Translate

25.01.2013 г.

За новото туристическо лого на България и страстите човешки

 
Докато обществото жужи покрай референдуми, неосъществени атентати, предстоящи избори и други подобни обществено значими събития, които се сменят с динамиката на преминаващи летни облаци, моите мисли се върнаха към една вече отминала тема, а именно новото лого, с което България ще бъде представена тази година на международните туристически изложения. Логично, предвид, че работя в тази сфера и няма как да не ме касае пряко, но повода беше и мейли от няколко колеги-партньори от Гърция, Испания и Турция.
Когато се появи логото и за по-малко от час навсякъде по Фейсбук се започнаха коментарите и майтапите по повод „яйцата на очи“ аз също споделих, че не ми харесва, и някак поведена от общото настроение се забавлявах с направените асоциации. Естествено беше и да коментираме с колеги, и да се посмеем.
По-късно обаче пак го загледах  и реших, че сигурно ние гледаме пристрастно. Плюс това особено напоследък хейтърството видимо е на мода, та реших да попитам хора, които не са обременени от нашата гледна точка и изпратих по мейла на няколко колеги в чужбина, с идеята да чуя тяхното мнение. Изненадващо за мен беше, че всъщност те наистина го харесаха. Дори едните от Гърция, които и познават доста добре страната ни и това, което имаме искрено изказаха мнението си, че най-после имаме нещо, което да покаже пред света, че предлагаме не само море.
И реших да се опитам да го разгледам отново, като се опитам да бъда безпристрастна и да игнорирам  забавните асоциации.... И... тук може би мои познати биха ме анатемосали, но всъщност от гледна точка на туристическа дестинация логото обощава по един добър начин всичко онова, което искаме да покажем на света. Да, точно така, казвам, че ми харесва. И установих, че ако шегаджии не бяха направили асоциациите с яйца и партийни символи, не бих го и видяла по този начин.
Реално погледнато факт е, че в момента то съдържа в един наистина максимално концентриран вид България. Още повече на фона на постепенно наложилото се с годините мнение, че България е  евтина морско-алкохолна дестинация. 
Що се отнася до препратките към рози на БСП... хора, тия емоции с БСП и тн си ги имаме само ние на локално ниво. Розата е роза, и ако някога България е била известна именно с розовото си масло, защо сега да не се опитаме да си върнем частица от тази слава.
Ама жълтото в центъра било жълтък. Ами то и думата идва от жълто, а слънцето го определяме като жълто, нали? Какво да кажем за онези, които си рисуват червени, кафяви и оранжеви слънца? Ама не, другите от други страни може, ние не, защото ..... всъщност защо?
И да, имаме планини, имаме море, имаме езера, имаме гори.... добре бе хора, защо да не ги покажем. Я погледнете пак старото лого и ги сравнете.
Пък и накрая – както е известно, в България всички разбират от всичко, само не и от това, което трябва да правят. Та и сега се оказа, че всички разбират от що е то лого, бранд, дизайн, как се правят и какви качества са нужни. Убедена съм, че 90% от шерналите подигравките по повод логото разбират толкова, колкото и от ядрена енергетика.... Което е нормално, ако това не е работата им. Иначе казано – за да имаш компетентно мнение трябва да имаш и поне базови познания по темата. Естествено, няма нещо, което да не може да бъде взето на подбив и да не бъде критикувано. Сигурна съм също, че има и компетентни хора, които вероятно биха могли да създадат нещо по-интересно. А на мен би ми било още по-интересно да видя други идеи като контрапредложения, а не само думи и подигравки. 
И преди някой да попита аз дали разбирам – да, имам поне представа как се изготвя едно подобно нещо. И се запитах – ок, ако не ми харесва какво бих искала да има или как бих искала да изглежда? И се оказа, че нямам отговор. Е, щом не мога да дам по-добра идея или не мога да създам нещо по-добро, тогава не би трябвало да критикувам. Така, както не обичам някой, който не разбира нищо от това, което аз мога и зная да дойде да ми дава акъл. 

Та така.  Иначе продължавам да се забавлявам с шегата с яйцата и като си говорихме с Панайотис, и му казах за тази асоциация той се засмя и каза, че обича и яйца по панагюрски :) И аз ги обичам. И му обещах, че ако има възможност като време, тази година ще го заведа на фестивала на розата в Казанлък, даже може и рози да бере :) Пък току виж и булка му намерим.... :) 

И за пореден път си давам сметка, че понякога е добре да поглеждаме нещата през чуждите очи и дори да се шегуваме с нещо, да остане само шега, а не поредното ни самоподценяване.