Тунис (от първа ръка) - June 2006

И така, както обещах, ето и моят разказ за Тунис.
(за тези, които не са ме чели досега бързам да се застраховам, че това е един от първите ми пътеписи преди няколко години :)) Снимките са след "информаиионната част :) )

Безспорно, на много места може да се прочете за тази уникална страна, която успява да съчетае мюсюлманството със светското. Удивителна комбинация между капитализъм и социализъм :D
Тунис-от където започва Сахара :)
Още със слизането от самолета ни посрещна слънце и горещина. За онези от нас, които сме с по-чувствително обоняние естествено веднага реагирахме на типичните за арабските страни миризми.... странни и различни, може би дори малко неприятни. Влязохме в залата за паспортен контрол, която беше без климатик, а това още повече се усещаше предвид многото хора от кацналите по същото време още 3 самолета. Сега, от позицията на престоя си там разбирам, защо тези хора работят бавно. В тези горещини там няма начин да се прави каквото и да било бързо :) Така или иначе след недълго (според тяхното темпо) чакане минахме през паспортния контрол и излязохме. И......... влязохме в Тунис :)

Тунис е действително уникална държава. Бих казала единствената от арабските държави, която е изключително светска. Да, около 97% от населението са мюсюлмани. Но веднага се забелязма изключителната толерантност към останалите религии и ненатрапването на собствената. Както всички знаят, тази бивша френска колония сега е президентска република. Това, което ще ви направи впечателние е, че почти навсякъде има портрет на Хабиб Бургиба: първият президент, който сваля монархията, премахва полигамията, дава равни права на жените. И до момента всички там говорят за него с изключително голямо уважение и обич. Тунис е единствената страна, в която е легализирана проституцията, има министерство на жената и семейството. Жените имат право на образование, работа, и изключителни права при развод. Да, те имат право и на развод. Желанието на местните да не се натрапват мюсюлманските традиции е до такава степен, че ако жените ходят на работа, то те нямат право да са с кърпи и шамии. Разбира се, това е по закон. Така или иначе обаче традициите са си традиции и се спазват и до наши дни. Като например избора на жена от родителите на мъжа. Според традицията няма как да се случи брак между мъж и жена от различни социални прослойки. Но същевременно съвсем естествено е да се видят жени напълно съвременно облечени, жени, управляващи автомобили... А, по закон никой няма право да спира автомобил, ако зад волана е жена. Дори полицията :D
Но... арабското си е арабско. И това най-вече се усеща в отношението на мъжете. За тях е едва ли не задължение да ухажват, да свалят, да правят комплименти и да се стремят да се докоснат до жена, особено чужденка. Едва ли не сякаш това е като част от туристическите услуги, които се предлагат там :) Между дугото в Тунис има професия beach boy - млади момчета, които.... ами нещо като жигола :D
Местната парична единица е тунизийски динар. 1ТД = 1,35 щатски долара. Пари могат да се обменят във всеки хотел, а също и във всяко чейндж бюро или банка. Няма разлика в курсовете, така, че не е нужно да се търси бюро с по-добър курс. При всяка обмяна е добре да се вземе касовата разписка, в случай, че при напускане на Тунис останат непохарчени динари (което е почти невъзможно :) ) на летище могат да се обменят в долари или евро.
Навсякъде по базарите се пазарува в динари. Разбира се, може да се плати и в долари или евро, но тогава вече има вероятност да ви сметнат в много неизгоден курс. Между другото със закон е забранено да се плаща в ресторант, магазин или дори и по базарите в долари или евро. Това може да доведе до големи неприятности както за магазина/ресторанта/търговеца, така и за купувача. Въпреки това се прави.
Тунизийските динари са както книжни, така и метални. Книжните са от 5, 10, 20 и 30 динара. Металните са от 1/2, 1, 5 динара. Т.нар. "стотинки" се наричат милимс. Има монети от 100, 50, 20, 10 и 5 милимса. Нещо, което обърква понякога туристите, сметката може да е 6200 динара. Това означава 6 динара и 200 милимса.
Като всяка арабска държава, бакшиша е нещо, което е по подразбиране. Бакшишите варират от половин динар до 2-3 ако сте много доволни. Правило е въпреки, че трансферите от и до летище са включени в цената да се остави бакшиш от порядъка на 1 динар. На пиколо - също около динар. В ресторант на принципа на закръгляне на сметката. Това особено важи и при екскурзии - всеки автобус има отпред чинийка, в която при приключване на пътуването се остава бакшиш за шофьора и гида (по динар за всеки).
Предвид курса на динара спрямо долара, то Тунис не е от най-евтините държави. Като цени от една страна подвежда: една бира е обикновено 2,5 динара. Това в хотелите, заведения, кафенета. На места може да се намери и малко по-евтина или по-скъпа.
Официалните езици в Тунис са арабски и френски. Предвид многото туристи от цял свят на много места се говори и английски, и почти навсякъде говорят и руски. В този смисъл за българските туристи няма проблем относно говоренето. :)
Местата за пазаруване - разбира се базарите и т.нар.Медина (такава има в Сус и Тунис). Това са огромни пазари, в които се продават всевъзможни сувенири, качествени и некачествени, всевъзможни ненужни боклуци. Основен момент в пазаруването е пазарЕнето. Задължително първо ви казват някаква висока цена, която може да се смъкне драстично. Например от 20 динара може да стигнете до 3-4 динара. Поне мен първите дни това ме забавляваше, но в един момент започнах да се уморявам. Дори само да погледнете към някоя сергия и започват да ви предлагат, да се пазарят, да ви вкарват в магазинчето да ви покажат още и още. Като съвет - пазарете се до дупка. Още повече, че често на пазара от цялото пазарене може да се окаже, че сте купили нещо на цена по-висока от официален магазин за сувенири, в който са обявени цените предварително. В този смисъл преди да пазарувате сувенири, проверете цените и в магазинчетата, където те са обявени предварително.
Пазаруването е цяла игра. Особено за жените :D За тях то е придружено с ухажване, комплименти... Едва ли не класика в играта е да се каже "Добре, 5 динара и една целувка" :) Ако жената се държи по-фриволно то почти неизбежно е да се пробват и да се "отъркат" в нея. Или уж случайно да се плъзне ръка по тялото й. Едва ли не е естествено да я поканят на кафе, да я питат в кой хотел е... Същевременно в момента, в който категорично се заяви отказ, то те не преминават границата. А вълшебната дума е "полиция", в случай, че нещата загрубеят. Ако жената е с мъж обаче това не се случва, тогава се стига само до пазаренето за цената.
Като социално устройство Тунис е много съвременна държава. Безплатно образование, като разбира се има и частни лицеи и университети. Здравеопазването е също като у нас - има държавно и частно, като разликата в цените е доста голяма. Политика на кредитиране също като у нас: бързи кредити, дългосрочни и бизнес кредити. Пенсионно осигуряване. Всички се стремят към държавна служба именно заради всички осигуровки, които получават.
От гледна точка на сигурност Тунис е една много спокойна държава. Там почти няма кражби и насилие. Почти навсякъде има непрекъснато полицаи или т.нар.цивилна охрана. Това важи дори за хотелите, които имат денонощна охрана.
Флага на Тунис е червено знаме в средата с бял кръг, в който има 5 звезди и полумесец. Звездите са 5-те правила от Корана. Такива флагове има пред много от хотелите и всички държавни учреждения.
Нещо, което може да се види и на монетите от 1 динар - разликата в летоброенето при мохамеданите. Ако официално света е в 21 век, то за мюсюлманите е 16 век. :D

