По ред причини тази година се случи така, че за Великден си бях в България. За повечето хора това е нормално да са у дома си, със семейството си. На мен не ми се беше случвало доста отдавна... почти 10 години, а може би и повече. И не само, но до последно нямах и никакви планове къде ще бъда за празника, като дори много привлекателен ми се струваше варианта дори да си остана в къщи сама. Така де, все пак чувството за празничност е душевно състояние и не зависи от броя на хората около нас.
В крайна сметка с приятели в последния момент решихме да отидем някъде наблизо, колкото да сме извън София и приятна оферта за хотел "Самоков" в Боровец ни помогна бързо да вземем решение. В петък, докато чаках моите обични другарчета да се приготвят за път се присетих да погледна къде и коя е най-близката църква, където можем да отидем поне в събота вечер. И бях приятно изненадана (макар и с леко неудобство трябва да призная, че аз тепърва откривам хубавите и интересни места в България). Оказа се, че именно в Боровец е църквата "Преображение Господне", която е единствена и уникална в България по отношение на архитектурата си. Построена в алпийски стил, цялата от дърво и на пръв поглед човек може да реши, че е просто по-богаташка вила... Събитието, с което църквата става още по-известна е, че именно там е била сватбата на принцеса Калина, дъщерята на Симеон Сакскуборготски.
Дори да не беше празник, нямаше начин да не отидем и да видим църквата. И след активно мързелуване в СПА центъра на хотела в петък, в събота сутринта със Светли се отправихме към църквата, която се оказа на по-малко от 10 мин пеш от хотела. Оказа се, че ако човек случайно минава оттам и изрично не търси църквата, спокойно може да я подмине, въпреки, че се вижда от пътя, но... както всичко у нас, табелата е по-скоро скрита и настрани от пътя, отколкото на място, където всеки лесно да я види.
Времето беше лошо, мрачно, влажно и вероятно за това нямаше голямо движение. Отделно, че и курорта беше почти празен, все пак извън сезона, от пистите сняг имаше май само на Маркуджика (поне там разбрах, че ходеха част от гостите на хотела).
Сгушена между боровете, с малък паркинг отпред, тихо наоколо, за момент се почувствах сякаш бях сред декор за приказка...
Дори не знаех какво да очаквам вътре. Беше отворено и още с влизането ни посрещна възрастен мъж, средна възраст... благ и добър, както се оказа по-късно, но със сигурност не и добродушен до наивност. Зарадва се, като ни видя и първоначално, докато купувахме свещички лесно се заговорихме. Една от целта ни беше да попитаме и за службата вечерта и първата изненада беше, че да, църквата ще бъде отворена, но няма да има свещеник. Мога само да предполагам за причините (примерно, че няма достатъчно хора, за да има постоянен такъв), но да няма свещеник дори за толкова светъл празник.... Стори ми се странно, не попитах обаче. Влязохме вътре... не обичам да правя снимки вътре в църкви, затова и нямам такива да покажа. Църквата беше спретната, семпла, с малък олтар, няма стенописи... Над олтара красива дърворезбра изобразяваща кръста, на купола също красива дърворезба... Почувствах се уютно, ако ще точно заради липсата на претрупаност по стените и таваните, липсващите стенописи по-скоро допринасяха за усещането за чистота, отколкото за празнота...
