Време е да спазя обещанието си и да разкажа за пътуването ми до Кралство Йордания :) Толкова много го разказвах на приятели, че надявам се сега разказа ми няма да бъде скучен и сух. :)
Мрачен февруарски ден, в края на който в изненадващ телефонен разговор бях попитана дали мога да замина след 4 дни за Йордания. Дума да няма, че дори не се замислих и казах ДА, но по причина - кой не иска да отиде на по-слънчево място. Бързам да кажа, че по една или друга причина Йордания винаги е оставала на втори план, особено при възможност за избор. Разбира се, знаех за Петра, Джераш, Мадаба, Вади Рам... но дали защото поне до преди да замина в съзнанието ми беше просто още една от арабските дестинации (а аз въпреки всичките хубавини в тези държави някак не се чувствам на място), дали защото винаги съм имала възможност да избирам... Е, явно беше дошло време да отида и там. Програмата повече от перфектна: пълна обиколка на Йордания с предвидени дни за плаж в Акаба... :D
И така, излетяхме, като предварително знаех, че ще кацнем на т.нар.старо летище на Аман. Кацала съм и на други такива стари, като очаквах, че просто ще бъде по-малко... Е, то беше много малко, и първото, което ми направи впечатление, че видимо навсякъде в него се пуши :) Е, това важеше само за служителите там, не и за нас :) Малка суматоха как точно да обработят документите ни и вече сме навън за трансфера. И... леко смутени, защото видяхме въоръжени хора... Знаех предварително, че Йордания е една от малкото държави в Средния Изток, която се старае да пази неутралитет относно съседите и техните взаимоотношения, затова малко се зачудих... Оказа се, че непосредствено до летището има военна база, съответно те ползват и самото летище, а това обяснява и засилената охрана наоколо. Това го казвам ако на бъдещите пътешесвеници натам им се случи да кацнат на това летище, да не се притесняват :)
И преди да започна разходката ето една карта, по която да се разходите с мен:)
И така, излетяхме, като предварително знаех, че ще кацнем на т.нар.старо летище на Аман. Кацала съм и на други такива стари, като очаквах, че просто ще бъде по-малко... Е, то беше много малко, и първото, което ми направи впечатление, че видимо навсякъде в него се пуши :) Е, това важеше само за служителите там, не и за нас :) Малка суматоха как точно да обработят документите ни и вече сме навън за трансфера. И... леко смутени, защото видяхме въоръжени хора... Знаех предварително, че Йордания е една от малкото държави в Средния Изток, която се старае да пази неутралитет относно съседите и техните взаимоотношения, затова малко се зачудих... Оказа се, че непосредствено до летището има военна база, съответно те ползват и самото летище, а това обяснява и засилената охрана наоколо. Това го казвам ако на бъдещите пътешесвеници натам им се случи да кацнат на това летище, да не се притесняват :)
И преди да започна разходката ето една карта, по която да се разходите с мен:)
Първата ни нощувка беше на брега на Мъртво море, което определено поне според мен беше страхотно, защото в повечето случаи при екскурзии просто се ходи до там за един ден, а ние имахме цял следобед :) Разбира се, от летището минахме частично през Аман,но само отдалеч видяхме един бял град и новостроящи се сгради... оттам се отбихме в посока Мъртво море. Разстоянието не е голямо - около 220 км, и предвид, че както предполагам знаете то е най-ниската точка на земята (или греша?! :) ), но така или иначе за кратко време се "спуснахме на 420 м под морското равнище :) Добре, че беше скоро след полета, та поредното заглъхване на ушите вече не ни правеше впечатление :)) Като на пътя има и табела, която указва къде е кота нула... :) С кратка почивка по пътя, колкото да сменим пари и да се ориентираме относно сувенирите, които ни чакаха в Йордания, да опитаме арабско кафе с кардамон и скоро след това пристигнахме. Като се върнах някой ме попита за цвета на морето... ами море :) Без вълни, и понеже беше следобед стоеше сребристо...
До преди няколко години е имало само един хотел на брега на Мъртво море - Dead Sea Spa, сега вече са поне 3 или 4 работещите, като се строят още два, един от които е на веригата Кемпински. Част от нас бяхме именно в този първи хотел, който както се оказа в момента търпеше сериозна реновация и мисля, че като бъде приключена ще бъде наистина много страхотен ... ако не му вдигнат и категорията на 5*... :)) Изненадах се, като разбрах, че част от гостите в хотелите са не просто като за междинна нощувка, а изрично там на почивка. Всъщност естествено, че има резон - всички са чували за вълшебните качества на калта от Мъртво море, а в хотелите се предлагат какви ли не СПА процедури с тази кал, соли и тн. Освен това хотелите си имат и плажвете, много басейни... иначе казано - всички удобства за една приятна почивка.
Не е нужно да казвам, че половин час след настаняването по стаите вече бяхме на плажа :)) И.... започна веселбата :) Да, първото е момента с невъзможността да потънеш. Дори за мен, която по принцип не потъвам (по обясними причин :P) беше странно, защото в момента, в който се опитах да застана права във водата се оказа, че не може. Естествено, първо всички се потопихме по гръб, да, ама в момента, в който се опиташ да се изправиш и стъпиш на крака.... не може, само със засилка става, но и тя трябва да е премерена, защото рискуваш посто да се обърнеш по корем, освен това внимаваш за пръските от водата... Наистина е мноооооооооооого, ама мноооого солена :)) Де що имаше драскотина или раничка по тялото започна да щипе, на мен ми пръсна и малка капка на клепача, не в окото и започна да смъди, а вкуса.... брррр :( След това естествено беше да се намажем с кал.... целите тела :)) И за дамите бързам да уточня - наистина е вълшебна. Кожата след това наистина става мека, чиста....
Денят в Йордания е много къс (към 17,30 вече става тъмно), така че дойде време да се прибираме от плажа... Почивка и подготовка за същинската обиколка, която започваше от следващия ден :)
И пак за цвета на морето - следобеда го видяхме почти кално, нормално, при условие, че всички се мажат с кал и се топят. На другия ден сутринта водата беше кристално чиста и синя.... като едно най-обикновено море :)
РЕКА ЙОРДАН, НЕБО, МАДАБА
Преизпълнени с енергия след процедурите, някои напълнили и кутии с кал вече бяхме готови да тръгнем към Обетованата земя..тръгнахме към река Йордан. И тук започва объркването на представите ни в каква държава сме - арабска или древнохристиянска... Вероятно и благодарение на екскурзовода ни Хинди, който е живял в България и който все още пази много добри чувства към страната ни, но нещото, което ми направи силно впечатление беше невероятното уважение на местните към тези места. И не бих казала, че само защото са туристически обекти, от които те печелят - просто в отношението навсякъде, където бяхме този ден се усещаше едно наистина взаимно ужважение и пълна съвместимост на двете религии: мюсюлманска и християнска. Тук е момента да кажа, че 92% от населението на Йордания са мюсюлмани, но в същото време в Северната част на страната и особено местата, които посетихме мисля, че църквите бяха равни на брой с джамиите, при това големии пищни църкви. Освен това на големите Християнски празници като Великден и Коледа Кралят обявява почивни дни за цялото население... Това уважение много ме впечатли. И така, отидохме да вземем разрешително за влизане до река Йордан. За тези, които биха отишли самостоятелно в Йордания и искат да обикалят самостоятелно по тези места е добре да знаят, че с кола също могат да стигнат до този пункт за разрешителни, там оставят колите си и навътре ги карат с нещо като маршрутка във вид на камионче (те са отзад на открити седалки :)) ). Ние продължихме с автобус донякъде и оттам нататък тръгнахме пеш като едни истински поклонници :)
Някога река Йордан е била много пълноводна и основен източник за напояване на цялата долина, а оттам съответно и отглеждане на различни земеделски култури. Към наши дни обаче тя вече е съвсем малка, на места дори като вада...
С наближаването видяхме и лъскави куполи, които се оказаха, че са на една много голяма гръцка църква, а малко преди нея се строеше голяма руска църква, към която с изричното разрешение на Краля на Йордания ще има и дом за поклонниците.