Тунис е изцяло насочен към туризма. Независимо от съществуващата бедност, то там има чудесни пътища, напълно съвременни курорти, нови хотели. Цялата брегова ивица на Тунис е около 1200 км. Две трети от нея са пясъчни плажове, които постепенно биват разработвани като туристически резорти. Пясъкът е като пудра захар ситен, морето.... Средиземно море :)
Основните курорти са и най-популярни са Сус и Хаммамет. Като нов със съвсем нови хотели е и курорта Махдия. Разбира се, хотели има и в Монастир.

ХАММАМЕТ
Намира се около едноименния град. Хаммамет в превод означава "място за къпане". Може би именно това става причина да бъде определен като курорт,може да се каже едва ли не първия курорт. Това е един от най-живописните курорти в Тунис, където всичко е потънало в зеленина. Начало като курорт е от 20-те години, където Джордж Себастиан построява красива вила в мавритански стил. Една от забележителностите на града е средновековната Медина (в превод "стар град")-лабиринт от малки улички, изпълнени сега с много сергии :)
Южната част на Хаммамет - това е новият туристически район наречен още Ясмин Хаммамет (ясмин = жасмин). Тук са разположени повечето от 5* хотели. Разликата между т.нар. стара част на Хаммамет и новата е - старата е изключително спокойна, до степен да няма какво да се прави, освен плаж и разходки. Докато в Ясмин Хаммамет има много развлечения, дискотеки, заведения. Като цяло именно Хаммамет е зеленият рай в Тунис, курорта за по-спокойна почивка, за семейства и хора, които не търсят непременно нощни развлечения.





СУСС
Наричан още от финикийците "Хадруметум", в превод "Силен град". Преди да получи днешното си име Сус е имал общо 5 различни имена. В Сус се намира най-старата в Африка молитвена стая. Това е третият по големина град в Тунис след едноименната столица и Сфакс. Днес Сус е шумен туристически курорт, който се препоръчва за туристи, които търсят активен нощен живот и спортен отдих. На 5 км от Сус е изграден нов курортен комплекс Порт Ел Кантауи. Пристанище, построено в стила на старинните средиземноморски градове: изкуствен залив, около който има неголеми постройки в мавритански стил, в които са разположени кафенета, ресторанти.

МАХДИЯ
В превод Магди означава "Божи пратеник". Махдия е нов туристически район с висококатегорийни хотели, красиви плажове. Като цяло Махдия е спокоен курорт, подходящ за туристи, които не търсят нощни развлечения, които биха предпочели повечето време да останат в хотела си. В града Махдия може да се разходите за да видите Голямата джамия, която не е отворена за туристи. Множество малки ресторантчета. Това, което може да не се хареса е: от едната страна на пътя, минаващ покрай хотелите е дадения хотел и оттам плажовете, от другата страна няма нищо.

