Почти всички, които ме познават знаят, че като цяло Гърция я обичам много, но в частност о-в Корфу заема едно много специално място в сърцето ми. И основната причина за това е магията, която съществува на острова, магията да очарова, да грабва душата от пръв поглед.
Преди 3 години за първи път стъпих на острова. До тогава знаех само къде се намира на картата, пътувах с групи в Гърция и така се случи, че за Великден ме помолиха да водя група натам. Съгласих се, за мен беше просто поредния ангажимент, работа,която да свърша и да попътувам.
И до момента не зная какво се случи, беше като любов от пръв поглед, преди още да слезем от ферибота. Дали водата на Йонийско море е вълшебна, дали нещо друго.... Целия престой там мина много набързо и до момента ми е само като филмова лента. Още повече, че се оказа, че поради закъснения, недостатъчна информация бяхме пропуснали част от шествията... Това, което най-силно си спомням беше, че като си тръгвахме, гледайки отдалечаващото се пристанище при града почувствах мъка, сякаш се разделях с роден дом. Тогава вече знаех, че пак ще се върна и някак се замечтах да "работя" този остров, но по начин, по който смятам, че е най-добре за всички, които го посещават. Така видях острова при първото ми стъпване на брега му.
От тогава до сега съм ходила там над 10 пъти за по седмица, за Нова година, за пролетни празници...
Както споменах в съседна тема - острова има много специално значение за мен не само в емоционален план. Всъщност именно Керкира стана причина няколко месеца след първото ми ходене там да открия собствен офис към най-голямата агенция в България. На следващата година вече имах партньор, предлагах почивки, септември направих първите си групи до там и... до този Великден, тази година, когато реализирах програма такава, каквато винаги съм смятала, че трябва да бъде.
Които са пътували натам знаят какъв е пътя и колкото и да се подобрява в годините, все още взима доста време и усилия докато се стигне до Игуменица. И особено що се отнася до пътуване с автобус един от най-подходящите варианти е с междинна нощувка .... в Йоанина. Едно очарователно място, което до сега подминавахме пътьом и поглъщахме с очи гледката от езерото ...
Предполагам можете да разберете вълнението ми тази година, когато си дадох сметка, че съм реализирала една мечта... Мечта, свързана с много любов.
Толкова за това защо Корфу е толкова специално място за мен :)
И така... пътуването ни започна в сряда, рано сутринта, като първата нощ беше предвидено да спим в Йоанина. За жалост на всички времето беше мрачно, мокро, а на Мецово ни прихвана и сняг. Върховете наоколо бяха покрити със сняг и то достатъчно много, за да притесни туристите, които все пак бяха тръгнали към море и слънце :) Е, прекосихме баирите, Йоанина ни посрещна покрита от дъждовна пелена... до настаняването ни в хотела. Буквално минути след като се разтоварихме от автобуса грейна слънце, такова, сякаш никога не е валяло :) За жалост на мен така и не ми остана време да се разходя, но обещавам следващия път да го направя и да разкажа повече за този очарователен град.
На другия ден отново в дъжд започна обиколката ни през града, оттам до Додони - там се намира най-старото светилище на Зевс, а след това, въпреки лошото време, нямаше как да не се прехласнем по очарованието на малкото островче по средата на езерото Павмотис, наричано още острова на Али Паша. Не успях да направя никакви снимки, но обещавам при следващото си пътуване през Май да направя и тогава ще разкажа повече за там.
След екскурзията продължихме към Игуменица, и оттам към основната ни цел - остров Корфу....
Преди 3 години за първи път стъпих на острова. До тогава знаех само къде се намира на картата, пътувах с групи в Гърция и така се случи, че за Великден ме помолиха да водя група натам. Съгласих се, за мен беше просто поредния ангажимент, работа,която да свърша и да попътувам.
И до момента не зная какво се случи, беше като любов от пръв поглед, преди още да слезем от ферибота. Дали водата на Йонийско море е вълшебна, дали нещо друго.... Целия престой там мина много набързо и до момента ми е само като филмова лента. Още повече, че се оказа, че поради закъснения, недостатъчна информация бяхме пропуснали част от шествията... Това, което най-силно си спомням беше, че като си тръгвахме, гледайки отдалечаващото се пристанище при града почувствах мъка, сякаш се разделях с роден дом. Тогава вече знаех, че пак ще се върна и някак се замечтах да "работя" този остров, но по начин, по който смятам, че е най-добре за всички, които го посещават. Така видях острова при първото ми стъпване на брега му.