Между другото България също има своя територия там, подарена от Краля чрез Президента ни Първанов - вие чули ли сте за това?! Така и не разбрахме къде точно е този участък, на който явно нищо не се прави... :(
И още една изненада поне за мен - до момента знаех, че от Израелска страна водят туристите до мястото, където е кръстен Христос, а от Йорданска водят до друго място.. Оказа се, че според последни проучвания на археолози и теолози, истинското място, където е станало Кръщението е именно на територията на днешна Йордания. И да, ние стигнахме точно до това място... Не съм кой знае колко религиозна, но все пак съм християнка и определено много се развълнувах, че съм на едно от най-светите места...
И още една изненада поне за мен - до момента знаех, че от Израелска страна водят туристите до мястото, където е кръстен Христос, а от Йорданска водят до друго място.. Оказа се, че според последни проучвания на археолози и теолози, истинското място, където е станало Кръщението е именно на територията на днешна Йордания. И да, ние стигнахме точно до това място... Не съм кой знае колко религиозна, но все пак съм християнка и определено много се развълнувах, че съм на едно от най-светите места...
А това малко "гьолче" някога е било място, където са се сливали реки и твърдят, че точно тук, точно на това място е бил кръстен Христос
В дъното зад това място се виждат останки от стара църква, която е на 3 нива (разрушавана и надстроявана), вижда се най-горното ниво и доколкото разбрах предстои още работа по нея
И още едно доказателство за това искрено уважение към Християнската религия и светите места - мозайка, която изобразява посещението на Папа Йоан Павел ІІ, в случая в компанията на Краля и Кралицата и един охранител. Между другото мъжа с арабските дрехи е охранителя :))
Оттам продължихме към самата река, като минахме и покрай нещо като мозайка, с малък купел пред нея, на която е изобразено кръщенето на Христос и разбира се, гълъбът, който символизира Светият дух
Минаваме покрай голямата гръцка църква и ето ни пред "портите" на реката
Ето и самата река, която се явява и граница с Израел (затова се взимат и разрешителните), и в същото време място, на което по никакъв начин не се усещаш, че си на гранична зона. Имаше само едно момче, въоръжено, което явно беше нещо като граничар... И да, това зад мен е Израел :)
Плахо попитах дали може поне вода от реката да си налея, и за наша изненада Хинди ни каза, че можем дори да слезем по стълбичките и да се потопим в реката. Между другото там, където се взимат разрешителните, има магазинчета, в които се продават и бели ризи за онези, които искат да направят истинско кръщение. И докато ние бяхме на реката имаше група туристи... японци може би, един от които го кръщаваха точно с пълно потапяне... :)) Е, след като ни разрешиха естествено нагазихме, поръсихме с вода... Сигурно на йорданците вече им е писнало да гледат туристи, които изпадат в подобно на религиозен екстаз :) И така, мога да кажа, че вече официално съм кръстена и половин хаджийка :))
А за тези, които все пак не биха искали да рискуват да нагазят във вода, която .... със сигурност не е бистра има и купел, отново с изобразено по него кръщението на Христос и гълъба, в който купел също има вода, от която могат да се поръсят вярващите, но която вода все пак минава през канализационна система... така де, изглежда по-чиста, но пък не е толкова "истинска" :)
За жалост църквата беше затворена и не можахме да влезем, но която ако съдя по външния вид, сигурно вътре е много красива
И така, вече кръстени, щастливи и надявам се благословени тръгнахме към автобуса. Преди да продължим спряхме при сувенирни магазинчета, където се продаваха всевъзможни неща от рода на: светена вода, кръстчета, червеникава пръст от брега предполагам, икони, включително и кръстове с надпис Йерусалим... :) Не подминавайте тези търговци, да, те печелят от това, но все пак поне за мен това е още една проява на уважение към Християнството, че свободно се продават подобни неща.
Напазарувахме и тръгнахме към Мадаба...
Продължихме с обиколката по Светите и Християнски места. Предполагам, че и вие, както и аз не се чувствате в арабска държава, поне до момента :) И така: Мадаба или още градът на мойзаките. Както и по-горе, няма да се впускам в историята на града, всеки може да я прочете в нет-а. Преди да влезем в града спряхме до една работилница за мозайки (и разбира се, прилежащ към нея сувенирен магазин ;) ), където ни показаха начините на правене от малки до огромни мозайки. Място, където ако желаете можете да си поръчате и собствен портрет или каквото и да било по ваше желание... И поредната изненада - част жените, които работеха там бяха по социална програма за инвалиди, на които да се осигури работа!!!!!!!!! Показаха ни различните технологии - стари, нови, начина, по който се режат тези малки парценца... Не знам, аз като човек, който обръща внимание на дребните неща наистина много се впечатлих от всичко, което се прави, за да се стигне до една красива "картина". И най-често изобразяваното на мозайки е дървото на живота, същото, но с гроздове (дървото на живота от Мадаба), и една мозайка, която я има в Небо, която изобразява еволюцията на човечеството и която я има при църквата при планината Небо. И понеже беше обедно време, решихме преди да продължим да обядваме в ето този ресторант :) За жалост в момента не се сещам за името му, но определено беше мноооого добър :))
ПЕТРА
С това и приключи обиколката ни по светите християнски места, време беше да потегляме към заветната Петра. А и пътят до там не беше малко - около 400 км. Както разбрахме, надолу към Петра и Акаба има 3 пътя: пустинен, кралски и крайбрежен. Ние пътувахме по пустинния, който представляваше една доста добра магистрала, и по който се предполагаше, че ще стигнем най-бързо. Предполагам, че крайбрежния е много по-живописен, но ... :) Отново се стъмни рано, така, че по тъмно влязохме във Вади Муса (градът до Петра), оттам директно в хотелите за почивка и ... подготовка за "най-тежката" част от маршрута. Самият град не е нищо особено, изграден и съществуващ благодарение на туристите посещаващи Петра. Хотелите определено доста се разминават с очакванията ни за съответна категория. Но до известна степен е обяснимо - там се спи 1-2 нощи, и единствено с цел посещение на Петра, така, че важното е, че бяха чисти, прилична храна и обслужване и всички са разположени така, че да имат гледка към скалите на Петра, която сутрин може да бъде зашеметяваща :)
И дойде заветния ден за обиколка в Петра. Може да звучи помпозно, но факт е, че всеки, който чуе Йордания първото, за което се сеща е Петра. Това важи и за хората, които не пътуват, но все са чули, че е обявена за едно от новите 7 чудеса. Бързам да се застраховам, че каквото и да кажа, разкажа или покажа за Петра все ще е недостатъчно да разкрие това вълшебно място и е невъзможно да се опише усещането на човеко, докато е там: смесица между приказка, приключения, възхита, почуда и не на последно място много веселие.... :))
Въоръжени с камери и фотоапарати, удобни обувки и връхна дрешка, сутринта тръгнахме рано, за да имаме максимално дълго време за разглеждане. Предимството, че спахме във Вади Муса веднага се усети като пристигнахме при входа - имаше доста малко групи, което обещаваше спокойствие при разходката и възможност за снимане.
И ето и картата на Петра, като разбира се, за да се обходи цялата са нужни поне 2-3 дни. Иначе стандартният маршрут, който се прави в рамките на 5-6 часа е общо 12 км (от 1 до 22 и обратно на картата) и без в тях да се включва качването до небезизвестният Манастир. Но не бързайте да се плашите - за онези, които искат да разгледат, но не искат или не могат да ходят дълго пеш въпроса с придвижването е решен перфектно: отделни отсечки със съответен "превоз": коне за първите 800 м, двуколки (каляски) за следващите 1200 м до Съкровищницата, оттам можете да се качите на камила до Улицата на фасадите, оттам нататък с магаре до крайната точки и/или до манастира. И на връщане пак така :)
Въоръжени с камери и фотоапарати, удобни обувки и връхна дрешка, сутринта тръгнахме рано, за да имаме максимално дълго време за разглеждане. Предимството, че спахме във Вади Муса веднага се усети като пристигнахме при входа - имаше доста малко групи, което обещаваше спокойствие при разходката и възможност за снимане.
