И пак Дубай - Вавилон на 21 век - March 2008

Имам лошия навик като харесам някое място, да се връщам към него. Лош навик, защото винаги на втори поглед се виждат и тъмните кътчета, не толкова красивото или не толкова прекрасното... Така или иначе, реших почивката си преди сезона да си я направя пак в Дубай.

Който е чел предната ми тема вече знае колко бях очарована. Всъщност и сега съм, но по един друг начин ;)

И ако предния път търсех дума, с която да определя Дубай, то сега вече я имам - днешния Вавилон. Отново се убедих, че това е мястото на най-силни контрасти във всяко едно отношение:хора, начин на живот, места за живот (в това число и за туристи), сгради, религии, езици, които се ползват, морал и ценности.... И уникалното смесване на всичко това на фона на извисяващите се "кули"....:)

Този път се настаних в доста скромен хотел, категория 2* и ... бях приятно изненадана Е, не е 5*, но 3* почти ги постига. Нормални стаи, нормално обзавеждане (с голям плазмен ТВ и ДВД плейър ) и с малко бакшиш на камериера, който обслужваше етажа... нещата бяха повече от прилични. Още повече, че целта ми не беше да стоя в хотела, а да скитам.

Като този път си бях намислила освен да скитам с приятели, също и да отида до места, на които предния път не успях. Освен това сама, тоест не с туристи, за които да се грижа.... направо приказка :D

Първия ден всъщност посветих на почивка след полета, разни практически нещица от рода на карта за мобилния телефон, че роуминга миналия път много, ама много ми натежа. Една карта с номер и малко пари вътре е 175 дирхама (5 дирхама са около 1 евро), а цените на разговорите дори международните излизат в пъти по-евтино. СМС например до БГ ми е около 0,45 дирхама

И преди да продължа с местата, където поскитах, хайде пак да напомня за Дубай и със снимки

Първите две са от една от основните улици в сити центъра - Ал Мактум Роад.

А това е т.нар.Часовникова кула, която е доста често ползван ориентир за посока - намира се в единия край на Ал Мактум Роад.

МАДИНАТ ДЖУМЕЙРА

Е, един ден отиде в срещи с приятели, на следващия бях си планирала да ходя до Мадинат Джумейра. За онези, които са ходили в други арабски държави ще е лесно да се сетят за какво става дума - аналог на Медина В случая обаче става дума не за стара такава, а за изрично построена, като започва с пазар и постепенно преминава към хотели и.... една вариация на Венеция :)

Ето така изглежда в началото закрития базар...

Измежду многото магазинчета за сувенири, дрехи и какво ли не още едно беше моето любимо.... Магазина на Аладин - антики.
Това място беше наистина като вълшебно, беше ми неудобно да снимам вътре, но просто си представете какви ли не неща, някои може би наистина антични, или поне повечето просто приличаха на такива....... Бижута, които напомнят на скъпоценностите от пещерата на Али Баба, имаше дори статуя на Мадоната с Младенеца... :D

А отвън бяха изложени всевъзможни.... Аладинови вещи :)

Някои магазини за мъжка мода ползваха такива модели... Дали беше намек за природата на мъжете или че дрехите не са само за хора... :D

Това е езеро... срещу амфитеатъра :)

И понеже там човек лесно може да загуби ориентация - навсякъде табели. Едните ме изведоха от закритата част към пътеката уж към Амфитеатъра... За жалост там подготвяха за концерт вечерта, та нямаше как да вляза там, но поне отстрани го снимах...

Всъщност, за да не стане грешка, нека уточня, че водата на цялата територия на Мадинат е морска. Не зная по какъв точно начин е направено всичко това, но то все едно е строено в морето, защото това си е морска вода :)
И ако от едната страна покрай амфитеатъра пътеката води към единия хотел, то през други коридори човек излиза на едно такова "площадче" :)

Оттук се тръгва към другия хотел, който е част от самия Мадинат, а също и към "спирката за лодки" и няколко чудни ресторанта, заведения.... :)

Понеже нямах резервация за хотела, логично тръгнах към заведенията... и така се оказах на мястото, от където тръгват лодки, с които можете да се разходите из каналите :)
Е, друг е въпроса, че първо се насочих към "кея" за лодки, които обслужват само гости на хотела... :D И така, чакаме да се събере достатъчен брой хора, за да започнем разходката си. 

И нали съм непоправим оптимист, даже си помислих за момент, че ще бъдем по не повече от 2-3 човека на лодка.... :) Ама не. Та по това се разбира кои лодки какво обслужват - по броя на хората в тях ;)

Събрахме се, качихме се и тръгнахме... Честно казано май от тази разходка имам най-много снимки :)

Първо се насочихме към мост, под който да минем.... така и трябва, нали? 

