Translate

27.02.2011 г.

Корфу - любов от пръв поглед (Май 2005)

(Това е първият ми пътепис изобщо, който прилича повече на фото-разказ. Факт е обаче, че именно о-в Корфу стана причина да се породи желанието ми да споделям пътешествията си) :)

Едно вълшебно место, само на площ от 592 кв.км и с не повече от 110 000 жители....... Прелестно със своята красота, но още повече със своите легенди и традиции, останали към наши дни :)
Схерия, Керкира, Корфу - имената на едно и също място, което се намира точно между Адриатика и входа към Средиземно море, най-големият от островите в Йонийско море, най-северния остров за Гърция.....
Схерия - така е наречен в Омировата "Одисея" като местото,където вълните изхвърлили полуживия Одисей.
Керкира - на името на прекрасната нимфа Керкиа, отвлечена от Посейдон, който я закарва на острова, а тя там ражда техния син Феакс, който става родоначалник на първите жители на острова - феакийците :)
Корфу - от Корифе, в превод хълм, име от времето на Византийското присъствие, което по-късно преминава в Корфу.
"Ябълката на раздора", предизвикала Пелопонеската война... обяснимо от гледна точна на местоположението му.

Островът е неповторим с природата си - вътрешността е хълмиста, големи маслинови плантации, а в тях, сред дръвчетата се извисяват кипариси - неповторима гледка... Обграден от множество заливчета, чийто плажове са от скалисти, каменисти до пясъчни.... Кристално чиста вода, която при някои от скалните пещери при Палеокастрица (ударението е на И) е като мастилено синя, сякаш току що боядисана.... Неповторимият йонийски стил в съчетание с влиянието на множеството западни завоеватели, присъствали там.



Всъщност Корфу (или както гърците предпочитат да го наричат с по-романтичното име Керкира)е бил под владичеството на Византийската империя. След нейният упадък и под угрозата да бъде завладян от турците, местните жители измолват защита от Рим. Така там за 4 века се настаняват венецианците. Това е и причината, поради която и до наши дни там архитектурата и традициите са смесица между гръцкото православие и западните традиции.
След тях за кратко време там управлява Наполеон, което естествено води до оставяне и на спомени от него - в град Керкира, столицата на острова има копие на "Рю ди Риволи", която се нарича ЛИСТОН.....
А по-късно там идват и англичаните, благодарение на които изградената от тях пътна мрежа се използва и до наши дни.
Керкира, убежището на Австрийската императрица Сиси - съхраненият и до наши дни дворец Ахилеон, построен по нейна поръчка.......

Снимките, които ще пусна по-надолу не са с най-доброто качество, но все пак дори и през тях може да се види очарованието на това земно кътче, което с основание може да бъде наречено земен рай :)

Още от петък вечер започват празнични шествия, които продължават в събота преди обед. Една от впечатляващите традиции е чупенето на глинени съдове, пълни с вода - за късмет, здраве, успех......


Точно в 11 часа от всички сгради, магазини, заведения започват да гърмят пиратки, да свирят свирки, и да се чупят глинените съдове....... Улиците са препълнени с хора ,всички се стичат към центъра на града (старият град)на площад Спинада, където след това започва парад на духовите оркестри 



Така изглеждат улиците.......... 




Всеки трябва да си вземе парченце от счупен съд, за късмет и здраве........ това го знаят дори децата 



Тези, които имат предимството да живеят на улиците, по които минава шествието са на прозорците, които са украсени не само с гръцкият флаг, но и с пуппурно червените, обточени със златисти ресни знамена в знак на почит към празника.... :)



Можете да си представите всичко това с много глъч, смях, свирки, безопасни гърмежи.......... 



А това е едната страна на Листон..... :) Всъщност в основите му са множество магазинчета и кафенета..... 



На самият площад Спинада се намира старият Дворец, в чиято сграда сега се помещава прекрасен музей на Азиатското изкуство..... 
И градината пред него.......и множеството хора....... точно в този момент минаваха духовите оркестри, показвайки уменията си. Между другото Керкира има 16 духови оркестри, изцяло на доброволни начала сформирани, които всяка година, правят своя парад.
Едновременно с тях по време на шествието се изнасят и мощите на Св.Спиридон - покровителят на града. Твърди се, че 4 пъти е спасил градът... Мощите му се съхраняват в саркофаг в едноименния параклис. Капака на саркофага е от чисто сребро и тежи 14 кг. Четири пъти в годината саркофага се отваря и мощите са достъпни до всички жители за поклонение....... И естествено 4 пъти в годината има шествия и паради



За жалост нямам снимки от събота вечер в навечерието на Великден........ Обещавам, че ако някой от туристите, които бяха с мен ми пратят, непременно ще ги пусна.
Но иначе традицията е смесена и има елементи от католическата църква..... Разбира се, точно в 00,00 часа след "Христос Воскресе" (Христос Анести) започват великолепни фойерверки както навсякъде в Гърция .....
След това отиват да ядат традиционната "МАГЕРИЦА" - агнешка супа....... На другия ден започва печенето на агнета, подготовката за празничния великденски обяд.
Ние имахме удоволствието да има програма в хотела, в който бяхме настанени..... Ето малко от нея 



Ето и малко сиртаки....... Знаете ли историята на този танц? Друг път ще ви разкажа....... А след това имаше и зимбеки..... А после и туристите танцувахме......... Много смях, много узо, много закачки....... Гърците наистина умеят да внасят много очарование и веселие



И замалко да пропусна най-красивото место на Керкира - Палеокастрица. Там се намира и едноименния манастир, към който е църквата Богородица. 