И ето и картата на Петра, като разбира се, за да се обходи цялата са нужни поне 2-3 дни. Иначе стандартният маршрут, който се прави в рамките на 5-6 часа е общо 12 км (от 1 до 22 и обратно на картата) и без в тях да се включва качването до небезизвестният Манастир. Но не бързайте да се плашите - за онези, които искат да разгледат, но не искат или не могат да ходят дълго пеш въпроса с придвижването е решен перфектно: отделни отсечки със съответен "превоз": коне за първите 800 м, двуколки (каляски) за следващите 1200 м до Съкровищницата, оттам можете да се качите на камила до Улицата на фасадите, оттам нататък с магаре до крайната точки и/или до манастира. И на връщане пак така :)
И още с влизането започнаха емоциите :) Във входната такса е включено безплатно качване на кон за първите 800 м,разбира се, за който желае. Как да пропусне човек да се качи на кон рано сутрин ;) Ех, ако знаех какво ме чака нататък... :)) Като конете и каляските предвидливо се движат в отделна алея успоредна на тази, по която са "пешеходците". Друг е въпроса, че поради дългата опашка от желаещи да се качат на коне, често водачите решават да се придвижат по-бързо и ако не ви е страх, почти на галоп може да стигнете :))
При входа на каньона вече сме се събрали и ... влизаме. Още с първите няколко крачки навътре биваме омагьосани. Каньонът е дълъг 1,2 км, като докато го минаваме Хинди се старае да покаже и разкаже за отделни елементи, вградени в скалите. Известен в древността като столица на Царството на Набатейците, но споменаван още по време на 18-та династия на Египет (15-12 в.пр.Хр.) с имената Pel, Sela, Seir, като именно Sela означавало също камък, скала. Изключително добре укрепен отвън и на практика непревземаем от нашественици, тъй като единствения вход в града бил именно този каньон, постепенно градът от затворен за посетители се превърнал в една от важните спирки на търговците. Това, разбирасе спомогнало и за забогатяването на града. Трудно може да се определи доминиращата цивилизация, тъй като елементите са смесица от Египет, Сирия и Древна Гърция, но голяма част се свързват с периода на Птоломеите (3 в.пр.Хр.)
В същото време движейки се през каньона от двете страни все още стоят ниши, в които са били поставяни статуи на божества от различни религии - египетски, гръцки... В този смисъл е удивително мъдър начина, по който е бил управляван града - наличие на божества от всички религии, за да може всички идващи, според религията си да имат къде да се поклонят и поднесат даровете си :) И така, нека разходката ни започне СЕГА: :))
В същото време движейки се през каньона от двете страни все още стоят ниши, в които са били поставяни статуи на божества от различни религии - египетски, гръцки... В този смисъл е удивително мъдър начина, по който е бил управляван града - наличие на божества от всички религии, за да може всички идващи, според религията си да имат къде да се поклонят и поднесат даровете си :) И така, нека разходката ни започне СЕГА: :))
Ниши за статуи на божества
Можете да си представите колко са високи и на практика слънцето не стига до долу
Ужасно много са снимките ми от каньона, но нито са кой знае с колко добро качество (на места даже е ужасно, ама с моята сапунерка докато нацеля как точно да снимам..), нито могат да покажат напълно величието. Затова пускам само някои, като например тази скала - РИБО-СЛОН според това откъде я гледате :)
 |
| Риба |
 |
| или Слон?? |
Или издяланите в скалите изображения на керван, от който и до наши дни са останали част от камиларя и неговата камила
И скали, където противно на всички очаквания природата си казва думата :)
Запленени от всичко наоколо неусетно стигаме и до края на каньона, откъдето изневиделица, от тесните скали пред очите ни се разкрива величествена гледка към Съкровищницата.
Не мисля, че има снимка, било то и най-професионалната, която да може да покаже красотата на тази сграда. Представете си все пак как са се чувствали някога посетителите на града, когато е бил действащ такъв. Изумителна е прецизността, с която е издълбан всеки детайл. Пред това мисля, че и Пирамидите в Египет бледнеят от гледна точка на изкуство и прецизност. Най-малката грешка е можела да стане причина да се изостави сградата и да се започне нова. Самото дълбане не е било трудно като усилие - самите скали са меки особено след дъжд, но това от своя страна също крие риска от грешка. Сградите са се строили от горе надолу и ако виждате дупките от двете страни - те са служели за прикрепяне на скелето. И за по-добра представа за перфекционизма, ето само един детайл от сградата:
И след първият преход е време за почивка, арабско кафе, сувенири... просто сядаш, гледаш, спираш дори да снимаш...
Но още сме съвсем в началото и тепърва предстои разходката в самият град, който след всеки ъгъл открива прелестите си.
След Съкровищницата поемаме покрай Улицата на фасадите, които се предполага, че са били административни сгради
Но още сме съвсем в началото и тепърва предстои разходката в самият град, който след всеки ъгъл открива прелестите си.
След Съкровищницата поемаме покрай Улицата на фасадите, които се предполага, че са били административни сгради
След тях е амфитеатъра в ляво от пътя (не помня за колко зрители беше, но беше много)
а срещу него в отсрещните скали са издълбаните гробници, като най-крайната и най-голямата е била за царя.
Разбира се, и по тях пъплеха хора като мравки :)
Оттук започва и участъка на камилския транспорт, който на висок глас се предлага от камиларите :))
а в края на този участък е и "паркинга" на камили, някои от които почивайки си служеха и за модели на художници ;)
а други просто лениво се излежаваха...
А като атмосфера, докато се разождате, представете си глъчка не само от туристите, но и от малките "търговци", предлагащи картички, камъни (наистина хубави и явно събирани не точно от алеите на туристите) ...
Всички тези хора, които са ангажирани с транспорт, сувенири или просто стоящи и наблюдаващи туристите са местни, които допреди 30-ина години са живеели вътре в самата Петра. И до днес те я чувстват като своя, въпреки, че отдавна Кралят е построил жилища, в които те без да плащат нищо могат да живеят, а тези жилища са в непосредствена близост до Петра, на един от хълмовете в края на маршрута.
А ние продължаваме с разходката си и ето ни при "жилищните" домове :) Отвън се виждат формите на сградите
А ние продължаваме с разходката си и ето ни при "жилищните" домове :) Отвън се виждат формите на сградите
но от по-близо няма как човек да не се почувства като участник от сериите на Флинстоун :))
Голямата стопанка на малката къща :))
И при прозореца на съседите, чийто естествено цветове на скалата не мога дори да коментирам, толкова са изумителни
които явно ги няма, но поне да видя какво готвят... :P
И ето ни вече почти накрая, където ще имаме обяд, но преди това още един храм... на който не се качих :)
Не можехме да повярваме, че сме изминали почти 6 км, а не бяхме кой знае колко уморени. Освен това имаше още достатъчно време за обяд и разбира се, качване до Манастира.
И тъй като вече бяхме в района на магаретата, наоколо беше пълно с такива, и момчета, които предлагаха за по 5 динара да ни качат с магаре до горе. Е, аз на магаре се бях качвала някога като дете и бях падала, но в случая реших, че след като сутринта се качих на кон, защо пък да не се кача и на магаре. Още повече, че в групата имаше други ентусиасти за магарета, та... речено-сторено :) Повярвайте ми, и сега като се сетя се чудя с какъв акъл го направих, и въпреки, че сега се смея, не мога да опиша ужаса,който изживях поне в началото :)) И за да не се чудите кое толкова е било ужасното, ето няколко снимки от пътеката, по която се качват магарета и "други туристи"... :) В началото докато тръгнем държахме дори фотоапаратите в ръце с готовност за снимки, но много скоро след това забравяш всякакво снимане и единственото, за което мислиш е как да се държиш и да не паднеш :)) Това е в началото на пътеката... все още полегата
И тъй като вече бяхме в района на магаретата, наоколо беше пълно с такива, и момчета, които предлагаха за по 5 динара да ни качат с магаре до горе. Е, аз на магаре се бях качвала някога като дете и бях падала, но в случая реших, че след като сутринта се качих на кон, защо пък да не се кача и на магаре. Още повече, че в групата имаше други ентусиасти за магарета, та... речено-сторено :) Повярвайте ми, и сега като се сетя се чудя с какъв акъл го направих, и въпреки, че сега се смея, не мога да опиша ужаса,който изживях поне в началото :)) И за да не се чудите кое толкова е било ужасното, ето няколко снимки от пътеката, по която се качват магарета и "други туристи"... :) В началото докато тръгнем държахме дори фотоапаратите в ръце с готовност за снимки, но много скоро след това забравяш всякакво снимане и единственото, за което мислиш е как да се държиш и да не паднеш :)) Това е в началото на пътеката... все още полегата
после става по-стръмна, започва изкачване по стълби, по които трябва да се разминем с пешеходци-туристи и ... други магарета, а отстрани се вижда ето това
Нали сте чували фразата "Запъва се, като магаре на мост". Е това го видях в действие :)) Ако срещу магарето има турист, то спира, но не мърда и не тръгва, докато туриста не се отмести. Проблема обаче идва, когато се срещнат две или повече магарета... И досега ми е като сън как се разминавахме с тях. Освен това част от стълбите са всъщност гладки и заоблени камъни...