И излязохме тук 

И оттук нататък започва територията на хотела Ал Кзар.  Това е и мястото, което наричат "Малката Венеция" по обясними причини :) Доколкото успях да видя, придвижването по суша е с голф-колички, а по вода - с лодки, естествено. Поръчвате си да дойде да ви вземе и ви кара където кажете :D  Всъщност то няма много за разказване, просто ще ви разходя с мен  :)

И естествено, безопасността на движението на лодките е много важно, а завоите са мнооого опасни и остри, затова хората са предвидили и огледало... :D

И като един естествен финал на разходката, преди да се върнем на кея отидохме максимално близо до другия край, където каналите свършват и се показва ... Бурж Ал Араб 

А в подкрепа на думите ми за невероятния контраст в Дубай, тази снимка ми е една от любимите, защото може би най-точно го изразява.... 

Признавам си, след това седнах в едно от заведенията и пих едно от най-чудесните "мохито".. :) Разбира се, в тази част е нормално да се сервира алкохол, тъй като все пак е не само туристическа, но и гостите на хотелите ходят там. И както си му е ред цените бяха двойни спрямо тези ,които са в центъра на Дубай. Помотах се още, снимах още.... ама то в един момент вече омръзва, пък и жега настана  :) А съвсем наблизо беше Mall of the Emirates, където се намира и прословутата ски-писта :)

Безспорно, един от най-големите молове... за любителите на шопинга не мисля, че ще им стигне един ден :) И както си му е ред, вътре има и "кът" за забавления за деца (и пораснали такива) със зала с електронни игри, друга с поне 3-4 въртележки, стена за катерене... 

Както е видно от някои от предните снимки - апарата ми не се справя блестящо във всяка ситуация, така че оттук малко снимки станаха читави.
А ето и самата пързалка.... Сигурно си мислите, че съм влязла и вътре? Нееее, та аз съм отишла на топло в Дубай, сняг си имаме и тук :D Обаче е страхотно да види човек как се радват, особено децата на снега ... :D
И понеже е студено, първо минават да си вземат дрехи. А на гишетата за билети са обявени и цените за ски-уроци... Няма да се изненадам, ако следващия шампион по ски-дисциплини е с резиденс Дубай :)

А като излезете от "зимата" или просто искате да я наблюдавате от топло място.... то непосредствено до витрините има и камина с "истински огън"  "D

Всъщност май е редно като показвам тези чудни места да разоблича някои митове, които съществуват за там.

Първи мит: В Дубай всичко е много евтино. Да, преди години е било наистина много евтино всичко (стоки, храна, жилища) особено в съотношение със заплатите там. Постепенно обаче нещата се променят, и почти с темповете, с които изникват небостъргачите, скачат и цените.
Имах възможността да си говоря и с различни хора. Ясно е, че повечето са пришълци от някъде. Най-много са индийците, но също така са и доста необразовани, и в резултат работят най-неквалифицирания труд - в хотели, в строителство... Минимални заплати, осигуряват им мизерни условия за живеене...
В едно от такситата се заговорихме и с шофьора, пакистанец от повече от 20 години живее в Дубай. Потвърди това, което чух и от други хора, в това число българи, които живеят там. Най-точните думи бяха "Живеем на цени за туристи". Уж има закони, но в същото време примерно цените на жилищата под наем нямат никаква регулация. Всяка година наемите скачат, като за последните 2 години са станали почти двойни в сравнение с преди и никой не знае какви ще бъдат на следващата година. В този смисъл явно да се работи в агенция за недвижими имоти е най-изгодно към момента
В стремежа за наемане на евтина работна ръка в същото време е пълно с персонал (по заведения и хотели), който е.... да го кажем не достатъчно добре обучен. И предния път бях свидетелка на издънки в лъскави 5* хотели, та дори и в Бурж Ал Араб... Имах повода да чуя как работи администрацията там... Ако тук е бюрокрация, то съчетайте я с характерния нрав на арабите и можете да си представите за какво става дума.
Официално няма проституция, но в същото време всеизвестни са районите, където е съсредоточена. Хубавото е, че благодарение на множеството самопредлагащи се рускини и мароканки дори късно вечер е напълно безопасно за разходки. Да, може да те оглеждат дори доста настойчиво, но много рядко някой би си позволил да каже нещо или още повече пък да налети в близък контакт.
Още по-голяма беше изненадата ми, когато ми поразказаха и за.... едни от най-скъпите платени жени, арабки... от тези забулените... Не съм убедена обаче, че мога да си позволя тук да разкажа подробно... Най-малкото не бих искала да обидя никой.
И докато говорим за стандарт, цените по моловете са почти като нашите, да не кажа и по-високи.
В заведенията храната е евтина, освен ако не е в района на хотел или туристическа атракция. Но в приличен ресторант дадено ястие, при това доволно голяма порция е от порядъка на 30-40 дирхама. Салата около 10-20 дирхама. Алкохол, разбира се, не се сервира... Пили ли сте безалкохолна сангрия?! Много е ... смешна

В същото време в супермаркетите цените са повече от прилични... Както и по заведенията за бързо хранене от типа на МакДоналдс, КФС (тук например си взимаш, каквото си си избрал, и докато си хапваш минават и ти предлагат още парчета пиле, като това се повтаря няколко пъти... тоест на цената за едно меню човек може доста солидно да хапне ).

И когато човек започне да се разхожда по нетуристическите места, да си говори с обикновените хора, които работят... То тогава се вижда, че на фона на целия блясък има такава тежка мизерия...
Но пък може би нещата ще се променят. За момента продължава да се строи там и всяко парче земя да се превръща в небостъргач, парк... или някаква нова атракция

НА ПЛАЖ В ДУБАЙ

А сега продължавам и с друго място, където обикновено рядко водят туристи... един от плажовете в Дубай. Обикновено туристите ходят на Джумейра бийч, също и по-голямата част от хотелите имат безплатен трансфер до плаж...

Друг, по-непопулярен плаж е Ал Мамзар. А дори и там туристите ги водят в сепарираната част, Ал Мамзар Парк.
Е, реших първо да отида на обикновен, обществен плаж. Разбира се, преди това подробно се информирах доколко мога да се събличам по бански на такова място... Казаха ми, че единствения проблем би бил, че доста мъже ходели по тези плажове единствено за да оглеждат туристки по бански...

И така, прилично облечена в цял бански, замотан шал ... няколко часа по-късно се оказа, че съм най-разсъблечената жена на плажа И понеже жега, ама жега, нормално да се потопи човек в морето.... Е, във водата пак бях единствената жена - останалите бяха мъже и деца
Не смеех много да снимам наоколо по обясними причини, но ето една снимка, която тайно успях да направя... За първи път си дадох сметка колко съм щастлива, че не ми се налага да спазвам такива канони...

Между другото по-късно заради прилива тази жена беше едва ли не седнала във водата. Но тя не се чувстваше или поне не показваше, че се чувства ощетена заради това, че мъжа и децата й са в морето, а тя е облечена и покрита та само очите й се виждат. Някак стоеше съвсем естествено :) А в по-късните часове наоколо имаше още много такива жени...

Действително, никой нищо не ми е казал, нито забележка, но някак неусетно човек започва да се чувства неудобно, особено като види и укора в очите на забулените жени наоколо...
И в крайна сметка си събрах нещата и се насочих към Ал Мамзар Парк.
По пътя имах повод да си припомня къде съм и в същото време да се удивя от това колко силна може да бъде чувството за религиозност.

Този човек се молеше непосредствено до пешеходната алея, а от другата страна си е пътното платно... :)

Ето ме и пред парка... Съвсем бях забравила, че е петък, а там петък и събота са почивните дни. Но дори и да знаех какъв ден е, изобщо не би ми хрумнало какво ме очаква да видя :)

Ал Мамзар Парк е едно доста голямо пространство, с 3 или 4 плажа. До всеки плаж има съблекалня, душ кабини, павилион за напитки (безалкохолни естествено) и бански :D
Съвсем в началото някакъв руски ресторант или поне надписите бяха на руски, тип бърза закуска. Входа съвсем символичен - 5 дирхама. Пак в началото т.нар. амфитеатър.... 

 

И останалата част е озеленена, разделена от алеи.... Оказа се, че тази тревна площ навсякъде наоколо е за барбекю и пикник :D И понеже ден петък, имах чувството, че половин Дубай, или поне тези, които нямат вили с градини се беше изнесъл там. От всякъде се носеха миризми на скара... На някои места имаше зидани барбекюта, повечето обаче бяха преносими. Беше късен следобед като отидох, та едни вече бяха се наяли и мързеливо се излежаваха, други тепърва печаха, трети пееха, четвърти искрено се смееха на това как техен приятел си сменя банския под дълга мъжка роба.... Още толкова хора имаше и по плажовете..
Е, нямаше забрана за снимане, но както се досещате, някак много грозно би било да насоча обектив към хора, които придремват, ядат..... Все пак успях докато се правех, че снимам някакви прелитащи птици да направя малко снимки :)

Игрище, на което много момчета и мъже играеха.... вероятно футбол 

И докато едни си говорят, други.... се молят :) 

Тези момичета дори не ме забелязаха, че ги снимам (и добре, че не), но се притеснявах от околните да не ми се скарат. Все пак е много интимен момент. 

Трети се пробват да пуснат хвърчило :)

А когато си тръгвах (към 7-8 вечерта) все още влизаха хора, които тепърва идваха да започнат своето барбекю :)
Това беше за този ден, може би най-яркия ми като впечатления, може би защото се докоснах до нещо много различно като нрави и култура, религия...

На другия ден бях в пустинята до късно през нощта, заседнахме и в пясъците... но от там снимки няма. :D

И накрая... не зная дали е увлекателен разказа този път. Обикновено съм по-многословна, в случая наистина ми е трудно да пиша. Може би защото и чувствата ми към Дубай са като него самия - смесени, контрастни. Да, тези хора правят чудеса, те наистина се опитват да съберат целия свят на едно място. Ако ще и острова Светът, който още не е довършен... Но като всяка монета - има си своите две страни: едната е лъскава, за показване, за продаване и другата е тъмна, недобре миришеща, тъжна...

Строгия морал на показ и неговото поругаване тайно...

И въпреки смесените ми чувства, все още смятам, че Дубай действително е едно уникално място. Така, както е бил уникален Вавилон :)

Автор: Силвия Гогова

Снимки: на автора