Почти всички, които ме познават знаят, че като цяло Гърция я обичам много, но в частност о-в Корфу заема едно много специално място в сърцето ми. И основната причина за това е магията, която съществува на острова, магията да очарова, да грабва душата от пръв поглед.
Преди 3 години за първи път стъпих на острова. До тогава знаех само къде се намира на картата, пътувах с групи в Гърция и така се случи, че за Великден ме помолиха да водя група натам. Съгласих се, за мен беше просто поредния ангажимент, работа,която да свърша и да попътувам.
И до момента не зная какво се случи, беше като любов от пръв поглед, преди още да слезем от ферибота. Дали водата на Йонийско море е вълшебна, дали нещо друго.... Целия престой там мина много набързо и до момента ми е само като филмова лента. Още повече, че се оказа, че поради закъснения, недостатъчна информация бяхме пропуснали част от шествията... Това, което най-силно си спомням беше, че като си тръгвахме, гледайки отдалечаващото се пристанище при града почувствах мъка, сякаш се разделях с роден дом. Тогава вече знаех, че пак ще се върна и някак се замечтах да "работя" този остров, но по начин, по който смятам, че е най-добре за всички, които го посещават. Така видях острова при първото ми стъпване на брега му.
От тогава до сега съм ходила там над 10 пъти за по седмица, за Нова година, за пролетни празници...
Както споменах в съседна тема - острова има много специално значение за мен не само в емоционален план. Всъщност именно Керкира стана причина няколко месеца след първото ми ходене там да открия собствен офис към най-голямата агенция в България. На следващата година вече имах партньор, предлагах почивки, септември направих първите си групи до там и... до този Великден, тази година, когато реализирах програма такава, каквато винаги съм смятала, че трябва да бъде.
Които са пътували натам знаят какъв е пътя и колкото и да се подобрява в годините, все още взима доста време и усилия докато се стигне до Игуменица. И особено що се отнася до пътуване с автобус един от най-подходящите варианти е с междинна нощувка .... в Йоанина. Едно очарователно място, което до сега подминавахме пътьом и поглъщахме с очи гледката от езерото ...
Предполагам можете да разберете вълнението ми тази година, когато си дадох сметка, че съм реализирала една мечта... Мечта, свързана с много любов.
Толкова за това защо Корфу е толкова специално място за мен :)
И така... пътуването ни започна в сряда, рано сутринта, като първата нощ беше предвидено да спим в Йоанина. За жалост на всички времето беше мрачно, мокро, а на Мецово ни прихвана и сняг. Върховете наоколо бяха покрити със сняг и то достатъчно много, за да притесни туристите, които все пак бяха тръгнали към море и слънце :) Е, прекосихме баирите, Йоанина ни посрещна покрита от дъждовна пелена... до настаняването ни в хотела. Буквално минути след като се разтоварихме от автобуса грейна слънце, такова, сякаш никога не е валяло :) За жалост на мен така и не ми остана време да се разходя, но обещавам следващия път да го направя и да разкажа повече за този очарователен град.
На другия ден отново в дъжд започна обиколката ни през града, оттам до Додони - там се намира най-старото светилище на Зевс, а след това, въпреки лошото време, нямаше как да не се прехласнем по очарованието на малкото островче по средата на езерото Павмотис, наричано още острова на Али Паша. Не успях да направя никакви снимки, но обещавам при следващото си пътуване през Май да направя и тогава ще разкажа повече за там.
След екскурзията продължихме към Игуменица, и оттам към основната ни цел - остров Корфу....
Преди 3 години за първи път стъпих на острова. До тогава знаех само къде се намира на картата, пътувах с групи в Гърция и така се случи, че за Великден ме помолиха да водя група натам. Съгласих се, за мен беше просто поредния ангажимент, работа,която да свърша и да попътувам.
И до момента не зная какво се случи, беше като любов от пръв поглед, преди още да слезем от ферибота. Дали водата на Йонийско море е вълшебна, дали нещо друго.... Целия престой там мина много набързо и до момента ми е само като филмова лента. Още повече, че се оказа, че поради закъснения, недостатъчна информация бяхме пропуснали част от шествията... Това, което най-силно си спомням беше, че като си тръгвахме, гледайки отдалечаващото се пристанище при града почувствах мъка, сякаш се разделях с роден дом. Тогава вече знаех, че пак ще се върна и някак се замечтах да "работя" този остров, но по начин, по който смятам, че е най-добре за всички, които го посещават. Така видях острова при първото ми стъпване на брега му.
От тогава до сега съм ходила там над 10 пъти за по седмица, за Нова година, за пролетни празници...
Както споменах в съседна тема - острова има много специално значение за мен не само в емоционален план. Всъщност именно Керкира стана причина няколко месеца след първото ми ходене там да открия собствен офис към най-голямата агенция в България. На следващата година вече имах партньор, предлагах почивки, септември направих първите си групи до там и... до този Великден, тази година, когато реализирах програма такава, каквато винаги съм смятала, че трябва да бъде.
Които са пътували натам знаят какъв е пътя и колкото и да се подобрява в годините, все още взима доста време и усилия докато се стигне до Игуменица. И особено що се отнася до пътуване с автобус един от най-подходящите варианти е с междинна нощувка .... в Йоанина. Едно очарователно място, което до сега подминавахме пътьом и поглъщахме с очи гледката от езерото ...
Предполагам можете да разберете вълнението ми тази година, когато си дадох сметка, че съм реализирала една мечта... Мечта, свързана с много любов.
Толкова за това защо Корфу е толкова специално място за мен :)
И така... пътуването ни започна в сряда, рано сутринта, като първата нощ беше предвидено да спим в Йоанина. За жалост на всички времето беше мрачно, мокро, а на Мецово ни прихвана и сняг. Върховете наоколо бяха покрити със сняг и то достатъчно много, за да притесни туристите, които все пак бяха тръгнали към море и слънце :) Е, прекосихме баирите, Йоанина ни посрещна покрита от дъждовна пелена... до настаняването ни в хотела. Буквално минути след като се разтоварихме от автобуса грейна слънце, такова, сякаш никога не е валяло :) За жалост на мен така и не ми остана време да се разходя, но обещавам следващия път да го направя и да разкажа повече за този очарователен град.
На другия ден отново в дъжд започна обиколката ни през града, оттам до Додони - там се намира най-старото светилище на Зевс, а след това, въпреки лошото време, нямаше как да не се прехласнем по очарованието на малкото островче по средата на езерото Павмотис, наричано още острова на Али Паша. Не успях да направя никакви снимки, но обещавам при следващото си пътуване през Май да направя и тогава ще разкажа повече за там.
След екскурзията продължихме към Игуменица, и оттам към основната ни цел - остров Корфу....