И по тези стълби минах с магаре... :))
На всичко отгоре, понеже тръгнах последна, магаретаря реши, че трябва да настигнем останалите от групата и пришпори магарето ми, няма да казвам колко стени забърсах. Единственото, което ме успокояваше, беше, че от преди знам, че магарето когато се качва винаги избира най-сигурният и удобен път. Така са се правили и пътищата по склоновете някога - натоварва се магаре и се пуска да се катери, откъдето минава, оттам минавал и пътя, защото точно той бил с най-малко съпротивление. Макар, че... при тази тясна пътека не знам как си избираше пътя... Разчитах, че и магарето иска да остане живо и можех да разчитам само на инстинкта му за самосъхранение :)Но наградата ми беше, че настигнах останалите от групата и дори нещо повече, от последна, в последната отсечка моето магаре, набрало вече скорост изпревари едното и ... пристигнах предпоследна. Абе като на Формула 1 бяхме :)) А на моето магаре накрая вече и крачетата му трепереха :))
Оттам с още разтуптяно от язденето сърце продължихме още около 300-400 м качване и стигнахме до Манастира.... Гледката определено си струваше целият изживян ужас от качването ...
Оттам с още разтуптяно от язденето сърце продължихме още около 300-400 м качване и стигнахме до Манастира.... Гледката определено си струваше целият изживян ужас от качването ...
Разбира се, някога това не е било Манастир, но в по-късни години известно време в него са се били заселили монаси, оттам остава и името му. Запазена е само фасадата, но е наистина величествено, макар и не толкова пищно, колкото Съкровищницата. От Манастира който иска и има сили може да се качи и на Платото, от което се открива гледка към цялата равнина, пустинята Вади Рам, а някои твърдят, че са виждали и Червено море... :) Не е нужно да казвам, че и там имаше хора, докато някои си почиваха и/или просто поемаха от енергията на това уникално място :)
Кратка почивка, освежителен сок от лимон с мента и обратно надолу. Този път обаче дори не си помислихме за магаре, още повече, че слизането със сигурност е още по-трудно и рисково и от качването.
Всъщност от професионална гледна точка се чудя как изобщо се позволява това да се случва, риска наистина е огромен. Но така или иначе риск има и при пеш качване - на места скалите са толкова загладени, че ако не внимава човек лесно може да се подхлъзне и да полети в пропаст. В този смисъл качването до горе не бих го препоръчала на всеки, не само заради самата умора (разстоянието до горе е не повече от 2-3 км).
Като слязохме Хинди дали сериозно, дали на шега ни предложи ако не ни се ходят 6 км назад до изхода, да се качим на магарета и да отидем през хълма до селото, откъдето да дойде да ни вземе буса... Е, нямаше желаещи, а аз мисля,че до края на живота си повече няма да се кача на такова животно :)) Оттам лека полека тръгнахме назад... умората явно вече си каза думата, щом започнах да заглеждам доста камилите (а преди години се бях зарекла, че на камила също повече няма да се качвам :) ). Не рискувах, също и с двуколките, които тръгваха от Съкровищницата към изхода, които само като гледах как подскачат по калдаръма и скалната пътека по каньона, не исках да си предствавям как ще ми се разместят вътрешностите :))
И да, връщането определено е по-трудно, но се преборихме. Хубавото беше, че имахме целият ден на разположение и за щастие никой не бързаше да тръгваме към Акаба. На практика изкарахме там почти целият ден от 9 до 15,30-16,00 ч. В същото време много често тази екскурзия се предлага и с трансфер от Акаба , което означава, че в Петра влизат някъде към късният преди обед. Самата Петра затваря врати в 7,00 вечерта, но предвид, че още беше зима и става тъмно в 5,30...
Да не пропусна да кажа, че освен дневно посещение, се предлага и нощно такова, което е в дните: понеделник, сряда и четвъртък, цената беше само 12 динара. Мога само да мечтая да видя Петра нощем, осветена от фенери и свещи, а в при Съкровищницата обикновено има концерт, доколкото разбрах класическа музика... Ако ви се удаде случай, не пропускайте тази възможност, но при всички случаи е добре преди това да сте видяли града и денем.
Това е само един малък поглед към Петра, останаха толкова невидяни неща - Хълма на жертвоприношенията, гробниците отблизо... освен това продължават разкопките и скоро ще има още открити обекти за посещение на територията на града.
И да, напълно заслужено е обявена за едно от чудесата на света.
АКАБА , ВАДИ РАМ
След величествената Петра се отправихме към Акаба, където по програма имахме 2 дни заслужена почивка и време за плаж. За жалост обаче времето не беше на същото мнение и още на следващия ден започнаха да се събират облаци. По обед се събрахме с чуденето дали да ходим във Вади Рам, като накрая решихме да ходим, пък каквото стане - най-много да не ни пуснат да влезем ако вали силно :) И ето ни при входа на червената пустиня. Повечето от нас при думата пустиня си представят огромна пясъчна шир. Вади Рам обаче е по-различна - освен червен пясък, навсякъде са пръснати и скали, подобни на тези от Петра. И разбира се, както Петра е служела за чудесен декор на множество филми като "Индиана Джоунс и последният поход", "Арабски нощи", "Синбад и окото на тигъра" и тн, така и Вади Рам се свързва с филма "Лорънс Арабски", също е ползвана за декор от "Червената планета", като пустинята е ползвана като повърхност от Марс... и да, не съм била на Марс (все още ;) ), но сигурно там изглежда по този начин :)
Първото, което виждаме още при слизане от буса е скалата, известна като "Седемте стълба на мъдростта" отново от филма и историята на Лорънс Арабски
Вече сме при входа и за наш късмет все още не вали, така, че влизаме и се насочваме към джиповете, с които да направим т.нар.сафари. Аз вече бях подготвена и бях виждала снимки от джиповете, с които това се прави, но за всички, които са били на подобен тип екскурзия в Египет, Тунис, Дубай ... ами най-добре е да видите сами за какво става дума, за да не изпаднете в шок като отидете :))
Сами можете да си представите емоциите, които предизвика тази гледка у нас :)) Предвид времето естествено беше да се огледаме за закрити джипове, които бяха само 3-4, но шофьорите бяха изключително горди и със задоволство, че са предпочетени ни поканиха да се качим. Предполагам, че при сухо време откритите са по-добър вариант, тъй като видимостта е много по-голяма. Оказа се, че ние бяхме може би в единствения най-модерен джип, в който имаше дори кутия със салфетки и .... добре де, вижте го сами :) :)
а ето и гордият ни шофьор Мохамед
Не можех да си представя как това нещо ще издържи на сафари, като си представях нещо от рода на това, на което съм била в Тунис и в Дубай.... Качихме се и тръгнахме... изглежда като истинско, нали? :))
И сега си представете как се движим с 10 км в час :)) В смях и шеги стигнахме до първият лагер, където ни предложиха чай, а който иска и сувенири. Предполагам, че чаршията е много по-разгърната, когато не вали, но в случая можехме да влезем в шатри, в които имаше запален мангал и... естествено много пушек :) Още като пристигнахме обаче усетихме погледите на завист от група френски туристи, които бяха тръгнали с открити джипове, а вече започваше да вали... :)
Поседяхме малко и продължихме към следващият лагер. По принцип идеята на тази обиколка е не само да се влезе в пустинята, но и да се види залеза, но в случая нямаше начин това да се случи, затова.... ето и няколко снимки от разходката :)
още един лагер, който не беше толкова пренаселен, а разположението му беше много по-удобно в основата на две огромни скали...
