Translate

31.12.2011 г.

В навечерието на 2012 - краят на едно винаги води ново начало


Едно време хората са имали (а някои още имат) своите  изповедници, пред които са изливали мислите си. В по-модерните времена психолозите иззеха тази функция. Сега блоговете и социалните мрежи изместиха всички предишни. Това вероятно е еволюция.

След няколко часа си отива още една година. Не разбирам тази мода за правене на списъци за идната година, но явно пак няма да съм модерна. Все си мисля, че в края на годината всеки си прави някаква равносметка каква е била, какво се е случило и най-хубавото е, че дори когато е била много хубава година, самото очакване за ново начало, надеждата за още хубави неща става причина всички да се радват, че е отминала.
За мен обаче равносметката като че ли е не само за тази година, а за последните 10 отминали. Цял един период, в който се случиха толкова много неща... и които приключиха. Усещането ми е за цяла една епоха, изпълнена с толкова много събития, че чак се страхувам дали не съм изживяла вече всичко, което може да ми се случи и занапред да ме чака едни монотонен скучен живот. 
Всичко започна с един брак, който и до момента не съм сигурна защо направих. "Сляпата неделя", или напук на друг човек, който много обичах, или защото нуждата от промяна беше непоносима... И сякаш това отключи една врата към живот, за който дори не съм предполагала, че ще ми се случи. За по-малко от две години "от зор" преоткрих себе си. Една година по-късно се дипломирах, но само колкото да приключа започнатото. И още една година по-късно се озовах в туризма. Невероятно е усещането да си дадеш сметка, че си намерил мястото си и правиш това, което не само ти доставя удоволствие, но и го можеш най-добре. Резултата беше отваряне на собствен офис - поредната крачка нагоре.... Междувременно фактически приключилия брак получи и юридическо изражение и сякаш вече нямаше какво да ме спре... В такива моменти човек не иска дори да мисли, че всички тези прекрасни неща може да свършат. 
Това са годините, в които смятах, че имам всичко - работа, която обичам; приятели, с които да имам чудесни моменти; пътуване на вълшебни места; човек, с който знаех, че когато ми омръзне да живея активно ще се съберем и ще си караме спокойни старини......

Опитвам се да видя кога нещата тръгнаха надолу. Може би 2009, след много успешен сезон, а след това пълен спад, и това доведе до затваряне на офиса по-късно. Тогава за първи път се замислих, че може би наближава промяна, че е време да се замисля какво ще правя следващите години. Продължих да рабоят в същата фирма, но вече не толкова щастлива... На моменти почти осезаемо чувствах, че идва някакъв край, голяма промяна. Като патологичен оптимист си представях все промени, които да надградят постигнатото до момента. 
Докато дойде тази година, за която дори през ум не ми мина, че може да се случат толкова тежки раздели: загубих завинаги най-важния човек в живота си. Дори още не мога да осъзная какво и как стана, толкова бързо и неочаквано беше. За добро или зло се случи в момент, в който нямах време дори да страдам... И само няколко месеца по-късно се случи поредната много тежка раздяла - фирмата, в която бях почти 8 години фалира. При това с такъв гръм и трясък, толкова неочаквано, толкова зловещо...

Казват, че когато Бог затваря една врата, то винаги отваря друга пред теб. Имам чувстото, че зад мен се затвори не врата, а цял един свят. И сега съм като на летище, от което заминават много самолети за различни посоки, но аз още не съм намерила своя. Болката от загубата, огорчението от хора, чувстото за опустошеност все още не са изчезнали, вероятно затова все още стоя и чакам... 
Прекрасното е, че приятелите обаче, които винаги съм смятала за такива все още са до мен. А още по-хубавото е, че открих и нови такива.
Не зная какво искам да си пожелая за Новата година, дори не съм решила къде и с кого ще я посрещна (след малко ще реша). Нямам идея какво ме чака оттук нататък, но зная, че вече никога няма да бъде същото, каквото е било досега. Остава надеждата, че предстои начало на следващи не само една, а поредица от много нови и прекрасни години.

На себе си, и на всички, за които всеки край е едно ново начало - честито свършване на 2011 година и да  прекрачим прага на 2012.

Няма коментари:

Публикуване на коментар