Като цяло хотелите в Тунис до голяма степен се разминават с обявената категоризация. Същевременно има чудесни 3* хотели и мърляви и стари 5*. Още по-труден е избора при хотелите 4*. Съвета ми е да не разчитате само на снимки от интернет при избора си.
Повечето хотели са на база НВ (закуска и вечеря) или FB (закуска обяд и вечеря). Разбира се, има и хотели на база All Inclusive. Преди да изберете хотела винаги се информирайте предварително какво точно ви включва цената. На много места чадърите и шезлонгите на плажа се плащат допълнително. Също и за стаите - информирайте се предварително кое е безплатно и кое се плаща допълнително. Стандартно за хотели 4* се предполага да има: климатик, ТВ, телефон, сешоар и минибар (напитките не се включват ако е на база НВ). В немалко от хотелите обаче минибара е с допълнително заплащане. В хотелите 3* може и ТВ да е срещу допълнително заплащане. Същевременно всички хотели имат ТВ зала с голям телевизор.
В хотелите 5* би трябвало към гортото да влиза безплатно и ползването на сейф, но.... не навсякъде е така.
Като предупреждение: хотела носи отговорност за ценни вещи само ако са съхранени в сейф (било то в стаята или на рецепция).
Всички хотели имат най-малко един открит басейн. В почти всички 4* има и вътрешни басейни.
Всички хотели имат и своето кафене, в което можете да пиете кафе или да пушите шиша (наргил).
Освен баровете и ресторантите (различни на брой в различните категории хотели) почти всички хотели осигуряват и развлечения за своите гости: анимация през деня и вечерта, т.нар.дискотеки или още нощни клубове, за децата почти всички имат миниклубове или детски площадки и задължителните детски басейни.
Храната в хотелите е балансирана така, че да има за всеки вкус, съчетание на местни храни и европейска кухня.
Предвид известното лечебно въздействие на морската вода, почти всички хотели има процедури, които се предлагат обикновено срещу допълнително заплащане. Всички 5* хотели имат Център Таласотерапия с всевъзможни процедури, масажи, басейни... В 4* хотели са по-скромни центровете и се водят Балнеотерапеи или СПА центрове. И всички хотели имат своя хамам и поне някакви масажи. При избора си на хотел е добре предварително да знаете кои от тези услуги се включват цените.
Най-добрия таласо център е Hasdrubal Thalassa & Spa Yasmin Hammamet. Намира се в Ясмин Хаммамет. Предлага 50 специалиста, 2 квалифицирани лекари, 14 професионални масажиста (всички видове масаж, в това число и източни масажи).
Цените в тези центрове варират в зависимост от категорията на хотела и видовете процедури. Почти навсякъде се предлагат и пакети, които включват различни процедури. 

Като една наистина силно развита туристическа страна в Тунис се предлагат всевъзможни сувенири, които могат да се купят от множеството павилиони, Медини-те, базарите, магазинчетата в самите хотели.
От такова голямо разнообразие човек може съвсем да се обърка какво да вземе, кое е типично тунизийско....


1. Пустинна роза - това са естествени образувания от вкаменен пясък, които наподобяват формите на рози. Изключително красиви, без да са много скъпи. В градовете и курортите цените варират от 2 динара за 5 рози до 5-10 динара за голяма такава. Много по-изгодно излизат ако се купят от пустияната, за онези, които ще отидат там на екскурзия.

2. Метални чинии, които се правят на място по базарите, обикновено с мотив от пустинята.

3. Керамични чинии с красиви мотиви

4. Камили от камилска кожа

5. Всевъзможни кожени изделия от камилска кожа (чанти, чехли...).

6. Красиви бижута от сребро или злато (цените са почти като в България).

7. Шеш - типичния берберски шал, който се увива около главата (като станат готови снимките ще покажа какво имам предвид) :)

8. Шиша - наргилета, които могат да бъдат чисто сувенирни, а също и такива, които се ползват. Големите са от порядъка на 30-40 динара.

9. И на последно в списъка, но може би трябва да бъде на първо място - килими. В Керуан е фабриката за килими, откъдето можете да си купите великолепни такива. Керуан е столицата на килимите изобщо за арабския свят. Цените варират в зависимост от качеството, материала, големината. Можете да платите както в брой, така и с кредитна карта. За най-скъпите дават възможност за плащане през кредитна карта на 3 пъти :) Като ако килима е голям ви го доставят в хотела, независимо в кой от курортите се намирате.

НАПИТКИ
Като цяло отново различен от останалите арабски държави, в Тунис няма проблем с алкохола. Има специализирани магазини за алкохол и цигари. В супермаркетите се продава само безалкохолна бира, която е отвратителна на вкус.
Бирата, която се предлага навсякъде и е наистина хубава е Celtia - от 2 до 3 динара в зависимост от мястото, където я пиете.
Тунис е известен със своите хубави вина. Едно от най-хубавите червени вина е "Vieux Magon".
Тибарин е напитка от рода на ликьорите, но с алкохолно съдържание 43 градуса.
Водата е в цени от 1 динар за бутилка литър и половина до 2 динара. Ясно е, че там се пие само вода от бутилки, не и от чешмите.
Безалкохолните напитки ценово зависят от това дали са вносни или местни. ИМа кока-кола и фанта, които се бутилитат там, те са по-евтини от вносните такива. Това важи и за соковете и сладоледите.