а пред него скала, на която от едната страна е издялан образа на Лорънс Арабски, а от другата е образа на Краля на Йордания
Смях, смях, ама вече ни писна да се движим като охлюви и помолихме шофьора да се напъне да кара по-бързо, макар и с риска джипа да се разпадне :) И о, чудо, той мина от първа на втора и ....... беше много горд и щастлив, а ние също :)) Беше готин и видимо искаше да ни покаже част от "дома си", като например тези скали, по които като мини-водопади се стичаше вода от дъжда (е, не се вижда много добре на снимката)
За наша радост имаше и няколко "екстремни" участъка със спускане и качване, при които ние доволно се смеехме, а шофьора още по-щастлив повтаряше "йела, йела.." :))
Накрая, при излизане от пустинята пред очите ни се разкри страхотна гледка и ... дъга :)
Накрая, при излизане от пустинята пред очите ни се разкри страхотна гледка и ... дъга :)
Както сами разбирате, сафарито беше много по-кратко от нормалното и за жалост не видяхме всичко, което тя предлага, но все пак и малкото беше добре :)
Някои от вас вероятно са чували, че в тази пустиня се предлага и сафари с преспиване, а също и при новогодишните програми се предлага посрещане на Новата година в лагери в пустинята. Признавам си, че до момента си мислех, че това е един много добър вариант за нестандартен начин на празнуване, приключенско... Още повече, че имам и познати, които са били с преспиване и които са си изкарвали страхотно. Всъщност с добра компания сигурно може да бъде много... различно :) Но е добре тези, които биха решили да лагеруват да имат представа за какво става дума :)
Това е входа на един от лагерите, който все пак беше добре уреден (не знам дали всички са така) - имаше си нормални тоалетни, на завет при скалите.
Някои от вас вероятно са чували, че в тази пустиня се предлага и сафари с преспиване, а също и при новогодишните програми се предлага посрещане на Новата година в лагери в пустинята. Признавам си, че до момента си мислех, че това е един много добър вариант за нестандартен начин на празнуване, приключенско... Още повече, че имам и познати, които са били с преспиване и които са си изкарвали страхотно. Всъщност с добра компания сигурно може да бъде много... различно :) Но е добре тези, които биха решили да лагеруват да имат представа за какво става дума :)
Това е входа на един от лагерите, който все пак беше добре уреден (не знам дали всички са така) - имаше си нормални тоалетни, на завет при скалите.
Един от навесите към така наречената "ресторантска част". Уморените гидове могат да подремнат докато чакат туристите си :)
Ето ги и спалните помещения: палатки, покрити със зебло или нещо от рода, което заради дъжда няма да казвам как смърдеше, но които със сигурност не пропускат дъжда вътре. Освен това всички са оборудвани с почти нормални легла
А ето и една ВИП палатка за не повече от 2-3 човека, в която явно някой току що беше станал и още не беше оправено леглото :) Мисля, че ако ми се наложи да преспя там, вероятно ще си взема спален чувал и ще спя навън под някой навес :))
И все пак си мисля,че за хора с приключенски дух една такава обстановка е нещо много забавно. Самите вечери са изпълнени с музика, веселие... Но наистина не е за всеки. Дори аз си дадох сметка, че може би не съм чак толкова приключенски настроена :)
Доволни, че все пак видяхме и Вади Рам си тръгнахме и се оказа, че съвсем навреме, защото малко след това започна да вали проливен дъжд... ама наистина проливен, облаците слязоха ниско. Бързахме да се приберем в Акаба, като по пътя бяхме свидетели на това какво значи скалиста държава. Този дъжд няма къде да попие, в резултат на което навсякъде по скалите се оформяха малки водопади, а когато излязохме на магистралата на места се стичаше по платното като река. Явно бяхме късметлии, защото предния ден бяхме в Петра, а както се оказа, когато вали силен дъжд и тръгнат реките от вода - Петра я затварят. Всъщност на следващия ден се чу, че вече е затворена. Причината е риска от нахлуване на вода в каньона и опасност за туристите.
Наближавайки Акаба обаче се показа слънце... :) И няколко думи за Акаба. Разположен на края на Червено море, като отсреща се вижда най-големият и модерен израелски курорт Еилат, а малко след това започва територията на Египет, малко по-надолу започва Саудитска Арабия. Поне според мен след някоя и друга година от Акаба може да стане един наистина страхотен курорт, но към момента все още е доста скромен. Предвид, че е безмитна зона се предполага, че цените на доста от стоките там са по-ниски. Освен това е едно от местата, където има и активен нощен живот, от който обаче ние поне не се възползвахме. Разположен по брега на морето с хубави плажове, като преди няколко години Йордания е заменила със Саудитска Арабия част от вътрешността си за плажна ивица... А саудитците открили нефт в новопридобитата територия :))
В Акаба е и голямо пристанище за товарни и туристически кораби.
Хотелите, в които бяхме ние бяха в така нареченият Тала бей, едно място на около 20 км от центъра на Акаба и само 7 км от границата със Саудитска Арабия, което продължава да се разширява и модернизира с правенето на голф игрища, марина за яхти, оформен търговски център около нея. Няколко хотела са разположени там, като всички те имат и безплатни за гостите си шатъли до града поне 2 пъти на ден, а отделно и таксито не излиза скъпо - не повече от 5 динара.
Като за типичен морски курорт и развлеченията са характерните: разходки с лодки за гледане на корали, корабчета, които влизат навътре, с опция за гмуркане... Няма да разказвам нашият злополучен опит за една такава разходка, но единственото, което мога да кажа - ако искате такава екскурзия, доверете се на предлагани от хотелите и не рискувайте с договорки на място. Най-много да си позволите от града да се качите на малките лодки с прозрачно дъно, но те така или иначе ходят в близост до пристанището,където се чудя как оцеляват коралите.
Хотелите, в които бяхме ние бяха в така нареченият Тала бей, едно място на около 20 км от центъра на Акаба и само 7 км от границата със Саудитска Арабия, което продължава да се разширява и модернизира с правенето на голф игрища, марина за яхти, оформен търговски център около нея. Няколко хотела са разположени там, като всички те имат и безплатни за гостите си шатъли до града поне 2 пъти на ден, а отделно и таксито не излиза скъпо - не повече от 5 динара.
Като за типичен морски курорт и развлеченията са характерните: разходки с лодки за гледане на корали, корабчета, които влизат навътре, с опция за гмуркане... Няма да разказвам нашият злополучен опит за една такава разходка, но единственото, което мога да кажа - ако искате такава екскурзия, доверете се на предлагани от хотелите и не рискувайте с договорки на място. Най-много да си позволите от града да се качите на малките лодки с прозрачно дъно, но те така или иначе ходят в близост до пристанището,където се чудя как оцеляват коралите.
Що се отнася до хотелите там... останах с доста противоречиво мнение, но като цяло обслужването определено на ниво, храната също. Тези, които не са на самият бряг осигуряват достъп до плажовете на съседните хотели. Брега е пясъчен, но на много места влизането във водата за плуване е през платформи заради многото камъни във водата при влизане. Определено има накъде още да се развива Акаба, но като гледам старанието и темповете, с които го правят, мисля ,че до но 3-4 години ще се превърне в един наистина чудесен курорт за почивка.
Така и така времето вече беше лошо, така, че с нетърпение очаквахме да тръгнем да се връщаме към Северната част, където предстоеше посещение на
Така и така времето вече беше лошо, така, че с нетърпение очаквахме да тръгнем да се връщаме към Северната част, където предстоеше посещение на
ДЖЕРАШ
На следващия ден рано сутринта тръгнахме, защото определено много път ни чакаше обратно до Аман, а оттам и до Джераш, който е на около 50 км още нагоре. Дъждовете вече бяха наводнили част от пътищата, Хинди ни каза, че понякога се стига до затваряне и на пустинния път, вече се беше чуло, че Петра е затворена... В ранния следобед стигнахме до Джераш. Поне до момента това място като че ли остава малко настрани от останалите туристически обекти като Петра и Мадаба, Небо.. А не би трябвало и всеки, който тръгне към Йордания съветвам непременно да го посети.