Другият залив от другата страна на това чудно курортно селище....... 



И още един по-закътан залив....... 



Един от плажовете, в случая централния на селището......



Точно от този плаж тръгват лодки, които за 30 минути обикалят близките скали, в които има скътани пещери, включително и пещерата на Св.Никола. 



Това е в една от пещерите, а по-светлата вода е проход под скалата (синьото око). 


Докато се разхождате с лодката на една от скалите се вижда изваян от природата профил на..... маймуна или лъв (всекиму според въображението) :) 



А на върха на хълма над Палеокастрица се вижда крепостта Ангелокастро, която е била с цел защита от нападения.... 

А ето и двора на манастира Палеокастрица, където е църквата Агия Панагия (Св.Богородица). Между другото навсякъде в Керкира камбанариите са по този начин, не отгоре на църквата, а отстрани.... 


Вътре в музейната част, освен преса за добив на зехтин имаше и тази мида........ 


Която е ето толкова голяма :)


А малкият скален къс, който се вижда в далечината се свързва с две легенди.........
Едната е, че това е корабът на ОДисей, който тръгнал да бяга от острова, за да се върне при любимата си Пенелопа, но дъщерята на царя на Керкира била влюбена в него и измолила боговете да го спрат - те превърнали кораба в камък.
А другата легенда - сарацински пирати дошли и ограбили манастира.... когато си тръгнали, настоятелят измолил от Богородица да ги накаже и тя превърнала кораба им в камък..... :)
Както обикновено, в Гърция има много, много легенди.....
Което ми напомня да кажа и още нещо, с което се свързва остров Керкира - именно на него намерили убежище Язон и аргонавтите и именно царя на Керкира венчал Язон с вълшебницата Медея (дъщерята на Еет, от който откраднал Язон златното руно) и по този начин те останали заедно, а войските на Колхида нямали право да искат да върнат Медея обратно при баща й


И за да е пълна разходката ще ви върна отново в град Керкира, където се намира вилата на Австрийската императрица Елизабет, наричана още Сиси (сигурно повечето от вас са гледали едноименния филм с Роми Шнайдер, голяма част от който е сниман именно тук).
Това са стълбите, които водят към вътрешния двор.....

Двореца е построен за 2 години по нейна поръчка, наречен е Ахилеон в чест на смелият Ахил. След смъртта (убийството) на любимият й син Рудолфо Сиси започнала до края на живота си да идва тук всяка година и стояла от началото на пролетта до края на есента. За жалост много малко от нейните вещи са запазени, тъй като след смъртта й дъщеря й ги прибира.
След нейната смърт за известно време Ахилеон става резиденция на Вилхелм ІІ, а по-късно преминава във владение на немски концерн, който за известно време ползва вторият етаж за казино. За жалост и до днес са запазени някои от реконструкциите заради казиното.... 

В градината на двора се намира внушителната статуя на Ахил, която не е оригиналната. За оригиналната се твърди, че шлемът му е бил от 24 каратово злато..... 



Странно е направен този дворец..... Сиси искала той да бъде изцяло в гръцки стил. Архитектите обаче решили, че не е нужно, затова го направили в една безумна смесица, като вътре било в западен стил, отвън въпреки статуите на музите и кори-те цветовете били в римски стил (бяло и червено), а гръцките са синьо и бяло. 


На входа на двореца се намира статуя, която е копие на Сиси в мащаб 1:1........ 

Ах, как щях да пропусна най-красивата статуя на умиращият Ахил ....... е, малко преча да се види стрелата в петата му.... 



И гледка, която се открива от двора на двореца....... планините в дъното на снимката са територия на Албания..... 



Стълбището вътре в двореца, с умело направеният полуетаж... От двете страни на стълбите има статуи на Зевс и Хера.... 



Тъй като Сиси все пак била католичка, имала нужда от своето место за молитви на Мадоната........ Между другото да спомена, че символът на Сиси бил делфин.... Навсякъде, дори на самата икона на Мадоната има делфини....... 



Имаше още......... не снимах всичко........ След Двореца на около 200 м се намира и музеят на рибата....... не влязохме, но от дипляната, която видях .... следващият път непременно ще вляза :)

И така, оттам продължихме към Канони - селище на около 4 км от град Керкира, от където се открива прекрасна гледка към морето, и точно срещу Канони се намира "мишият остров" - наречен така заради формата си (аз лично не намерих прилика, сигурно отгоре ако се гледа)....... Такава снимка е нещо като визитка на острова и всеки, който е ходил там я има в албума си :)


Е, за няколко дни, преситени от впечатления, и макар и жадни за още, трябваше да си тръгнем........ Тази година на Керкира имаше толкова много хора за Великден, че се наложи да си тръгнем не от пристанището Керкира, а от другото, което е по-малко, на най-южния край на острова - Левкими.....

Някои продължихме да работим, дори когато се закачаха с нас, снимайки ни




Е, това беше, оттам Игуменица и обратно в София..... много път, но пък след един хубав сън той се забравя и остават само прекрасните спомени от това вълшебно место, което мисля ,че всеки трява да посети........

Дано ви е било приятно да се докоснете макар и малко до неговата уникалност......


Няма коментари:

Публикуване на коментар