От тогава до сега съм ходила там над 10 пъти за по седмица, за Нова година, за пролетни празници...
Както споменах в съседна тема - острова има много специално значение за мен не само в емоционален план. Всъщност именно Керкира стана причина няколко месеца след първото ми ходене там да открия собствен офис към най-голямата агенция в България. На следващата година вече имах партньор, предлагах почивки, септември направих първите си групи до там и... до този Великден, тази година, когато реализирах програма такава, каквато винаги съм смятала, че трябва да бъде.
Които са пътували натам знаят какъв е пътя и колкото и да се подобрява в годините, все още взима доста време и усилия докато се стигне до Игуменица. И особено що се отнася до пътуване с автобус един от най-подходящите варианти е с междинна нощувка .... в Йоанина. Едно очарователно място, което до сега подминавахме пътьом и поглъщахме с очи гледката от езерото ...
Предполагам можете да разберете вълнението ми тази година, когато си дадох сметка, че съм реализирала една мечта... Мечта, свързана с много любов.
Толкова за това защо Корфу е толкова специално място за мен :)
И така... пътуването ни започна в сряда, рано сутринта, като първата нощ беше предвидено да спим в Йоанина. За жалост на всички времето беше мрачно, мокро, а на Мецово ни прихвана и сняг. Върховете наоколо бяха покрити със сняг и то достатъчно много, за да притесни туристите, които все пак бяха тръгнали към море и слънце :) Е, прекосихме баирите, Йоанина ни посрещна покрита от дъждовна пелена... до настаняването ни в хотела. Буквално минути след като се разтоварихме от автобуса грейна слънце, такова, сякаш никога не е валяло :) За жалост на мен така и не ми остана време да се разходя, но обещавам следващия път да го направя и да разкажа повече за този очарователен град.
На другия ден отново в дъжд започна обиколката ни през града, оттам до Додони - там се намира най-старото светилище на Зевс, а след това, въпреки лошото време, нямаше как да не се прехласнем по очарованието на малкото островче по средата на езерото Павмотис, наричано още острова на Али Паша. Не успях да направя никакви снимки, но обещавам при следващото си пътуване през Май да направя и тогава ще разкажа повече за там.
След екскурзията продължихме към Игуменица, и оттам към основната ни цел - остров Корфу....
Снимки за това как изглежда острова има много. И всички знаят голямата прилика с Венеция.. :)
Поизсъхнали от дъжда през целия ден слязохме от ферибота, оттам директно заминахме към западния бряг, където се намираше хотела ни. Залива при Ермонес е един от многото красиви заливи по западното крайбрежие. За нас, българите, които сме свикнали с по-равнинни брегове това невинаги ни харесва, но пък гледката, която се открива от стаите е приказна.
Поизсъхнали от дъжда през целия ден слязохме от ферибота, оттам директно заминахме към западния бряг, където се намираше хотела ни. Залива при Ермонес е един от многото красиви заливи по западното крайбрежие. За нас, българите, които сме свикнали с по-равнинни брегове това невинаги ни харесва, но пък гледката, която се открива от стаите е приказна.
Предвид, че брега е стръмен, хотела беше решил въпроса с придвижването до плажа доста оригинално, с вид асансьор, който прилича на влакче, а вътре в територията на хотела - атракционно влакче, което се движи непрекъснато. :)
Истината е, че първия ден, подгизнали от дъжда навън, почти в тон с настроението хич не ни беше до красотите навън.
За щастие на другия ден времето започна да се оправя и докато все още на острова не бяха пристигнали всички гости, които идват изрично за Великден, успяхме да си направим екскурзиите. В темата от преди 3 години има доста по-красиви снимки от местата, които посетихме, но ето още малко..
Истината е, че първия ден, подгизнали от дъжда навън, почти в тон с настроението хич не ни беше до красотите навън.