Джераш е най-добре запазеният гръцко-римски град в света. До преди да отидем мислех, че е просто въпрос на туристическа реклама, но това, което видях наистина ме изуми. Определено бих казала, че Форума в Рим и Акропола в Атина бледнеят пред това, доколкото това е цял град, а не част от него. Обикновено го наричат римски град, но както и всички останали места, така и тук останките са смесица от елинистичния период и последващото нашествие и завладяване от Римската империя. Ето и накратко историята на Джераш
Първото, пред което се изправяме е Триумфалната арка на Адриан, а по-навътре е градската порта, която наподобява тази арка
Джераш е най-добре запазеният гръцко-римски град в света. До преди да отидем мислех, че е просто въпрос на туристическа реклама, но това, което видях наистина ме изуми. Определено бих казала, че Форума в Рим и Акропола в Атина бледнеят пред това, доколкото това е цял град, а не част от него. Обикновено го наричат римски град, но както и всички останали места, така и тук останките са смесица от елинистичния период и последващото нашествие и завладяване от Римската империя. Ето и накратко историята на Джераш
Първото, пред което се изправяме е Триумфалната арка на Адриан, а по-навътре е градската порта, която наподобява тази арка
и Южната градска порта
Веднага след нея в ляво е Хиподрума, където всеки ден има атракции за туристите - надбягване с коне. Ние бяхме закъсняли за тях за жалост
Скоро след това се оказваме на Овалният площад - място, което е служило като Форум. Освен запазените колони, навсякъде на територията на града плочите, по които стъпвахме са древните, останали от някога, като по някои от тях по улиците си личаха още следите от колесниците, вдълбани в камъка.
В ляво над площада са останките от Храма на Зевс, а до него и античният амфитеатър със запазена сцена и разбира се, с аукустиката, характерна за всички театри от тогава. А като допълнителна атракция в театъра, гайдари, които забавляват туристите с музиката си... Така и не разбрах защо и как минаха от типична музика към английски марш и завършиха с Одата на радостта :))
Една от успоредните на главната улица
И също и част от самата главна улица
Оказа се, че и тук има запазени мозайки в храма на Козма и Дамян Безсребреници
Оттам към невероятният Храм на Артемида, с типичните за онова време колони, сглобявани със специална технология, която ги прави устойчиви при всякакви климатични и геологични условия.
А тук е поставена една лъжица, с помощта на която се демонстрира как се клати колоната :)
Ето го и парадното стълбище към Храма на Артемида
Оттам по главната улица минаваме и покрай невероятно добре запазеният нимфеум
Джераш наистина е едно удивително място, още много неща не снимах... просто в един момент просто гледаш и се чувстваш като най-щастливия човек, защото си го видял и докоснал...
Място, което си заслужава да се посети дори от хора, които са се нагледали на "камъняк" и останки. :)
Като това е само част от разкритите археологически обекти, твърди се, че наоколо и надолу има още много.
Място, което си заслужава да се посети дори от хора, които са се нагледали на "камъняк" и останки. :)
Като това е само част от разкритите археологически обекти, твърди се, че наоколо и надолу има още много.
В един момент се зачудих как така всичко в Йордания е толкова добре съхранено и запазено... Причината е много логична, по-голямата част от обектите са открити в края на 19 в, а като туристически започват да бъдат експлоатирани едва в началото на 20 в, и когато Йордания започва да поема курс на развитие като туристическа държава. В този смисъл тепърва предстои консервация на тези обекти, които още не са много експлоатирани.
След Джераш отново по тъмно тръгнахме да се прибираме в Аман за последна нощувка и с надеждата на следващият ден времето да е по-прилично, за да можем да се разходим. Уви, не само не беше прилично, ами заваля и град........
След Джераш отново по тъмно тръгнахме да се прибираме в Аман за последна нощувка и с надеждата на следващият ден времето да е по-прилично, за да можем да се разходим. Уви, не само не беше прилично, ами заваля и град........
АМАН
Но ето и малко за Аман, от малкото впечатления, които добих от минаването през/покрай него.
Освен, че е столица на Йордания, Аман е може би и най-модерният град там. Разположен на множество хълмове, основателно бива наричан "белият град" - изрична наредба постановява всички сгради, които се строят да са от бял камък/мрамор. С тенденция да се превърне в един мегаполис, дори и в момента на практика е невъзможно да се разхождаш пеш, освен ако не си в пряка близост до пешеходна зона. Широки булеварди, по които няма светофари, а само тук-там знак за пешеходна пътека, сериозен трафик. За малкото време там почти не видях забулени жени и мъже със кърпи. В хотелската стая имаше и "Жълти страници", от които е видно, че има и нормален нощен живот.
Дали заради времето, но ме домързя да взимам такси и да се разхождам из града, още повече, че нямах карта, по която да се ориентирам къде да отида, затова направих една кратка разходка около хотела, зад който имаше обикновен жилищен комплекс
Изключителна чистота и подреденост, като това съвсем не е от богатите квартали на Аман. Е, от опит знам, че където ми остане нещо недовършено като разглеждане, винаги се връщам, затова не страдах много, просто си казах, че следващият път ще разгледам и Аман, наред с непосетените места в Петра, надявам се да видя и залеза във Вади Рам...
Този път разказа ми е с по-малко история, повече емоция и не дотам добри снимки, но който го мързи да рови в нета за допълнително инфо, ето и още един пътепис, който е повече от страхотен и поне на мен ми беше изключително полезен преди заминаване Хашемитско кралство Йордания от Стас
Този път разказа ми е с по-малко история, повече емоция и не дотам добри снимки, но който го мързи да рови в нета за допълнително инфо, ето и още един пътепис, който е повече от страхотен и поне на мен ми беше изключително полезен преди заминаване Хашемитско кралство Йордания от Стас
И накрая онова, което съм пропуснала да кажа по-горе, и надявам се и полезни съвети за бъдещи пътешественици към Йордания :)
Както казах и в началото, тръгнах с малки очаквания и бях повече от очарована от това, което видях в Кралство Йордания, при това не само като исторически обекти, а и като атмосфера като цяло. Не случайно в самото заглавие определям Йордания като една от най-модерните арабски държави. Управлението на тази страна е наистина невероятно: Конституционна монархия, оглавявана от Крал Абдула ІІ и редом с него съпругата му Кралица Рания. Министрите се назначават от Краля, а депутатите в Парламента се избират чрез избори, като има камара нещо като работническа (тоест представляващи интересите на по-бедните) и почти революционно за арабска държава - има и 3 или 4 депутатски места за жени.
Кралят и Кралицата са като от приказките или поне това беше моето усещане, защото навсякъде се виждаше грижата им за хората, живеещи в кралството им, съответно и огромна е любовта на населението към тях, особено към Кралицата. Безспорно факта, че и двамата са млади, добре образовани оказва влияние. Може би и това, че майката на Крал Абдула е англичанка по произход, също е оказало влияние, но и двамата са красиви и мъдри. Кралица Рания е не просто красиво допълнение, а точно обратното - благодарение на нея жените в Йордания са изключително еманципирани и с много повече права от която и да било друга арабска държава, да не говорим за социалните програми, които тя ръководи.
На пръв поглед Йордания няма ресурси или поне не природни такива, но тук идва на помощ роднинските връзки с другите арабски владетели. Така например ползват нефт безплатно от Саудитска Арабия, в Аман се строяха две огромни сгради, които веднага препращат към връзка с Дубай и да, оказа се, че Крал Абдула е братовчед с шейха на Дубай и тези сгради се строят с негови пари.... Към всичко това като добавим и видимо мъдрото политическо управеление с максимален неутралитет относно проблемите в Средния Изток - всичко това превръща Йордания в едно наистина уникално място.
Разбира се, все още има проблеми за решаване, особено в районите около Вади Рам, Петра, където населението е предимно бедуинско и независимо, че обучението например е напълно безплатно, вероятно все още има деца, които не ходят на училище. Но въпреки това се строят безплатни жилища, в които да живеят. Друг все още като проблем е здравеопазването като достъпност за населението. Разбира се, има огромни и модерни болници, като с изненада научих, че Йордания се слави с най-добрите си специалисти и всички богаташи от арабският свят ходят именно там за лечение.
Видим е стремежа и старанието за развитие в посока туризъм. Бях очарована от обслужването и сърдечността на хората. В същото време дори за миг не усетих онзи досаден стандартен арабски манталитет, който е една от причините да съм с резерви към тези държави (с изключение на Дубай, където също липсва този типичен арабски манталитет). Всички туристически обекти са оборудвани с табели, информация на няколко езика.
