична дейност, а другата, по-интересната е, че тук е кацало НЛО :) Факт е, че земята стои като изгоряла и много вероятно наистина да е кацала ракета, изобщо нещо, което да е прогорило... Е, естествено, ние веднага измислихме варианта как тук се изхвърлят химикали от фабриките :))
Факт е обаче, че е нещо много странно и мистично, и поне аз никъде не съм виждала нищо подобно.

Уморени от снимки и ходене в жега, се отправихме към ресторант за обяд. Не бих го споменала, ако ресторанта не се намираше на толкова страхотно място, насред хълмове, където и температурата като че ли беше малко по-ниска или поне въздуха беше по-свеж. :)

Това е входа на ресторанта, уточнявам, някой да не го обърка с изхода :D

И оттам по алеята навътре...

И част от "градината".

А от терасата, на която бяха масите се виждаха зелени хълмове, ама с такава разнообразна растителност, че човек започва да се чуди дали наистина е някъде в Индийски океан или насред Средиземно море... :)

След заслужена почивка се отправихме и към последната ни спирка, Casela Park - парк с птици и отскоро секция с диви животни, където се правят разходки с "големи котки". За жалост бяхме в ден неделя, а и първия ден след празнуването ,та нямаше как да направим тази разходка. За сметка на това обаче други обитатели на парка се постараха да ни разсмеят... :))

Casela Park

Веднага след входа се потопихме сред много зеленина и (за мое щастие) клетки с птици, какви ли не и откъде ли не. Разбира се, не всички са непременно обитатели на острова, повечето са донесени от други места, но се чувстваха прекрасно там :)

Pas-de-deux??

Bird-tree

Такаааа, както аз им казвам - гарги разни. Не обичам птици, затова по-добре се почувствах, като стигнахме до гигантските костенурки, които първоначално като отидохме видимо бяха в следобеден сън. Само ей този, който както ще разберете после се оказа мъжкаря не му се спеше, и в резултат всички му се изредихме да го галим по корубата и да се снимаме с него

Аз вече оттегчена от снимане продължих напред и тъкмо се готвех да снимам едни малки костенурки, които си бяха захапали опашките, като в един момент чух най-странния звук/глас, който някога съм чувала - нещо като стенание, вик... нещо между човешки и животински... абе няма такова нещо. За секунди премислих откъде сме минали и какви животни би могло да има ... нищо, само костенурките, няма птица с такъв глас. В следващия момент чувам смеха на останалите от групата, които бяха останали назад... Ясно, нещо става при костенурките, кръгом и обратно. Държа да уточня, че съм била на разстояние не по-малко от 150 м и... какво виждам като се върнах: милия мъжкар, явно след толкова галене от наша страна му беше дошла музата и беше решил да обича едната женска. Тя обаче, като всяка жена, току що събудена явно не й беше точно до това и се мъчеше да се отскубне, та... той върху нея, тя върви напред, а под тях пясък.....Или може би беше още неопитен, все пак бяха само на 120 години (моля тук някой да сложи червена точка)18 :D

No comment

Тук се опитах да снимам в детайли това, което се виждаше... едно риене в пясъка, обаче така и не успях :D :D

И през цялото време този мъжки костенур надаваше тези жални стнове... Абе ние се смеехме, ама надали на него му беше смешно. Така де, в един момент ни стана неудобно, и решихме да ги оставим, като продължихме към други клетки с по-малки костенурки, които....... Така и не разбрахме ние ли им действахме, полов полуден ли беше, но в момента, в който стигнахме до малките, ето с какво се занимаваха :D

Като при тях се чуваше едно ритмично тракане на черупките и един по-тих звук, подобен на хълцане... :))

А този явно не се беше справил с балансирането или това беше начин на слизане, защото и горния така "слезе"... :))

Оттам продължихме към изхода, ето и една спяща "голяма котка", която изобщо не се трогна от присъствието на хора наоколо...

Lazy afternoon

И покрай езерца и още патки и чапли и тн малко преди изхода стигнахме до най-смешните и сладки палми, които съм виждала :)  Подредени като бутилки или кегли за боулинг ... :))

Bottles-palms

И всичките разположени около тази къщичка, от която очаквах да излезе нещо странно, непознато....

Е, след като така и нямаше шанс да се разходим с тигри си тръгнахме, а и вече всички бяхме уморени от впечатления.. време беше за следобедно къпане в залива при хотела :))

Само като допълнение към горната разходка да добавя, че на острова има още един известен парк Pamblemouse, до който така и не ходих, той е по-скоро ботаническа градина и пак има костенурки, но доколкото разбрах от тези, които ходиха, Casela е в пъти по-добър...
На следващия ден бяме по-разпръснати. Едни отидоха до фабриките, други отидоха на така нареченото Blue Safari - разходка с подводница... Между другото на острова се предлагат всевъзможни подобни разходки под вода - с подводница, с която се спускат на 35 м, със нещо като подводни скутери, разходки с шлемове като на водолази и всички обещават да видите риби и рифа... Няколко човека бяха на подводницата и бяха по-скоро разочаровани - това го казвам за бъдещи пътешественици натам. Почти нищо не са видяли, както каза едната дама - на обикновен шнорхелинг близо до хотела са видяли повече рибки, от рифа нищо, а цената никак не беше малка.

А аз... бях на риболов :P Тук е момента да подразня любителите на подобни изживявания, още повече, че аз самата не бях ходила на подобно нещо (висене с въдичка на рекичка тук не го броя :) ).
Някъде по-горе споменах, че на острова за всичко можете да се пазарите, та така се оказа и за тази "екскурзия". Цената започваше от около 900 евро от агенциите (макар, че не съм сигурна дали това не беше за цял ден), на място на плажа самите рибари предлагаха на доста по-ниска цена... Част от групата, които бяха решили, че ще ходят на това бяха започнали да се пазарят от 600 евро... голям пазарлък, аз като отидох бяха стигнали до 500 и ... в крайна сметка се спазариха за 450 евро, за половин ден, корабчето е ... ми ще го видите на снимките, за 7 човека, като да знаете, че при този пазарлък се уточнява и колко човека ще ловят - в случая 3-ма, напитките (бира и безалкохолни) са от рибарите, а уловената риба остава за тях :)

И така, рано сутринта вече чакахме да дойдат да ни вземат, оттам на пристана и..... рибарското корабче вече ни чакаше

The boat

Тъкмо докато се събудим от вятъра, и вече бяхме излезли в открит океан. Въдиците вече бяха подготвени... за рибарите да кажа: бяха общо 6, двете крайни за големи риби и 4 по средата за по-малки. Нямаше стръв, всички само на блесни

Не знам колко време влизахме на вътре, и тъкмо се зачудих как ще разберем къде ще има риба, се оказа, че се оглеждаме за птици. Видяхме една "гарга" и тръгнахме по нея, и както се оказа после, тя ни отведе при цяло ято, които бяха накацали по вълните.... тоест там има риба :D И изобщо не чакахме, в момента, в който стигнахме до там въдиците започнаха да дърпат.... и започнахме да вадим :))

The first

Явно рибата беше много, още повече след почивните дни, та рибарите от лодката не смогваха да помагат за зареждането на блесните :) Е, на някои им стана лошо, защото при всяко дръпване на въдиците корабчето спира и можете да се сетите за какво клатене става дума :))

Естествено, не бяхме само ние, които бяха тръгнали на риболов и много скоро около нас се доближиха и други рибарски корабчета

"Killer"??

Видимо обаче ние бяхме тези, които бяхме ударили джакпота. Личеше си точно по това колко често спират те и колко често ние.... В рамките на около 1 час уловихме около 30 риби тон... :P И аз лових, и аз дадох своя принос :)

1,2,......28, 29, 30 !!!

Който не вярва да ходи да пита рибарите :D Между другото те самите бяха много изненадани и казаха, че имаме голям късмет, че обикновено се хващата по 7-8 риби..
Кулминацията беше като се закачи една огромна риба ... мерлин или нещо от рода като име - нещо като риба меч. За жалост обаче само захапа и пусна :(
И оттам натък секна. Но освен емоцията от риболова за мен цялото това излизане в океана беше вълнуващо. Досега бях влизала навътре само в Средиземно море. За първи път влизам в океан, при това доста навътре и самата мисъл за това ме караше да се чувствам доста ... абе беше странно. Невероятно беше усещането да видиш едно огромно пространство от вода, което е почти черно на цвят, и което се движи бавно, много бавно... като разтопено олово...или като жив организъм, но толкова могъщ... Е това е един от малкото случаи, когато съм се чувствала толкова малка и незначителна...
И така де, към обед се прибрахме и въпреки, че веселието беше голямо от големия улов, само си представяхме какво би било ако бяхме уловили и голямата риба... сигурно целия остров щеше да разбере :D
Оттам още един мързелив ден на плажа, а аз вече почти болна от вятъра, климатиците в стаята.... Дойде време за лечение с ром :)) Това обаче ще ви го спестя и като разказ и като снимки :D :">


И още един ден разходки... този път на катамаран. Там се предлагат какви ли не разходки с катамаран, но най-популярните са до Ile aux Cerfs, на която ходихме ние и още една, която е от Западната част на острова, където твърдят, че може да се плува с делфини, ама като поразпитахме, се оказа, че плуваме близо до тях, но не се препоръчва да се доближаваме, щото не били питомни, не в басейн а... в реални условия. Аз малко съжалявам, че нямахме време за тази разходка, но... все трябва да остане нещо недовършено, за да може да се върна пак :)

И така, нашата беше по източната част, като с бус отидохме до плажа, откъдето с малки лодки ни отведоха към катамараните. За наша радост ние бяхме на по-малък, за сметка на това целият катамаран беше за нас. Бързам да кажа, че разходка на катамаран е идеалния вариант да се изпържите на слънце без дори да се усетите B-)

И тук част от програмата беше посещение на водопадче :) През цялото време се движехме от вътрешната страна на рифа, така, че никакви вълни, кротко, спокойно... Като доближихме водопада се прехвърлихме на лодки, с които да отидем по-близо до него за снимки. И дали защото предаваме флуиди, но нашия лодкар реши да изпревари другите лодки, което естествено предизвика кавга между лодкарите и много смях между туристите в съответните лодки. И както се случва обикновено с такива хитринки, в момента в който прередихме и ....... нашата лодка нещо се развали и спря :D Оттам нататък маневри, помощ от другите, в крайна сметка направихме задръстване и си се наредихме където трябваше да сме :)) Ето го и водопадчето... Малко тип масов туризъм е, всички туристи ги водят там, но това ми направи впечатление на мен, може би защото съм преситена от подобни организирани забавления :)

The waterfall

Съжалявам, отново снимките са много съобразени като подбор за показване тук :) Оттам нататък се отправихме към Острова на елените (така се казва в превод), който всъщност е безлюден остров, но... се оказа много добре разработен за посрещане на туристи :)

Пълно с магазинчета, заведения беше най-малкото безлюден. Освен това плажовете бяха осеяни с туристи, защото по това време на годината е лятната ваканция и нормално и местните да са "на почивка" :) И все пак още едно красиво място....

Ile-aux-Cerf

А тези къщички бяха за нещо като беседки за пикник

Сега се сещам... докато пътувахме на връщане с буса навсякъде по крайбрежието на острова, където няма хотели бяха се разположили явно местни с палатки, барбекюта... Оказа се, че да, това са нещо като къмпинги и местните много ходят на почивка по този начин по време на ваканцията.

А в далечината се виждаше рифа и...

The reef

нали сме си късметлии, от всички катамарани само нашите "моряци" решиха да ни направят пълна програма и на прибиране минахме оттатък рифа :) Който се е качвал на катамаран може да се досети за удоволствието от това от спокойни води да отидеш във вълни :)

За тази разходка като че ли няма какво толкова да разкажа, защото тя е повече емоция, усещане, лекота, плуване в океана, някои летяха с парашут... Един ден в който просто забравяш за всичко, единственото, което съществува е слънце, океан, усмихнати лица, музика и мнооооооооооооооого коктейли с ром :D
Със сигурност ако се върна там, ще отида и при делфините, а тези, които искат да отидат и на острова на елените - веднага ще препоръчам да попитат за катамаран, който обаче беше с нещо като програма... Беше по-различен на вид, естествено с пиратско знаме и когато се разминавахме и когато спираха на пристана на острова - част от "екипажа" бяха с традиционно облекло, но всички пееха, танцуваха.... :)

Деня беше към края си, прибиране с малко тъга, защото ни оставаше само един ден, след което трябваше да се прибираме насам... :(

Е, ясно е, че няма как в няколко страници и снимки да разкажа всичко и всички емоции от Мавриций. Много неща пропускам, някои от тях умишлено ;) ... Факт е, че е едно изключително романтично място, където неслучайно се ходи на меден месец... Но със сигурност ако отидете и в неангажираща компания няма да скучаете. Особено в Гранд Бей, където освен хотелските забавления наблизо са бар Занзибар, Буда бар... Където местните няма да откажат да ви покажат как се танцува Sega и да ви предложат да опитате някой по-различен ром... :))

А тези, които предпочитат да си стоят в хотела... сигурно не само в нашия хотел има бармани като нашия

Welcome again

който като истински професионалист има индивидуален подход към всеки, ако ще това да е гледане на ръка в последните няколко часа преди отпътуване към летището, за да каже, че ще се върнеш пак 8->
Едно късче от рая, където с удоволствие бих се върнала поне още веднъж и където пожелавам на всеки да отиде... :)