ХРАНА
В хотелите има разнообразна храна, за всеки вкус. Типичните местни храни обаче са: специфично ястие от грис и сос със или без месо; разбира се, арабския хляб; всевъзможни рибни ястия. В рибен ресторант без голямо разточителство, вечеря за двама с бутилка вино излиза около 15 динара на човек.
Много плодове :) От Тунис можете да си купите пресни фурми. А тези, които ще се възползват от екскурзията в Сахара ще имат възможността да опитат и палмов сок.

А, щях да пропусна и зехтина. В Тунис има огромни площи насадени с маслини, съответно ясно е, че правят чудесен зехтин. При купуване обаче винаги се консултирайте за качеството и по-точно преработката, от която зависи качеството

Ех тези тунизийци, наистина са се постарали да предложат на туристите всевъзможни развлечения по време на престоя им. :)

Тунизийското Средиземно море предлага много възможности за дайвинг, подводен риболов и разходки с яхти.Тунизийската федерация за подводни спортове има 18 центъра в страната, които предлагат дайвинг. В Сус и Махди любителите на подводен риболов могат пробват да осигурят вечерята си от сардиини, сардинела, макрела, тунец и бонито :)

В Тунис има множество фестивали, някои от които продължават около месец.

12 юли - 18 август - Международен фестивал Картаген. Представя се традиционна музика и танци, както и синтез между тунизийска музика и съвременен джаз.
Между другото тунизийската музика е една невероятна смесица между арабска и африканска музика... За жалост не успях да си взема такава :(.

17 юли - 19 август - Международен фестивал на изкуството в Хаммамет.

23 юли - 22 август - Международен Фестивал на симфоничната музика в Ел Джем (където се намира древноримския колизеум и където е сниман част от филма "Гладиатор").

24 юли - Международен фестивал Ауесу. В превод "ауесу" означава "август". Тоест фестивал на лятото. Провежда се в Сус и се открива от президента. Фестивала е изпълнен с народни песни и танци, карнавално шествие по главните улици в града.

Има още много фестивали, но тук споменавам тези, които са през лятото и са в курортите, които се предлагат на българския туристически пазар.

За любителите на голф, в Тунис има множество възможности да го упражняват. Тук има всичко нужно за ценителите на този спорт. Едни от най-големите голф-центрове са в Порт Ел Кантауи и в Хаммамет.

ЕКСКУРЗИИ

Въпреки, че повечето туристи предпочитат да се отдадат на пасивна почивка: плаж и море, то някак странно би било поне малко да не се разходят и да разгледат Тунис. Вариантите за това са много, но тези, които са най-удобни са:

1. Тунис-Картаген-Сиди Бу Саид.
Една много приятна еднодневна екскурзия, която е 60 или 65 динара в зависимост от курорта, в който сте. Екскурзията започва от посещение на Тунис - столицата на Тунис. Един напълно свъременен град, където ще имате възможност да се разходите в центъра на града и, разбира се Медина-та. :) Оттам продължавате към Картаген - древния град, който е покорен и унищожен от Римскаат империя, но в наши дни има запазени останки от него. Странното беше, че точно до Картаген (руините) се намира и президентската резиденция, която се охранява и не е желателно минавайки покрай част от градините й да насочвате фотоапарати натам. Както и да не се притеснявате от въоръжената охрана. Недалеко от Картаген продължавате към Сиди Бу Саид. Едно от най-очарователните места в Тунис, наречен неслучайно Тунизийския Монмартр. Там можете да посетитите (срещу допълнително плащане вход) къща, в която да видите как точно са устроени къщите вътре. Стръмна уличка, която води към кафене, от коеот се открива изключително красива гледка към залива и към градчето.
След обед, включен в цената се връщате в Тунис, където се посещава музеят Бардо. Там е съхранена уникална колекция от запазени древноримски мозайки.