На пръв поглед Йордания няма ресурси или поне не природни такива, но тук идва на помощ роднинските връзки с другите арабски владетели. Така например ползват нефт безплатно от Саудитска Арабия, в Аман се строяха две огромни сгради, които веднага препращат към връзка с Дубай и да, оказа се, че Крал Абдула е братовчед с шейха на Дубай и тези сгради се строят с негови пари.... Към всичко това като добавим и видимо мъдрото политическо управеление с максимален неутралитет относно проблемите в Средния Изток - всичко това превръща Йордания в едно наистина уникално място.
Разбира се, все още има проблеми за решаване, особено в районите около Вади Рам, Петра, където населението е предимно бедуинско и независимо, че обучението например е напълно безплатно, вероятно все още има деца, които не ходят на училище. Но въпреки това се строят безплатни жилища, в които да живеят. Друг все още като проблем е здравеопазването като достъпност за населението. Разбира се, има огромни и модерни болници, като с изненада научих, че Йордания се слави с най-добрите си специалисти и всички богаташи от арабският свят ходят именно там за лечение.
Видим е стремежа и старанието за развитие в посока туризъм. Бях очарована от обслужването и сърдечността на хората. В същото време дори за миг не усетих онзи досаден стандартен арабски манталитет, който е една от причините да съм с резерви към тези държави (с изключение на Дубай, където също липсва този типичен арабски манталитет). Всички туристически обекти са оборудвани с табели, информация на няколко езика.
Възхитих се и на професионализма на Хинди (гида ни), още повече, че за първи път си дадох сметка, че тези хора трябва да познават не само Корана, но и Библията. До такава степен не се е почувствала разликата в религиите ни, че например в Мадаба, преди да влезем в цървата се бяхме заговорили отвън и аз в един момент се досещам, че ествено е той да не влезе в църквата и не е нужно да го чакам :) И тогава си дадох сметка колко предвидливо е преценено да има малка зала, в която гидовете да разказват мозайката по перфектен макет, и по този начин туристите да не бъдат ощетени като информация.
Официалният език е арабски, и втори официален е английски, който се изучава задължително в училищата. Изключително ме впечатли стремежа към образоване на населението, като тенденцията е в бъдещите години да се достигне почти 100% образованост.
Стандарта в Йордания е доста висок. Ще започна с курса на местната валута: Йордански динари, като 1 динар = 0,95 евро и = 0,73 щатски долара, като това са официалните курсове, но почти никъде не можете да смените по тях. Иначе казано за по-прости смеки - 1 динар е почти 1 евро. И оттам нататък можете да си представите защо Йордания не е сред евтините дестинации. Разбира се, цените по супермаркети за местните и тн са доста по-ниски, например 1 л бутилка вода е около 0,30-0,40 пиастра, докато в хотел е най-малко 1 динар. Но пък туристите се движат основно по туристически места и хотели, където средна цена на кафе е 2-3 динара, бира 3-4 динара и тн.
Същото важи и за входните такси по туристическите обекти. Например Петра към момента входа за 1 ден е 40 динара, като ноември се очаква да стане 90 динара!!!!! Още не е ясно дали за всички ще е валидно това увеличение, но със сигурност ще го има за туристи, които идват за един ден от Египет или Израел. Целта на йорданците е да привлекат туристи не само за 1 ден до Петра или Мъртво море, но и като отсядане в самата държава. Така например с недоволство разказват, че Израел, за да привлече туристи в офертите си предлага почивка в техните хотели и безплатна екскурзия до Петра.
Аз също съм имала клиенти, които от Шарм Ел Шейх в Египет са ходили на екскурзия до Петра. Според мен, а и предполагам и вие след разказа ми за там ще се съгласите, че наистина не си струва да се ходи само за няколко часа. Аз също мисля, че за да се види Петра, най-добрият начин е именно от Йордания, и то при възможност с минимум 1 нощ във Вади Муса. А и като добавя колко много още има за гледане, и дори една седмица не беше достатъчна да разгледме подробно всичко... Е, всеки си преценява, разбира се :)
Официалният език е арабски, и втори официален е английски, който се изучава задължително в училищата. Изключително ме впечатли стремежа към образоване на населението, като тенденцията е в бъдещите години да се достигне почти 100% образованост.
Стандарта в Йордания е доста висок. Ще започна с курса на местната валута: Йордански динари, като 1 динар = 0,95 евро и = 0,73 щатски долара, като това са официалните курсове, но почти никъде не можете да смените по тях. Иначе казано за по-прости смеки - 1 динар е почти 1 евро. И оттам нататък можете да си представите защо Йордания не е сред евтините дестинации. Разбира се, цените по супермаркети за местните и тн са доста по-ниски, например 1 л бутилка вода е около 0,30-0,40 пиастра, докато в хотел е най-малко 1 динар. Но пък туристите се движат основно по туристически места и хотели, където средна цена на кафе е 2-3 динара, бира 3-4 динара и тн.
Същото важи и за входните такси по туристическите обекти. Например Петра към момента входа за 1 ден е 40 динара, като ноември се очаква да стане 90 динара!!!!! Още не е ясно дали за всички ще е валидно това увеличение, но със сигурност ще го има за туристи, които идват за един ден от Египет или Израел. Целта на йорданците е да привлекат туристи не само за 1 ден до Петра или Мъртво море, но и като отсядане в самата държава. Така например с недоволство разказват, че Израел, за да привлече туристи в офертите си предлага почивка в техните хотели и безплатна екскурзия до Петра.
Аз също съм имала клиенти, които от Шарм Ел Шейх в Египет са ходили на екскурзия до Петра. Според мен, а и предполагам и вие след разказа ми за там ще се съгласите, че наистина не си струва да се ходи само за няколко часа. Аз също мисля, че за да се види Петра, най-добрият начин е именно от Йордания, и то при възможност с минимум 1 нощ във Вади Муса. А и като добавя колко много още има за гледане, и дори една седмица не беше достатъчна да разгледме подробно всичко... Е, всеки си преценява, разбира се :)
Що се отнася до хотелите - нека кажем, че все още има известно разминаване между обявените категории и съответни условия, и особено в Петра това се забелязва най-много. Но при условие, че се ходи за обиколка и екскурзии, мисля, че това не е толкова важно. Друг е въпроса, ако се ходи натам с приоритет почивка (Акаба или Мъртво море), то тогава определено препоръчвам 5* хотели и то от големите вериги тип Мариот, Мовенпик, Кемпински... И още нещо специфично за всички хотели там - при входа има или устроство за скениране на багажа или най-малкото врата за проверка. Също така са добре охранявани и на практика външни хора трудно могат да влязат в хотелите. И да не пропусна - не забравяйте бакшиш за пиколото :)
Друг проблем, който аз поне имам в арабските държави е храната - не мога да ям всичко, особено месото често ми мирише. В Йордания и това беше различно - великолепна кухня, по-скоро пикантна, но изключително вкусна. Така се случи, че като заминавахме вече бях започнала Великденските пости и затова не опитах месото, но факт е, че никъде не ми замириса на лой или не знам от какво е онази неприятна натрапчива миризма, която я има в Тунис и Египет и на места и в Турция. Като напитки - алкохола не е евтин, но не е и ограничен, хубава бира, приятно вино... А от безалкохолните аз поне се влюбих в така нареченият лимон с мента: изцеден лимон с малко захар и добавен пасиран стрък прясна мента - фантастична освежителна напитка. И разбира се, арабското кафе - варено кафе, но с добавка като аромат кардамон. Е, това не се харесва от всички все пак :) Смятам, че не е нужно да казвам, че вода течаща никъде не се пие, в доста от хотелите има и изричен надпис за това.
Що се отнася до сувенирите, преди да замина единственото, за което се сещах са козметичните продукти от Мъртво море. Но сега първото, което бих препоръчала са мозайките. Може би Мадама е мястото, където са най-изгодни като цени и ако ви се случи да влезете в такава работилница-магазин, не се чудете дали ще намерите на по-добра цена, а си вземете. Разибра се, за дамите е огромен избор от козметика, като там поне е сигурно, че добавките са наистина от Мъртво море. Разбира се, който иска може да си предвиди и кутия, в която да си вземе истинска натурална кал :))
Оттам нататък всички останали сувенири са типичните като навсяъде, като неизвестно защо много се акцентира на шишенцата пълни с разноцветна пръст... И нещо, което ако не сте опитвали си струва - пушените ядки :) Аз поне не бях яла такива и бях много приятно изненадана.