За щастие на другия ден времето започна да се оправя и докато все още на острова не бяха пристигнали всички гости, които идват изрично за Великден, успяхме да си направим екскурзиите. В темата от преди 3 години има доста по-красиви снимки от местата, които посетихме, но ето още малко..
Така изглеждаше града и по-точно в центъра при Листон на Разпети петък. Явно острова вече се подготвяше за гостите си и обещаното слънце се появи :)
До обяд приключихме с обиколката на града, при която разбира се посетихме двореца Ахилио (двореца на Иметратрица Сиси), Канони, откъдето се вижда Понтикониси, разходка в центъра на града и, разбира се, църквата "Свети Спиридон", където мощите бяха изнесени за поклонение. Някои успяхме да стигнем до тях, въпреки голямото чакане на опашката от множеството поклонници. Мощите на Св.Спиридон се изнасят 3 пъти в годината за поклонение, както в самата църква, така и по време на шествията в града: на Великден, на 11 август (когато Св.Спиридон е спасил острова от нападението на турците) и на празника на Св.Спиридон. През останалите дни се съхраняват в специален сребърен саркофаг, в същата църква.
По програма на следващия ден след парадите трябваше да направим обиколка на северната част на острова, но ... решихме, да използваме следобеда да отхвърлим и тази екскурзия, с което да си дадем повече време в града в съботата.
По програма на следващия ден след парадите трябваше да направим обиколка на северната част на острова, но ... решихме, да използваме следобеда да отхвърлим и тази екскурзия, с което да си дадем повече време в града в съботата.
Маршрута е ясен: Палеокастрица, Сидари... беше предвидено и Касиопи, но се отказахме. Тази година Великден беше толкова рано, че всички курорти все още бяха пусти...
Е, Канал Д`Амур нямаше как да не посетим, а някои доста уверено се разхождаха по самите "фиорди":)
Е, Канал Д`Амур нямаше как да не посетим, а някои доста уверено се разхождаха по самите "фиорди":)
И така неусетно от разходки, гледане на красоти дойде и съботния ден. Някои от вас вероятно знаят, че начина, по който се празнува Великден на острова е меко казано уникален.
Неповторима смесица на гръцки традиции с венециански такива, допълнено от английски тип "озвучаване" и паради, всичко това на фона на френско очарование.... Наистина никъде другаде няма подобен вариант. :) Сигурно това е причината всяка година на острова да пристигат не само чуждестранни туристи, но и много гърци от цялата страна.
Ето така заварихме града в събота сутрин, така изглеждат всички сгради в старата част на града :)
Неповторима смесица на гръцки традиции с венециански такива, допълнено от английски тип "озвучаване" и паради, всичко това на фона на френско очарование.... Наистина никъде другаде няма подобен вариант. :) Сигурно това е причината всяка година на острова да пристигат не само чуждестранни туристи, но и много гърци от цялата страна.
Ето така заварихме града в събота сутрин, така изглеждат всички сгради в старата част на града :)
Още по-пищни са сградите в централната част, покрай улицата, по която минава шествието :)
Всички пристигащи се стараят да заемат удобни позиции плътно до сградите, откъдето да наблюдават предстоящите парад и последваща традиция с хвърлянето на глинени съдове :)
И започва т.нар. Първо възкресение. В 9,00 часа от църквата на Св.Спиридон се изнасят мощите, които се пренасят по тесните улички на града до началната точка, от където започва шествието. И докато всикчи още си търсят удобни местенца за наблюдение, за снимки, от горния край на града, вече се чува музиката от първата филхармония, която минава по цялата улица покрай Листон, оттам завива по друга широка улица, като целта е да предшества пренасянето на мощите през целия град, докато ги приберат отново в църквата.
Музиката е тържествена, бавна, почти съжалих момчетата и момичетата, които трябваше да пристъпват в такт. Пред всяка група има плащеница със светия. На острова има над 20 филхармонии общо, от които 3 са най-големите, а те също са и възрастово разделени. Шествието започва с най-младите, които водят групите на отделните училища, отново възрастово разпределени. Така и не разбрах критерия на подбор на участниците от училищата, но вероятно е по успех, училищни заслуги, със сигурност не беше по външен вид :D
Ето по-отблизо и плащеницата. Сигурно не е лесно това да се носи на рамо и явно тежеше, защото от всичките ми опити да ги снимам, само този май е един от най-сполучливите. Човека местеше плащеницата ту на едното, ту на другото рамо.
И докато "младата" филхармония преминава до другия край, след тях групите ученици също, вече се задава и средната по възраст филхармония, последвана отново от ученици, но вече видимо в по-горните класове.
Всъщност сега се сещам, че партньора ми на острова ми показваше снимки, на които децата му са участвали в шествието - явно е въпрос на престиж и не всеки може да бъде избран.
Но пък са много хубави тези вторите, нали? А музиката вече беше по-тържествена, по-предизвикваща усмивки и ведрост :)
Всъщност сега се сещам, че партньора ми на острова ми показваше снимки, на които децата му са участвали в шествието - явно е въпрос на престиж и не всеки може да бъде избран.
Но пък са много хубави тези вторите, нали? А музиката вече беше по-тържествена, по-предизвикваща усмивки и ведрост :)
Ето и страхотните барабанчици, излъскани до блясък... :D Дори сега като гледам снимките и си спомням, се връща усещането ми на празничност, което наистина е неповторимо :)
И накъде без духовата музика? :) Тези хора наистина бяха страхотни. Хем в ритъм да пристъпват, хем да свирят... Имаше и много хубави флейтистки, ама нещо ми е размазана снимката с тях :)
След тази филхармония минаха групите също и на общината, на банките, на театъра... И ето, задава се "тежката артилерия" - най-старата филхармония. Ех, защо не записах клип със звук, за да можете да чуете .... Всъщност трите филхармонии се надграждаха, като всяка беше по-празнична от предишната. Третата беше ....... не случайно именно те водеха литийното шествие с мощите, и всички църковни представители.
Явно имам слабост към барабаните (или барабанчиците?!) :D Но всъщност ми се иска макар и през снимките да чуете това, коеот аз чух :)
А, пропуснах да кажа, че преди тях минаха и групите от служители на летището, на пристанището.... И ето вече и началото на литийното шествие. Красиво, пищно, величествено...
Измежду всички свещенници се носят и мощите на Св.Спиридон - покровителят на острова. По време на празниците мощите стоят в едноименната църква за поклонение.
Ето и самите мощи, с охраната от моряци..... Невероятно сериозни, истински вглъбени в идеята, че съхраняват най-ценното нещо на света
И докато цялото литийно шествие преминаваше, от всички прозорции тераси започнаха да хвърлят карамфили - цели цветове или само листенцата им, за да постелят пътя на светеца..
Не зная на тази снимка доколко се виждат цветята, но просто си представете дъжд от цветя..
Не зная на тази снимка доколко се виждат цветята, но просто си представете дъжд от цветя..
При явно невероятната организация, целия този парад свършва в 10,30. След което започват приготовленията за единствено на острова традиция - чупене на глинени съдове, в които има вода, монета, а някога и малко зехтин, защото са се чупели стари и употребявани делви, в които се е съхранявал зехтин. Тази традиция се свързва с разпъването на Христос, когато в денят след Събота Мария Магдалина и Мария, майката на Яков отиват да отворят гроба, където било положено тялото на Христос и носели глинени съдове с вода, да измият тялото. Тогава Ангел Господен отместил камъка от гроба, пазачите уплашени се разбягали, а двете Марии от уплах изпускат глинените съдове и тогава разбират, че Христос е възкръснал. В същото време това, че се хвърлят от прозорците и терасите някак напомня и на някогашна Венеция, когато на Нова година през прозорците се изхвърляли стари и непотребни вещи. :)
За краткото време всички трябва да приготвят глинените съдове, междувременно шествието да се разпръсне, а хората да се приберат плътно от двете страни на улицата, за да няма "грешки" :D
Тази червена делва беше точно срещу нас, вече я бяха наляли вода и поставили монети, беше готова за 11-я час, в който започва чупенето.
За краткото време всички трябва да приготвят глинените съдове, междувременно шествието да се разпръсне, а хората да се приберат плътно от двете страни на улицата, за да няма "грешки" :D
Тази червена делва беше точно срещу нас, вече я бяха наляли вода и поставили монети, беше готова за 11-я час, в който започва чупенето.
През няколко тераси имаше приготвени две по-големи делви... Всъщност това е и нещо като надпревара, кой по-голяма делва ще счупи. Всяко показване на следващата по-голяма делва предизвикваше възгласите на хората по улиците, а собствениците им гордо приемаха тези възгласи като признание :)
Шумни възгласи и почти паника в една възрастна гъркиня до мен предизвика показването на следващите две делви. Бяха на последния етаж, огромни... преди хвърлянето им момчетата три пъти лъгаха хората долу... Честно казано, като ги видях се огледах накъде по-навътре от улицата да се скрия, ама нямаше начин, освен да вляза в стената :D
А женицата до мен искрено се притесни какво ще стане като хвърлят тези делви, дали наистина ще ги хвърлят, дали няма да ударят някого, а колегата Янко, който беше до нас повтаряше, че тези са луди :D
А женицата до мен искрено се притесни какво ще стане като хвърлят тези делви, дали наистина ще ги хвърлят, дали няма да ударят някого, а колегата Янко, който беше до нас повтаряше, че тези са луди :D
Нямаше тераса или прозорец, на който да не бяха приготвени глинени съдове и точно в 11 часа от единия край на улицата се чу шума от чупенето... Чупенето не става едновременно, върви като вълна от единия край до другия, първо се хвърлят по-дребните съдове - гърнета, чинии, малки делви...Всичко това придружено със смях, викове...
И когато свършат дребните, започват да летят големите делви... Те наистина са "луди" и наистина ги хвърлят :D
Бях плътно до отсрещната стена, пред мен имаше поне 3 реда хора, но от тази делва водата, която се разплиска стигна до краката ми :D
Бях плътно до отсрещната стена, пред мен имаше поне 3 реда хора, но от тази делва водата, която се разплиска стигна до краката ми :D
И ако си мислите, че само една голяма се хвърля, нееее, ето я и втората от двете големи от последния етаж :D Излишно е да обяснявам какви бяха аплодисментите и виковете, които придружаваха падането й :D
И това си го представете как се случва от всички сгради в центъра - от всички позорци и тераси летят различни делви, а шумът от чупенето им, свирките, смеха и възгласите е неописуем :)
Когато хвърленето приключи, ето така изглеждат улиците. И разбира се, всеки трябва да си вземе парче, което да пази до следващата година, за късмет и здраве. Аз си взех от червената, която беше срещу нас :D
А след това... Ех, след това е истинско веселие. Всички кафенета наоколо са препълнени, по улицата покрай Листон минават ученическите филхармонии, гърми музика, балони, суматоха.....
Това продължава до към 2-3 часа следобед, след което повечето се оттеглят на почивка, обяд, а също и да съберат сили за вечерното Възкресение. За жалост от него нямам снимки, просто сапунерката, с която снимам не става нищо хубаво на вечерни снимки. Ние също следобед си починахме и вечерта се върнахме в града. А там.... От 21,30 отново започват шествия и паради, обикалят главните улици. Първо се събират около улицата, където се чака да се донесе огъня за паленето на свещите... Нали съм си късметлийка и нали за сбъдване на мечта става дума, та точно пред мен спря автомобила, от който слезе свещенника, който носеше огъня. Оттам той се присъдедини към останалите от църковното шествие за да отидат до църквата. А ние се придвижихме към площада, където се провежда самата литургия. В 23,30 започнаха отново да идват филхармониите една след друга, тържествени, шумни и красиви. Подредиха се в очакване на идването на свещенниците. И точно в 00,00 часа ... "Христос Воскресе" и започна най-прекрасната заря, която някога съм виждала през живота си. Няма такава, повярвайте ми. Около 15-20 мин небето се украсяваше в какви ли не цветове и форми, филхармониите свиреха, чуваше се и църковната тържествена песен...