2.САХАРА

Да отидеш в Тунис и да не посетиш Сахара е като да отидеш в Рим и да не посетиш Ватикана. Екскурзията, която се предлага е за 2 дни и предлага неописуеми с думи емоции и изживявания. Целият маршрут е 1300 км, които се прекосяват за 2 дни. Пътува се с удобен автобус с климатик (както всички останали автобуси, разбира се), екскурзовод с вас през цялото време. Тръгва се рано сутрин, първата спирка е Ел Джем. Там се намира третият по големина в света амфитеатър, който има 35000 места. Невероятна аукустика, поради което именно там се провежда фестивала на симфоничната музика. Именно в този амфитеатър е сниман част от филма "Гладиатора".
Оттам продължавате и следващата спирка е в оазис близо до град Габес. Там можете да видите как е устроен оазиса, да опитате палмов сок.
Третата спирка е в едно от най-впечатляващиет места - МАТМАТА. Трудно ми е да опиша това място, което е като лунен пейзаж, а в хълмовете се намират жилища, в които живеят хора. Честно казано, на такова място човек започва да забравя, че има цивилизация. Там се и обядва в "ресторант", към който има "хотел" в тези подземни жилища. Някои от живеещите в такива жилища допускат туристи да влязат да разгледат такъв "дом", като разбира се очакват да оставите някакви пари (не повече от 1 динар). Част от сцените на "Междузвездни войни" са снимани именно там, а други вътре в самата пустиня.
Оттам се отправяте към град Дуз, където и нощувате. Дуз, наречен още "врата към пустинята", защото именно оттам започва пустинята Сахара. Тук определено вече може да почувствате "диханието" на Сахара. След настаняване в хотел (в който има всичко нужно: топла и студена вода, басейни) желаещите отиват да пояздят камили. За тези, които са ходили в Египет може би не биха се впечатлили, но който не е бил, то наистина трябва да го направи. :) Именно тук се и продават пустинните рози.
Втория ден от екскурзията започва още по тъмно (ставате към 4,30 сутринта) и се отправяте към солената пустиня. По пътя посрещате изгрева, а първата спирка е на соленото езеро Шот Ел Джерид. Едно удивително място, където погледнато отдалеч сякаш има сняг. Всъщност повърхността е покрита със сол. Това е и мястото, известно със своите миражи. (Е, ние не видяхме мираж, сигурно защото още бяхме сънени :) ). Оттам слизате от автобуса и се качвате на джипове. С тях започва едно незабравимо изживяване, сафари или оф роуд.... 3 часа прекосявате пустинята през дюните... По пътя спирате за снимки на фона на декорите от "Междузвездни войни". Пътя продължава към един от оазисите намиращ се в планината Атлас, където има малък водопад. Да, той наиситна е малък, но предвид, че се намирате в пустията, то е удивително и.... удобно за разхлаждане под падащата вода.
Оттам продължавате през планината и при крайната спирка ви чака автобуса, с който продължавате към Керуан. По пътя една от спирките е в град Гафса, където и обядвате.
Керуан (Кейруан, Кайруан) е четвъртият по святост град след Мека, Медина и Йерусалим за мюсюлманите. Именно тук се намира джамията Сиди Окба, която е отворена за туристи (освен ако не случите времето за молитва). Освен това можете да посетите един от магазините за килими.
От Керуан автобуса ви прибира по хотелите.
Сигурно така описано с думи не звучи достатъчно живописно, но честно казано, тази екскурзия взима дъха. Това е друг свят, който ако човек не го види, трудно може да си го представи. Признавам си, че в един момент дори се поизплашихме. Особено навлизайки в Матмата и оттам в пустинята. Усещането за липса на цивилизация, дори и в удобния хотел, "кънтящата" тишина, безкрайните пясъци, бедуините наоколо... Тези, които биха отишли на тази екскурзия неизбежно ще ги предупредята - по този маршурт е почти наложително да не се отделяте от групата. В Матмата може да се стреснете ако буквално изподземята се покаже човек. А нощта в пустиняата е толкова тиха, чуват се песните на бедуините...
Цената на една такава екскурзия е 135 динара за основния пакет. Допълнително се заплаща язденето на камили - 15 динара и джип-сафарито - 35 динара. Личното ми мнение е, че тази екскурзия без джип-сафарито и камилите... е много непълно изживяване :)

3. Парк Friguia + зулуска вечер.

Една очарователна полудневна екскурзия, при която се посещава селището Буфиха, на чиято територия на площ от 50 хектара е разположен огромен парк. Там можете да се запознаете с флората и фауната на Африка, да наблюдавате шоу с морски тюлени. Оттам се отправяте на вечеря в красив шоу-ресторант във формата на шатра. В менюто има включени традиционни тунизийски ястия, приготвени по оригинални рецепти. По време на вечерята се изнася удивително зулуско шоу под ритъма на там-там.
Цената на тази екскурзия е 50 динара. 

Понеже обещах и снимки, с предварителната уговорка, че няма да се гледат от фотографска гледна точка, надявам се поне малко да се види очарованието от Тунис. За мен лично те все пак имат своя емоционален заряд :)
Малко съм снимала от хотелите - все пак те си имат сайтове и каталози, но горе-долу така изглеждат градините на някои от тях....

....... басейните на други.... (сори, че закривам част от гледката) :D

.....част от стълбищата на трети..... това е рисувано върху плочки :)

Всеки хотел има своя кафе-бар, в който можете да пушите шиша :)

Но хотелите не са чак толкова интересни, предвид, че хората малко стоят в тях все пак :)


ТУНИС, КАРТАГЕН, СИДИ БУ САИД

И така, едната екскурзия, на която бяхме включваше Тунис-Картаген-Сиди Бу Саид. Тунис....... ами очаквах повече мръсотия, очаквах да видя нещо много арабско... Оказа се, че си е столица като всяка друга. За жалост не съм снимала Медината, в която като влезеш, всички криви и малки улички са запълнени с магазинчета и сергии с всевъзможни сувенири (и боклуци) :) Голямо пазарене пада там. Разбира се, винаги се започва от неприлично високи цени... не може да се мине без пазарене, то си е ритуал. Дори само да погледне човек нещо и веднага започва предлагането и пазаренето. Ключовия момент е като реши, че няма да смъква повече цената, да кажете, че се отказвате и да си тръгнете. Ефекта е поразителен. О, да, разбира се, винаги цената е специално за вас, особено ако купувача е жена. Съвсем нормално е да си поиска и целувка, да се опита да се докосне, да погали, да... абе дори и да не купите нищо, поне да не е капо :D Говорят всички езици едва ли не. Там чух руски, английски, италиански, испански, френски, сръбски.......... :D Разбира се пазите се да не ви ограби някой все пак. И за предпочитане пазаруване в динари, иначе ви смятат по трънския курс, отделно, че е забранено във валута. :)
Та... ето две снимки от столицата Тунис :)

Имат си и трамвай :) Иначе и влакове си имат. И маршрутки... :)

След уморителното пазарене в Медината в Тунис се отправихме към Картаген. В превод Cartage означава "нов град". Да, камъняк, ама... някак странно е усещането човек да стъпи там, във Великия Картаген :)

И за да не мислите, че просто съм копнала от някъде тази снимка... и аз бях там 

 

Парадоксално, но факт, непосредствено до руините се намира президентската резиденция. Още като наближихме ни предупредиха изрично да не насочваме фотоапаратите директно към нея.... можели да ни ги вземат. Та затова така от далече, в зеленината, където е знамето е президентската резиденция. А долу в руините - пълчищата от туристи :)

Разбира се, редно беше да си дам своя вот по римлянските знаци :D

След тази разходка, придружена с катерене по руините се отправихме към.... поне за мен кътче от рая - Сиди Бу Саид. Наречен още тунизийския Монмартр, "синьо-белият град". Мястото на всички художници :) Град, който повече напомня за Андалусия, отколкото за Тунис и Африка... :)

Градчето всъщност е една основна главна улица, от нея се разклоняват малки криви уличики. В началото на главната улица има къща (не помня името), където собствениците, разбира се срещу платен вход допускат туристите да видят вътрешното устройство на тамошни къщи. Съвсем съвременно, отворената за туристи част от къщата всъщност е като музей :) Ето и дворчето на къщата...

Оттам през синята врата навлязохме навътре, където попаднахме в "антрето".. :)

а веднага след него преминахме към коридор, от двете страни на който имаше манекени, показващи традиции и облекла. Този тук е явно образован човек, щом има бяло на шапката ;)

До него имаше други двама... отдясно бяха мъжките фигури, а отляво жениските. Тази тук е непълна като сцена, от вътрешната страна е бъдещата булка, до нея е сватовницата, а срещу тях (но не можах да снимам, че от светлината съвсем нищо нямаше да стане) стои майката. :)

След тази зала излязохме в друго вътрешно дворче... Всъщност къщите там са с множество вътрешни дворчета, фонтанчета в тях... :) Та от това дворче имаше стая, в която е показано приготовлението на бъдещата булка за сватбата. Тежки и продължителни са традициите на мюсюлманите при женитба.
Първо сватовницата избира евентуалната булка. След това я описва на родителите на младоженеца. Следва оглед и ако момата не отговаря на описанието, то може да се разтури работата. Ако обаче всичко е ОК, започва пазаренето. Семейството на младоженеца трябва да даде договорена сума. И се прави годежа, насрочва се дата за сватбата... Колкото по-скорошна е датата за сватбата след годежа, толкова по-голяма е сумата, която трябва да се плати. Причината е отново материална - през времетраенето на годежа, младоженеца е длъжен на всеки празник да прави скъпи подаръци на годеницата си. Годежа може да трае с години. През това време бъдещата булка, както се досещате трупа богатство от тези подаръци. И.......... ако в един момент тя реши, то може да развали годежа. Той също може, но и в двата случая подаръците остават за нея :D
Когато дойде време за сватбата започват да подготвят булката. По традиция (която не се спазва непременно в днешно време) момичето от раждането си до сватбата не си подстригва косата, не се обезкосмява... Едва за сватбата започват да я "почистват" :) Всики приготовления траят 5 дни, в резултат младоженеца я получава красива, обезкосмена, с най-меката кожа на света....... :) Та тук е сцена от приготовленията :)

След като разгледахме цялата къща, качихме се на покрива, откъдето се открива гледка над синьо-белите покриви излязохме и продължихме по главната улица. Ето и част от това, покрай което се минава :)

И в края на улицата има едно кафе, от което пък се откриват чудни гледки към крайбрежието....

... на което от другата му страна е яхтеното пристанище :)

В това кафе не е задължително да поръчвате, въпреки любезните предложения на сервитьора. Е, тук този не успя да ни вземе поръчката, но за сметка на това след снимката даде 100 камили за мен :D Разбира се, реших, че са крайно недостатъчни, но после гида каза, че било комплимент изобщо да те оценят в камили, че даже 100 :)

След разходката си в това живописно градче с тъга се качихме в автобуса и се върнахме отново в Тунис, където трябваше да разгледаме музея Бардо. Един музей, в който са съхранени удивително добре мозайки от римско време. За почитателите на този период от историята съм убедена, че този музей би им взел дъха :)

и още една, която беше на пода и изобразява всички римски богове и съответни зодии :)

А за тази италианците (или французите?!?!) предложили 4 милиона евро, за да я купят. Тунис отказали :)

Вечерта се прибрахме, изморени, но щастливи от видяното :) Следващите дни продължихме да гледаме хотелите в Сус. И ето още малко снимки от любимия ми хотел, съвсем нов, още му добавяха тревите и райграса :) Thalassa Village - басейна, с бар по средата, през целия ден има музика, аниматорите се грижат за доброто настроение на гостите... :)

А това е в същия хотел, вторият байсейн, който се води релакс-басейн. Там няма музика, не се допускат деца, за да не безпокоят почиващите си :) Отстрани са бунгалата, а след него е плажа със ситния като пудра захар пясък. :)

ДВА ДНИ В ОБИКОЛКА - ЕЛ ДЖЕМ, ДУЗ, МАТМАТА, САХАРА, КЕЙРУАН... 

Така, след още 2 дни гледане на хотели, започна двудневната ни екскурзия до Сахара. Едно изживяване, което мисля, че всеки, който отиде в Тунис трябва да направи :) След ранно ставане в 4,30 сутринта час по-късно вече бяхме в автобуса и пътувахме към първата спирка от маршрута ни - Ел Джем. Там се намира третият по големина в света амфитеатър, с 35 000 места. Изключително добре съхранен, вероятно поради това ползван за част от снимките на филма "Гладиаторът".

И още един опит да обхвана част от амфитеатъра.... безуспешен. Там май само с камера може да се снима :)

Оттам след като минахме през катакомбите, естествено се отправихме към върха :) На снимката не си личи, но височината е такава, че поне на мен ми се разтрепераха коленете докато правех тази снимка :)

След като се наснимахме и уморихме от катерене и слизане по стълбите се отправихме към автобуса, а оттам продължи пътя ни. По пътя спряхме на първия оазис... пихме палмов сок, който местните пиели като разхладителна и лекоалкохолна напитка. На мен лично изобщо не ми хареса ;)

Оттам нататък пейзажа наоколо започна все повече да се променя, цивилизацията все повече да изчезва, единственото, което напомня, че сме в 21 век беше чудесния път, по който се движехме с автобуса и стълбовете за електричество. Ето част от пезажа, част от тези хълмове са служели за снимки на филма "Междузвездни войни". :)

И скоро след това стигнахме до Матмата. Едно удивително място, което кара човек да забрави в кой век е. Мястото, където живеят т.нар.бербери. Още с пристигането ни предупредиха, че при всички спирки в района е добре да не се отдалечаваме от групата, защото най-малкото някой омже да се уплаши от това, че може да изскочи човек изпод земята. Тамошните местни живеят в ... пещери, дупки, издълбани в хълмовете, входовете на които по нищо не си личи, че водят към "дом". Спряхме за обяд в един такъв "мотел" :)

Ние обядвахме в пещера № 3, която отвътре изглежда по този начин :D

За напитки ни казаха, че можем да си купим от бара отвън :)

"Бармана" след като видя, че го снимам реши, че проявявам сериозен интерес към "мотела" и реши да ми покаже изрично стаите :) Ето една такава, с 8 легла, която струва 15 динара на нощ, с включена закуска :) В интерес на истината, въпреки жегата навън, в "стаята" беше доста прохладно.

След луксозния обяд малко след това спряхме при едно истинско такова жилище, чийто стопани, разбира се с мисълта, че ще припечелят са отворили за туристи. И съвсем предвидливо още на входа ни посрещаше най-младият обитател...

Оттам се влиза в малък двор, където освен тази камила имаше и едно магаре... Камилата щеше да ме ухапе :D

От всяко дворче има тунел към друго такова дворче. А наоколо има дупки, някои с подобия на врати, други без нищо, които са стаите :D Между другото като се замисля сега, ми тези хора живеят на огромна жилищна площ :) Наричат ги още "свободни хора" - те не се подчиняват на никакви закони. Живеят своя живот, препитават се от отглеждане на кози, бране на фурми в оазисите или маслини през сезона. Живеят изключително скромно, въпреки, че за някои такива жилища казаха, че вече са си вкарали ток :)
Затова съм склонна да приема, че тези хора действително по този начин си мелят брашното и си месят хляба... :)

При поредната ни спирка по пътя ни към Дуз се оказа, че въпреки, че сме досами пустинята, то търговията е навсякъде :)

И накрая след цялото това пътуване най-накрая стигнахме до Дуз - "вратата на пустинята". Оттук започва същинската пустиня Сахара. Настаниха ни в хотел "Оазис".... :) Хотел, в който имаше топла и студена вода (макар и солена), два басейна, климатици, ТВ (гледахме... не помня кой мач) :)
И там докато пиех бира ми казаха, че след като съм в пустинята, то трябва да съм с истински "шеш" - това бялото, омотано около главата ми. В интерес на истината там си дадох сметка, че неслучайно са измислени тези омотани шалове. Жегата е голяма, така и така се поти човек, това поне попива потта. Предпазва от слънцето и от пясъка и праха. Е, ясно е, след поредното пазарене си купих такъв, омотаха ме и ме подготвиха за яздене на камили :) Ама съм като истинска, нали? :D :D И този до мен си е местен...

И така, преди залез слънце се отправихме към камилите. Тук е мястото да спомена, че това удоволствие обикновено не е включено в цената и се плаща допълнително - все пак не всеки иска на камила :) Преди да се качим, няма искам-неискам, срещу 1 динар и половина ни облякоха в тези..... роби, омотаха на всички шеш-ове, само без мен, щото вече си имах и..... тръгнахме към кервана :)
Не е трудно да се язди камила, показаха ни как да се държим при изправянето и сядането й, на 5-тата минута се свиква и наистина има основание да бъдат наричани "кораби на пустинята". По някое време навътре в пустинята спряхме, наколо започнаха да препускат черни бербери на коне, жива атракция..... срещу пари :D Това, че ме няма снимана на камила е обяснимо - има ме в чужди фотоапарати :)
А, иначе всяка група е в различен цвят шеш-ове. Мен така и не ме разбраха от коя група съм, сигурно заради това непрекъснато ме наричаха Фатима :D

Пренаситени от емоции вечерта се закротихме в хотела. Кой на водка, кой да спи... :) Невероятна тишина, само в далечината се чуваха там-тамите на камиларите явно. Тихо, та чак страшно. Усещането....... то няма как да се опише.
Спахме бързо и на другата сутрин още по тъмно станахме, за да продължим през пустинята. Е, целта беше да посрещнем изгрева, дори не смея да пусна снимки, защото ... ами изпуснахме го като изгрев :( Първата ни спирка беше при соленото езеро Шот Ел Джерид. Място, известно със своите миражи по обед... Така и не разбрах от къде е този червен цвят при езерото... а бялото ясно е, че е сол :)

И пак на фона на тази солена пустиня :)

Към 6,30 вече стигнахме до мястото, откъдето тръгват джиповете... строени ни чакаха :) Натоварихме се по 6-7 човека в джип и.............потеглихме :)

Поне ние в нашия джип определено случихме на щур шофьор :D Ние викаме, и той вика с нас, музиката гърми и като караме и като спрем :) След кратка отсечка по равна земя започна катеренето по първите баирчета :)

По-нататък съвсем не бяха толкова малки :) След твърдата земя навлязохме в пясъците..... Е, всички други бяха спряли преди огромната дюна, само ние - на ръба :D После се спуснахме по нея :)

А след това стигнахме до запазените декори от филма "Междузвездни войни" :)

....... и пак там :D

 

Оттам продължихме още навътре и стигнахме до част от отсечката на рали "Париж-Дакар"........ изживяването беше точно като на рали :) Скоростта не се усеща.......
Изразходили всичките си сили да викаме, стигнахме до оазис, който всъщност е вече в планината Атлас. И каква радост - там имаше не само вода, ами водопад. Колкото и малък да е, при мисълта, че това е в пустинята.......
Ясно, че се къпахме... :P

След разхлаждането, преди да се приберем към джиповете спряхме за по кафе в едно ....... ми един навес, където имаше и сергия, и вода и кафе и... продавачите тропаха в ритъм :) И.... едни се учеха как да удрят по тамбурлекито, други мятахме гюбеци .... :D Но пък купона беше неописуем :)

Преди да се качим на джиповете изкарах още 2 камили (правех се на местен търговец :D ), оттам прекосявайки през Атлас и в близост до границата с Алжир стигнахме до мястото, където ни чакаше автобуса. С него продължихме към Керуан, като по пътя спряхме за малко за почивка в едно крайпътно заведение, където........ отново купон :) Нормално място, където има и нещо като магазин, като бар.... където обаче персонала е и атракцията :) Хората, които са по столовете са персонала на това заведение :) И който има работа - отива да си я върши, идва друг да тропа :)
А този с жълтия шал бил собственика :)

Танцуващия е някой от шофьорите на друг автобус пак с туристи :)

и накрая и самия собственик :)

След тази емоция продължихме към Керуан - четвъртият по святост сред мюсюлманите град. Там се намира и единствената джамия, която допуска туристи.... хванахме молитвата им и така и не успяхме да влезем. Само това успях да снимам от нея от покрива на магазина за килими

........ и това ...

За сметка на това станахме едва ли не жертва на килимарската промишленост :D В магазина ни показаха различни стилове килими. Счита се, че в Керуан правят най-красивите килими в цял свят :) Показваха ги с обявяване на цените :) Можеше да се плаща в брой, с кредитна карта (дори на траншове ;) ). Поне на мен берберските най-много ми харесаха, но..... 400 евро :) Харесах си и едно друго килимче, то се оказа 700 евро, щото било ръчно правено в продължение на 6 месеца. Иначе в магазина беше и тази килимарка, която показваше как се тъче.
А, според традицията им, всяка жена трябва да има т.нар.класически модел килим, иначе не може да се омъжи. Като няма значение дали го тъче тя или го купува. Така и не разбрах този килим, който килимарката правеше такъв ли беше....

..... но ако някой си купи точно този килим, да знае, че една от нишките в него съм я втъкала аз :D

ОБРАТНО КЪМ БЪЛГАРИЯ

И.......... оттам се прибрахме за последна нощ в хотела. На другия ден си тръгнахме... За разлика от залата на пристигащи, то залата за заминаващи на аерогарата беше съвсем съвременно :) Време за последни покупки от фрии-шопа, похарчване на последните динари, въпреки, че на който бяха останали повече, имаше възможността да си ги обърне в евро или долари.

Довиждане, Тунис! До нови срещи! :)

Автор: Силвия Гогова

Снимки: на автора