И накрая няколко практически съвета:
При посещение на Петра, освен задължителните много удобни обувки, препоръчително е те да бъдат затворени заради многото камъчета. Освен това независимо през кой сезон отивате, вземете си и някаква лека връхна дреха - в каньона определено е прохладно, слънцето не достига до долу, а освен това почти непрекъснато има лек ветрец. За "транспорта" вътре вече споменах в разказа, а ето и ориентировъчно цените: коня при влизане е включен в цената, но на прибиране от входа при каньона до изхода цената започва от 5 динара и може да стигне до 2 (все пак са само 800 м). Двуколките са предвидени най-вече за трудно подвижни и възрастни хора, по тази причина и качването е с предварително записване (има си хора и при входа/изхода и при Съкровищницата, откъдето тръгват), което означава и изчакване. Цената за 2 човека е 20 динара. Оттам нататък камилии и магарета - пазарлъка е според наплива на туристи, времето, по което ги наемате (примерно в края на деня, когато вече почти не са останали туристи е нормално да е по-ниска), но така или иначе варират около 5 динара. И по презумпция се смята, че освен договорената цена можете да оставите и бакшиш :) Качването до Манастира е наистина доста уморително, така че е добре всеки да си прецени силите и да не забравя, че при всички случаи за да излезе от Петра трябва да измине същото разстояние, което е минал до дадения момент.
За екскурзията във Вади Рам, дори да не е с преспиване си вземете също лека връхна дреха, защото в пустинята веднага след залез слънце става доста хладно. А ако ще оставате да спите в някой от лагерите - това условие е повече от задължително. Също така в лагерите водата е лимитирана, в повечето от тях няма течаща такава. И... хора, които имат проблеми с хигиената, която ще видят там по-добре да не ходят, вместо да останат недоволни. Условията са наистина примитивни и е само за хора с желание за истинско приключение :)
Между другото темата за бакшишите е доста неприятна поне на българските туристи, но факт е, че навсякъде по света те са нещо като доброволно-задължителни. Имам предвид не само бакшиши по хотели на пикола, сервитьори, но и тези за екскурзовод и шофьор. Официалният бакшиш при екскурзии е от порядъка на 3 до 5 динара на ден/екскурзия, като тази сума варира и от броя туристи, като парите обикновено се дават на екскурзовода, а той вече си ги дели с шофьора :) Казвам го, защото все още има хора, които не предвиждат тази сума и рискуват да изпаднат в неловка ситуация. В този смисъл е и добре при тръгване да имате дребни пари в себе си от по 1 долар или 1 евро...
За тези, които биха пътували самостоятелно - добре е да знаят, че при влизане в Йордания не се плаща за виза, но при излизане има изходна такса, която е 20 динара или съответната равностойност ако е в друга валута. Тази такса се плаща преди да се мине паспортния контрол.
Някой попита за полета - около 2,30 ч е полета от София до Аман, като с Йордания нямаме часова разлика.
Ами може и да пропускам някои неща, а други просто да не ги знам, но с радост ако имате въпроси ще се опитам да бъда от полза.
Но едно мога да кажа със сигурност - не оставяйте Йордания на заден план като мен. Това е наистина едно уникално място, което много, ама много си струва да се види :)
Друг проблем, който аз поне имам в арабските държави е храната - не мога да ям всичко, особено месото често ми мирише. В Йордания и това беше различно - великолепна кухня, по-скоро пикантна, но изключително вкусна. Така се случи, че като заминавахме вече бях започнала Великденските пости и затова не опитах месото, но факт е, че никъде не ми замириса на лой или не знам от какво е онази неприятна натрапчива миризма, която я има в Тунис и Египет и на места и в Турция. Като напитки - алкохола не е евтин, но не е и ограничен, хубава бира, приятно вино... А от безалкохолните аз поне се влюбих в така нареченият лимон с мента: изцеден лимон с малко захар и добавен пасиран стрък прясна мента - фантастична освежителна напитка. И разбира се, арабското кафе - варено кафе, но с добавка като аромат кардамон. Е, това не се харесва от всички все пак :) Смятам, че не е нужно да казвам, че вода течаща никъде не се пие, в доста от хотелите има и изричен надпис за това.
Що се отнася до сувенирите, преди да замина единственото, за което се сещах са козметичните продукти от Мъртво море. Но сега първото, което бих препоръчала са мозайките. Може би Мадама е мястото, където са най-изгодни като цени и ако ви се случи да влезете в такава работилница-магазин, не се чудете дали ще намерите на по-добра цена, а си вземете. Разибра се, за дамите е огромен избор от козметика, като там поне е сигурно, че добавките са наистина от Мъртво море. Разбира се, който иска може да си предвиди и кутия, в която да си вземе истинска натурална кал :))
Оттам нататък всички останали сувенири са типичните като навсяъде, като неизвестно защо много се акцентира на шишенцата пълни с разноцветна пръст... И нещо, което ако не сте опитвали си струва - пушените ядки :) Аз поне не бях яла такива и бях много приятно изненадана.
И накрая няколко практически съвета:
При посещение на Петра, освен задължителните много удобни обувки, препоръчително е те да бъдат затворени заради многото камъчета. Освен това независимо през кой сезон отивате, вземете си и някаква лека връхна дреха - в каньона определено е прохладно, слънцето не достига до долу, а освен това почти непрекъснато има лек ветрец. За "транспорта" вътре вече споменах в разказа, а ето и ориентировъчно цените: коня при влизане е включен в цената, но на прибиране от входа при каньона до изхода цената започва от 5 динара и може да стигне до 2 (все пак са само 800 м). Двуколките са предвидени най-вече за трудно подвижни и възрастни хора, по тази причина и качването е с предварително записване (има си хора и при входа/изхода и при Съкровищницата, откъдето тръгват), което означава и изчакване. Цената за 2 човека е 20 динара. Оттам нататък камилии и магарета - пазарлъка е според наплива на туристи, времето, по което ги наемате (примерно в края на деня, когато вече почти не са останали туристи е нормално да е по-ниска), но така или иначе варират около 5 динара. И по презумпция се смята, че освен договорената цена можете да оставите и бакшиш :) Качването до Манастира е наистина доста уморително, така че е добре всеки да си прецени силите и да не забравя, че при всички случаи за да излезе от Петра трябва да измине същото разстояние, което е минал до дадения момент.
За екскурзията във Вади Рам, дори да не е с преспиване си вземете също лека връхна дреха, защото в пустинята веднага след залез слънце става доста хладно. А ако ще оставате да спите в някой от лагерите - това условие е повече от задължително. Също така в лагерите водата е лимитирана, в повечето от тях няма течаща такава. И... хора, които имат проблеми с хигиената, която ще видят там по-добре да не ходят, вместо да останат недоволни. Условията са наистина примитивни и е само за хора с желание за истинско приключение :)
Между другото темата за бакшишите е доста неприятна поне на българските туристи, но факт е, че навсякъде по света те са нещо като доброволно-задължителни. Имам предвид не само бакшиши по хотели на пикола, сервитьори, но и тези за екскурзовод и шофьор. Официалният бакшиш при екскурзии е от порядъка на 3 до 5 динара на ден/екскурзия, като тази сума варира и от броя туристи, като парите обикновено се дават на екскурзовода, а той вече си ги дели с шофьора :) Казвам го, защото все още има хора, които не предвиждат тази сума и рискуват да изпаднат в неловка ситуация. В този смисъл е и добре при тръгване да имате дребни пари в себе си от по 1 долар или 1 евро...
За тези, които биха пътували самостоятелно - добре е да знаят, че при влизане в Йордания не се плаща за виза, но при излизане има изходна такса, която е 20 динара или съответната равностойност ако е в друга валута. Тази такса се плаща преди да се мине паспортния контрол.
Някой попита за полета - около 2,30 ч е полета от София до Аман, като с Йордания нямаме часова разлика.
Ами може и да пропускам някои неща, а други просто да не ги знам, но с радост ако имате въпроси ще се опитам да бъда от полза.
Но едно мога да кажа със сигурност - не оставяйте Йордания на заден план като мен. Това е наистина едно уникално място, което много, ама много си струва да се види :)
Автор: Силвия Гогова
Снимки: на автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар