Нова година в пустинята Вади Рам в Йордания - 2010-2011

Вече отпочинала след пътуванията, време е да разкажа поредното си приключение :)

Мъдрите хора казват "Никога не казвай "никога"!" и аз съм доказателството за верността на този съвет :) Тези, които са чели разказа ми от предишното ми пътуване до Йордания през Февруари 2010 вероятно си спомнят, че там бях споменала и за емоцията да изкараш една нощ в пустинята и ... един такъв лагер, който видяхме. Е, там споделих, че колкото и приключенско да звучи, поне за мен би било прекалено да се жертвам за такава емоция. Е, така си мислех тогава :) Сега, няколко месеца категорично мога да заявя, че изкарах поредната страхотна Нова година - неповторима, различна, екзотична и ... както още искате можете да го наречете :) 

Но нека започна по ред на събитията. Есента ми беше доста натоварена - като се започна от края на Септември: 1 седмица в Дидм (Турция), още толкова в Гърция, почти 2 седмици отново в любимото ми Рио, водопадите Иугасу и Буенос Айрес (за там в в друг пътепис), очаквах за Нова година да съм някъде, където предимно ще си почивам. Нещо като Ямайка например :D, още повече, че имаше всички предпоставки да отида там и вече предвкусвах колко страхотно ще си изкарам и как ще дразня сетиватата ви с карибски разкази после... И можете да си представите как се почувствах, когато разбрах, че всъщност ще ходя в Йордания. Отново! Не отричам, че тази страна ми хареса много, но някак бях останала с усещането, че вече съм видяла всичко там и... няма за какво да ходя втори път. Е, пострадах ден-два и си казах, че явно има причина да отида отново, без да подозирам какво ме очаква :) И първата ми изненада не закъсня - няколко дни преди заминаване разбрах, че ще съм с около 30 човека в пустинята за Новогодишната нощ. Ужас, втресе ме, защото естествено си представих това, което бях видяла предния път. Побързах да поровя в Нет-а за да намеря инфо за лагера, в който щяхме да бъдем и уж малко се поуспокоих. В същото време обаче знаех за предишни подобни празнувания, когато ги е валял дъжд, било е кучи студ и примиренчески се подготвих за много напрежeние и разочаровани туристи. И все пак някъде дълбоко в мен авантюристката си казваше - какво пък, подобно нещо не си изживявала, каквото и да се случи, ще остави незабравим спомен. :) 

И така, на 29/12 с известно закъснение заминахме и в късния следобед кацнахме в Акаба. За всички бъдещи пътешественици бързам да кажа да имат предвид, че сезоните ни с Йордания са еднакви, тоест по това време и там е зима. Като обаче има една особеност - в Йордания температурите са много различни в различните й части. Например докато в Акаба денем температурите стигат до 24-26 градуса, то в Петра е около 12-15, при Мъртво море не повече от 18-20... Иначе казано, ако пътувате по време на зимата там, ще се наложи да си вземете дрехи за различни сезони или най-малкото преди тръгване си проверете прогнозите за времето.  И също така, че както тук през зимата става тъмно още в 18 ч, там дори още по-рано се стъмва. 

Та макар, че кацнахме към 16,30 ч, тези, които директно заминахме за Петра, където по програма имахме 2 нощувки, пристигнахме по тъмно. Бързо настаняване по хотелите и подготовка за следващия ден, който разбира се, беше посветен на Петра.

Вече знаех какво ни очаква да видим и предвкусвах удоволствието, като този път си бях решила, че ще се отдам на истинско съзерцание, и не зад обектива. :) В предния си разказ имам доста снимки оттам, така, че сега ще съм по-пестелива :) 

ПЕТРА

За пореден път се убеждавам, че едно и също място може да изглежда по различен начин, в зависимост от сезона, настроението, нагласата... Рано сутринта се събрахме от хотелите и тръгнахме, като ентусиазма беше малко помрачен от лошото време - облачно, преваляване почти през цялото време... Аз с опит от предния път и познаваща полезността на арабските шалове вече се бях омотала така, че нито да ми е студено, нито да ми пречат разни чадъри (носех един, но той служеше повече за събиране на групата :) ). По-практичните от групата съобразиха набързо и повечето от тях бързо се обзаведоха с шалове и дъждобрани :) Естествено, че се продаваха такива на входа, а после и вътре преди каньона, а цените - съответни на търсенето :D

Сега, след изживяното вече съм щастлива, че имах възможността втори път да посетя това уникално място. Отдадох се на удоволствието да се потопя в атмосферата без да искам да запечатам всичко в кадри. И този път да се заслушам повече в разказа на екскурзовода ни (този път на руски). А благодарение на това сега ще коригирам част от инфото, което съм дала в предния разказ, като една поправила се след повторение на годината ученичка :D

И този път се забавлявах на макар рутинно за тях, но удоволствието, с което екскурзоводите искат да придадат емоция на туристите и най-вече в края на каньона, точно преди да се покаже кулминацията на тази екскурзия - Съкровищницата. И този път той се опита да ги накара да пристъпят със затворени очи, и когато ги отворят да видят това чудесно произведение на някогашните обитатели. :) Въпреки мокрото време, тя и сега беше суха и изглеждаше толкова великолепна, колкото и предния път. И този път аз успях да запомня защо точно я наричат "Съкровищница", въпреки, че на практика тази, а също и всички останали "сгради" са ползвани предимно за гробници. Поне така се предполага, предвид, че всички фасади, които се виждат нямат нищо навътре, нямат повече от 1 помещение. При "Съкровищницата" към момента са открити още 3 нива надолу, да видим какво ще покажат те след като свършат проучванията.   Или поне това досега са разкрили археолозите, но няма да се изненадам, ако след време се открият нови интересни факти. Не мога да се сдържа да не я покажа още веднъж в цялото й величие

А нещото, което не запомних миналия път е откъде идва името й. Причината се крие в най-горната част, където по средата, над кръглата част има издялана корона. Твърдяло се, че именно в нея било скрито съкровище. И тъй като за иманярите не било лесно да достигнат до там,  то много от тях пробвали с куршуми да откъснат тази част, с надеждата това съкровище да падне. Ето и доказателствата за тези опити - дупките, които се виждат в снимката по-долу

Разбира се, освен проучвания на тайните, които крие този скален град, другата важна грижа на йорданците е консервирането и запазването му най-вече от външните влияния и неизбежната ерозия.

След кратка почивка продължихме по стандартният маршрут. Този път нямаше художници и модели на камили, а мокрите скали изглеждаха по един по-респектиращ начин. 

Спомням си, че преди години така и скалните манастири в Метеора в Гърция ме впечатляваха с различното си въздействие заради начина, по който изглеждаха през различните сезони.

За сметка на това шарките по скалите, които в резултата на играта на ветровете и дъждовете бяха направили като жилища бяха много по-контрастни.Нямам снимка, затова със стара такава напомням за кои става дума :) 

Иначе и камиларите си бяха там, и магаретарите. И нещо важно за феновете на Джони Деп в ролята му на Джак Спароу - ако отидете там, ще видите негово пълно копие. При това доколкото разбрах е горд собственик на едни от най-добрите камили и се явява шеф :) И миналия път пропуснах, и този път не успях да го снимам :(  После доста се чудехме с останалите от групата дали режисьорите са взели вида на Джак Спароу от този камилар или обратно, но приликата е удивителна. Естествено, йорданският Джони Деп явно знаеше за тази прилика, защото видимо и демонстративно я поддържаше, в това число и със съответния грим. :) Та ако отидете можете да пробвате да си направите снимка с него и после да кажете, че сте се снимали със самият Джони Деп :)

За жалост ще разочаровам онези, които са се забавлявали с предишните ми приключения с магаре :D Този път не се качвах до Манастира :) Нито на никакво животно от предлаганите там :)

По-късно обядвахме, оттам прибиране по хотелите. Мисля, че споменах предния път, но и сега пак ще кажа - два пъти седмично (в сряда и четвъртък) има т.нар. Нощна Петра. Цената е 10 йордански динара, като началото е 20.00 часа. Благодарение на неуморни туристи от групата на другия ден чух впечатления от първа ръка... Е, както винаги мненията бяха от едната до другата крайност - на едни много им беше харесало, на други никак. Но като информация става дума за това, че по тъмно влизате отново в Петра, като каньона е осветен със свещи, но поне в случая не били толкова нагъсто, та е било по-скоро тъмно. Пред Съкровищницата всички сядат, поднася им се чай, и има кратка музикална програма. Всичко това приключва в 22.00 часа. Знам, че така казано звучи сухо, но щом имаше такива, на които им е харесало, значи не може да е толкова зле :)

ВАДИ РАМ

Бързо спане и на другия ден облечени "на нива" бяхме готови да продължим пътувнето си към пустинята Вади Рам, където някои от нас останаха, а други продължиха към Акаба. Казвам "облечени на нива", защото по предварителна информация знаехме, че в пустинята е поне с 6-7 градуса по-топло, тоест около 20 градуса. Е.... да, беше по-топло, но.... няма толкова студ, колкото събрахме по време на джип сафарито  :D Иначе още сутринта си дадохме сметка колко късмет сме имали с времето предния ден, въпреки, че преваляваше. В деня, в който си тръгвахме имаше невероятно гъста мъгла...съчувствам на онези, които за този ден са планирали посещението си. 

А ние към обед вече бяхме пред входа на Центъра за посетители на пустинята. Няма да се учудите като кажа, че болшинството от джиповете си бяха същите като предния път :) Но този път имаше и видимо по-нови (или поне така изглеждаха отвън). Този път знаех, че ще бъдем на открити такива, но поне времето беше наистина слънчево. 

И.... изненада поне за мен. Предния път карахме много бавно, като тръгвайки от паркинга тръгнахме наляво. Този път се оказа, че ще бъдем по друг маршрут. Вместо по познатите ми пясъци тръгнахме надясно по асфалтиран път, който явно трябваше да ни отведе към друго място, откъдето да влезем в Червената пустиня. А най-неприятното беше, че джиповете хич не се движеха бавно, особено като се има предвид, че имаше доста студен вятър :D Сигурно всички, на които преди това бях разказала какво се случва по време на това джип сафари са ме споменавали не с най-добри пожелания, защото на практика те също бяха изненадани и неподготвени, най-вече като дрехи :) И както се случва обикновено в такива ситуации - избихме го на много смях :D Всъщност не винаги хората реагират така, затова аз поне искрено и много благодаря на хората, с които бяхме заедно в джипа, че реагираха по този начин :)

За сметка на неприятната изненада със студа, скоро след като навлязохме в пустинята, това, което видяхме компенсира максимално. Първата ни спирка беше при скали, на които и до днес са запазени йеорглифи, написани по тях. Аз явно като се впечатля от нещо не запомням детайлите, та в момента така и не мога да кажа от кога и какви са точно (дали това ще е причина да ходя отново там?! :D) 

Не знам за другите, но поне аз всеки път се впечатлявам, когато видя проявление на волята за живот на странни места, като тази палмичка :)

Оттам продължихме към следващата ни спирка - каньон проход сред скалите. Аз продължавам да си снимам с моята сапунерка, но вслучая съвсем не се напъвах, защото в групата ни имаше хора с наистина чудна техника и още се надявам от тях да взема или поне да публикуват снимки, които съм сигурна, че са прекрасни, хем не само като качество :)

Но поне като идея за този каньон ето малко и от мен :)

Оттам на задължителен за посещения пясъчен баир, по който турстите да се катерят и да снимат от високо, докато другите вече мечтаехме за момента, в който ще отидем на някое място на завет и няма да ни духа вятъра :D

И скоро бяхме на такова място - някъде уж на края на пустинята или поне на оживено място. Там имаше магазини, камили, и ресторант с много вкусна храна на блок-маса, при това само за 10 динара :) И нещото, което отново ми напомни за това колко се стараят да развиват туризъм в Йордания - беше удивително чисто, предвид къде се намираше ресторанта, не миришеше, обслужването беше чудесно. А аз, както знаете съм гнуслива и не навсякъде мога да ям, спя и тн. :D

НОВА ГОДИНА В ЛАГЕРА ДЖЕБЕЛ РАМ

И така в смях, шеги, студ, възклицания си дадохме сметка, че вече е дошло време да се приготвяме за Новогодишната нощ, защото вече беше следобед на 31 Декември :) Дойде време да се разделим с част от групата, които бяха предпочели комфорта на хотелите в Акаба, а останалите да останем в пустинята. Тръгнахме заедно с автобуса, който да ни остави в лагера и тъй като не знаех какво да очаквам, с благодарност приех добрите пожелания, изпълнени със съчувствие от останалите :D

И ето ни пред входа на  Jabal Rum, слязохме, махнахме с ръка за сбогом на останалите и.... За моя огромна изненада (явно трябва да преосмисля мнението си за арабския начин на обслужване и тяхната мудност, съчетана с хаотичност :) ) бяхме посрещнати от усмихнатият Саид, който държеше списък с имената ни, разпределени като за хотелско настаняване. 

Саид: "Welcome to Jabal Rum"

С чудесен английски първоначално каза, че палатките са за поне 3 човека, но след като побързах да кажа, че няма как да комбинираме семейства, нито да ги разделяме се оказа, че няма проблем и ще бъдем настанени както пожелаем - по 2-ма, 3-ма, 4-ма... според това как сме настанени по хотелите в останалите дни. Не можех да повярвам, но и в този момент се почувствах толкова спокойна и сигурна, че от този момент нататък няма да имам никакви грижи :) Бързо си намерихме палатките, тъй като всички бяха с номера, само дето ключове не ни дадоха :D, но бързо на всеки показаха как се затваря палатката, къде е ключа за осветление (?!) и че ни очакват в другия край, където са навесите, масите, бара и където ще бъдем през предстоящата нощ :)

И преди да продължа ето и малко повече информация за лагера: Намира се в пустинята, недалеч от входа, откъдето се влиза за джип-сафари, но в същото време на достатъчно лесно достъпно място, като до него се стига с коли, автобуси. Това от една страна му отнема от очарованието, но да не забравяме, че все пак малко са онези туристи, които биха останали в истински бедуински лагер. Иначе казано - предлага всичко необходимо за удобен престой, като в същото време все пак сте сред пустинята, в едни много по-различни условия. Лагерът е постоянен и доколкото разбрах има само още един такъв, който обаче е по-навътре сред пясъците и скалите. Близостта му до пътя и до електричество беше достатъчна предпоставка за пълния комфорт, който е необходим: осветление, гореща вода вечерта в помещенията, където са тоалетните и душ кабините, изключително чист. Палатките са достатъчно високи, за да можете да стоите изправени, с различен брой легла, всички с осветление, на земята застлан килим, а самите легла са нормални, с матрак, снежно бели чаршафи, опаковани поларни одеяла, видимо минали след почистване от предните посетители. :) С известно неудобство заради неподредеността ще ви покажа снимка от моята палатка, която е по принцип за двама човека, но в случая беше с едно легло - така де, нали съм в единична "стая" :D

В противоположния на входа край на лагера се намираше "общата част" :) Мястото, където са навесите, където да се настанят гостите, а в центъра, където по-късно беше активната част от веселието също имаше маси и седалки. Тъй като бяхме едни от първите ни дадоха избор за места, като нямаше проблем да ползваме такива и от центъра (първия ред :D). Запазихме си места и в двете части, защото още не знаехме какво ще бъде времето, температурата... 

За жалост не съм направила снимки на тази част докато още е празна, но ще добиете представа по-долу от другите от празненството :) Вече се смрачаваше и тъй като няма какво да правим нито в палатките, нито извън лагера се настанихме под навесите. Скоро дойдоха и останалите от българската група, които идваха от Акаба изрично само за Новогодишната нощ в пустинята и естествено настроението започна да се покачва. Междувременно персонала от лагера вече напали огньове, а малко по-късно и печките за отопление на открито (така и не знам как точно се наричат, но са високи, мисля, че са на газ и са точно за открити пространства). Единствен незапален остана огъня в центъра, който явно беше за времето за програмата. 

И мисля, че от този  момент нататък времето спря.  Никой не се интересуваше колко е часът, а наоколо вече почти се напълни с други туристи и явно местни араби. Кой каквито бутилки имаше ги извади, а музиката арабска, но на такова място всяка друга стоеше някак неестествено. Предварително знаех, че програмата ще започне в 21,00 часа, но празничното настроение вече беше обхванало всички и танците започнаха доста преди това. С техни танци, които толкова много приличаха на нашите хора. За жалост не носех диск с българска музика, за да покажем на местните тази прилика. Е, за нас българите беше лесно да се включим и докато се усетим, купона започна :) 

Междувременно поканиха всички гости да отидат и да присъстват на изравянето на печените агнета :) Нямам идея с какво точно се занимавах в този момент (всъщност имам, но не е важно), така и не отидох, надявам се отнякъде да се появят снимки за това :) Междвременно бяха подготвени блок масите с останалите ястия, бара с напитки (алкохолът е вино), сладките неща и плодовете.... 

За първи път дори българите не се застояхме дълго на масите с ядене, а побързахме да се нахраним и да продължим с веселието. А купона тепърва набираше сила :) Вече беше запален и огъня в центъра на дансинга и всички като пеперуди кръжаха около него :)

И когато вече си мислехме, че наближава полунощ, се оказа, че програмата тепърва започва и че е още едва 9 часа :D. Няма начин на такова място да няма кючекчийка, но за разлика от всички други подобни програми, този път не беше рускиня, а йорданка :) Ами... какво да кажа, успя да разгорещи страстите най-вече на мъжете, разбира се, ама и как не - вижте сами :D

След това продължиха "хората", като всички бяха отдевени извън дансинга, някъде зад всички навеси, а целта беше да посрещнем "булката и младоженеца бедуини" и да ги отведем при останалите :D Повярвайте ми, на думи няма как да се опише това настроение. Всички от участниците в програмата искрено се забавляваха и няма начин да не бъдеш повлечен от тази магия. Пляскахме, те пееха нещо, което не разбирахме, но явно беше от рода на благопожелания.  А в центъра стояха "младоженците". :)

Това с пляскането, викането продължи още малко, след което отново започна хоро, но този път само от мъже :)

 Не разбрахме кога стана полунощ, добре, че започнаха да броят :D И... разбира се фойерверки. Много и красиви, хиляди светлини, конкуриращи яркостта на огромните звезди на небето. Хората се прегръщаха и поздравяваха с Новата година, като не беше нужно да се познават или да са от една националност. :)  И тъкмо тръгнах към пулта да взема микрофон да поздравя на български, се оказа, че в лагера има още една малка българска група, един от мъжете от която вече беше взел микрофона и запя "Многая лета" :) Не му помня името, но ако случайно попадне на този разказ, бих искала още веднъж да кажа "БЛАГОДАРЯ!". Насред пустинята всички запяхме и усещането беше......... космическо. 

А след това? Естествено купона продължи. :) Всеки танцуваше както може, а малчуганите - нависоко, за да виждат :D

Вероятно звуча доста емоционално, разказвайки за тази вълшебна нощ. Но съм сигурна, че всички, които бяхме се чувстваха по този начин - неземно, свободно, преизпълнени с щастие, а сърцето бие в ритъм на тъпана на неуморния Саид :)

Преизпълнени с щастие и уморени от изживяното лека-полека гостите започнаха да се отправят към палатките си, музиката спря, настана тишина, каквато има само в пустинята. Само някои от нас, останахме още - за кротка приказка, допиване на виното, игра на българско хоро и салса на музика от телефоните  :D А скоро след това остана само огънят. 

На сутринта един по един започнахме да се събираме пак около центъра, където беше толкова чисто, сякаш нищо не е имало предната нощ. Закуската вече беше сервирана, а ние доволни примижавахме срещу топлото слънце. Докато чакахме автобусите да дойдат да ни вземат, някои се качваха и разходиха с камили, други с джипове, трети пеш по съседните скали... А други просто правихме разбор на изминалата нощ :D

И преди да продължа нататък, бих искала да кажа, че независимо колко страхотно изглежда всичко, такова място не е за всеки и добре е да се прецени предварително кой как би се чувствал добре в такава обстановка. Да, купона е щур, но това все пак зависи и от настроението на самите посетители. Вечерта си беше студено - вероятно около 3-5 градуса. И все пак в лагера имаше и деца, които видимо много се забавляваха. Е, да, имаше и бебе, но това мисля, че е прекалено или поне за това  време на годината. Със сигурност през лятото е още по-приятно. 

А за истинските пътешественици, бих предложила и вариант с повече от 1 нощувка в лагер или поне оставане и още един цял ден. Пустинята дава възможност за много забавления, много повече от джип сафари. На сутринта видяхме, че имаше и балон, някои от скалите дават възможност за катерене... 

АКАБА

Малко преди обед си тръгнахме и час по-късно вече бяхме в топлата Акаба. За разлика от предният път, сега бях в хотел в самият център на града. Ама съвсем в центъра: дискотека от ляво, дискотека от дясно, дискотека зад хотела, а отсреща две улици с много кафенета, ресторанти, интернет кафета... Хотелът се казва Captain 3* и го споменавам, защото горещо го препоръчвам на всеки, който не търси лукс, а достатъчен комфорт, перфектна локация за всички възможни неща, които могат да се правят в Акаба: нощен живот, гмуркане (наблизо има голям дайвинг център); риболов. За жалост по една или друга причина (най-вече липса на време поради служебни ангажименти) така и не можахме да отидем в нито една дискотека - ето още нещо недовършено :D. Но поне опитахме различни видове шиша в кафенетата отсреща. ;) 

И нали все искам да съм полезна, ето и още малко информация за хотелите, цените в Йордания. Както и предния път казах, Йордания ме впечатли с това, че въпреки, че е арабска държава видимо е старанието и желанието на местните да развият туризъм там. За момента като че ли желанието е по-голямо от реалните резултати, но наистина много се стараят и обслужването навсякъде наистина е много добро. Хотелите като цяло са ок, но добре е да знаете, че има известно разминаване между обявената категория и база и реалността. Като това важи и за хотели от известни вериги като Radisson, Moevenpick, Crown Plaza... Не казвам, че са лоши, но просто не очаквайте това, което сте получили в същите хотели някъде в Европа например. Преди да изберете хотел в Акаба преценете дали искате да сте в непосредствена близост до центъра на града или предпочитате спокойствието, което предлага района на Тала Бей, който е на около 15 км разстояние. 

Относно цените - противно на очакванията, когато човек отива в арабска дестинация, то Йордания не е евтино място. Местната валута йордански динари е доста скъпа:1 динар е почти 1 евро. И оттам нататък цените стават средно европейски: една вечеря е около 15-20 динара, кафе около 2-3 динара, 1 час в интернет клуб - 2 динара, шиша - 3,5-5 динара... Такситата имат апарати, но са общо взето на пазарлък. И все пак примерно разстоянието от центъра до Тала бей е около 15 долара в посока. Ако го спазарите по-добре - чудесно :)

А ние на следващия ден рано сутринта заминахме на дълга обиколка в Северната част на Йордания: Мъртво море, река Йордан, планината Небо, Мадаба. За онези, които в бъдещо време ще пътуват организирано натам и ще искат да разгледат тези свети места е добре да знаят, че такава обиколка взима повече от 14-15 часа. Разстоянито от Акаба до горе е 350 км, оттам нататък можете да сметнете във времето :) Аз поне имах късмета предния път да бъда по обиколна програма, при която спяхме и на Мъртво море, Петра, Акаба, Аман... Но пък за 5 нощи, както бяхме сега и това, което видяхме е много :) 

Няма нужда да разказвам отново за тези  места, същите са както ги оставих предния път. Малката разлика е, че в района на река Йордан вече всички туристи получават слушалки и електронен гид, така, че на практика сами могат да разглеждат обектите в района. На български няма, но има на всички основни европейски езизи и руски. :) 

Последна нощ и на следващия ден си тръгнахме, макар и с поредното закъснение на полета :) Но от настроението, което цареше в салона в самолето съдя, че не само аз се прибирам с много положителни емоции. А това потвърждава мнението ми, че Йордания наистина е едно изключително място, което много, ама много си струва да се посети. 

Дори повече от веднъж ;)