Мисля, че точно в този миг изживях истинско щастие, такова, каквото никога досега не бях изживявала. Онова усещане, при което си даваш сметка, че дори ей сега да свърши света, няма за какво да съжаляваш... :)
Е, всяко нещо си има край, а ние трябваше да се придвижим до пристанището, където беше автобуса ни (по време на тези празници града се затваря за автобуси и коли). Единствения начин да се придвижа през множеството хора беше да се прилепя към някой от оркестрите, които в бърза маршова стъпка преминаха през центъра. И така, леви-леви, марширувайки с тях, а до ухото ми един тромбон свиреше с всички сили, но..... изнесох се. Явно и останалите от групата са ползвали този начин, защото всички се събрахме навреме, за да се прибираме към хотела.
И да, гърците празнуват Възкресението по свой си начин - след 00,00 часа се яде супата Магерица, а оттам - в бузукито :) Някои от нас също направихме така. Тоест пропуснахме супата, но не и бузукито :D
На другия ден късна закуска, а междувременно чеверметата с агнетата вече бяха приготвени, жарта разпалена и печенето беше започнало :D
В 12 на обяд започна празнуването... мезета, салати, узо и страхотна програма. Нямах време дъх да си поема, какво остава за снимки, но успях да снимам ето това хлапе, което брилянтно танцуваше зейбекико и обра овациите на зрителите.
Е, и ние танцувахме после... ама не толкова добре, затова не се показваме :D
Мисля, че точно в този миг изживях истинско щастие, такова, каквото никога досега не бях изживявала. Онова усещане, при което си даваш сметка, че дори ей сега да свърши света, няма за какво да съжаляваш... :)
Е, всяко нещо си има край, а ние трябваше да се придвижим до пристанището, където беше автобуса ни (по време на тези празници града се затваря за автобуси и коли). Единствения начин да се придвижа през множеството хора беше да се прилепя към някой от оркестрите, които в бърза маршова стъпка преминаха през центъра. И така, леви-леви, марширувайки с тях, а до ухото ми един тромбон свиреше с всички сили, но..... изнесох се. Явно и останалите от групата са ползвали този начин, защото всички се събрахме навреме, за да се прибираме към хотела.
И да, гърците празнуват Възкресението по свой си начин - след 00,00 часа се яде супата Магерица, а оттам - в бузукито :) Някои от нас също направихме така. Тоест пропуснахме супата, но не и бузукито :D
На другия ден късна закуска, а междувременно чеверметата с агнетата вече бяха приготвени, жарта разпалена и печенето беше започнало :D
В 12 на обяд започна празнуването... мезета, салати, узо и страхотна програма. Нямах време дъх да си поема, какво остава за снимки, но успях да снимам ето това хлапе, което брилянтно танцуваше зейбекико и обра овациите на зрителите.
Е, и ние танцувахме после... ама не толкова добре, затова не се показваме :D
На другия ден, заредени с впечатления си тръгнахме към България...
Не зная до колко съм успяла, но искрено се надявам да съм предала поне част от настроението на това пътуване. И аз самата, въпреки многото нерви и напрежение, съпътстващи това ми пътуване, предвид, че за мен все пак е работа - мисля, че още повече заобичах това вълшебно и неповторимо място.
И искрено пожелавам на всеки да отиде там, било за Великден, било по друго време.
Аз другата седимца пак ще ходя, макар и за 3 дни. А през май пак ще ходя, вече за една седмица, хем ще бъдем там за празника на острова - 21 май, когато се празнува присъединяването на Йонийските острови към Гърция. Още не съм била на този празник там, сигурно ще е отново много вълнуващо :)
И после.... ще видим, лятото сигурно ще пътувам още много, много... :D
Явно не е случайно, че много известни личности, които веднъж са стъпили на острова са оставали за дълго там...или завинаги :)
Не зная до колко съм успяла, но искрено се надявам да съм предала поне част от настроението на това пътуване. И аз самата, въпреки многото нерви и напрежение, съпътстващи това ми пътуване, предвид, че за мен все пак е работа - мисля, че още повече заобичах това вълшебно и неповторимо място.
И искрено пожелавам на всеки да отиде там, било за Великден, било по друго време.
Аз другата седимца пак ще ходя, макар и за 3 дни. А през май пак ще ходя, вече за една седмица, хем ще бъдем там за празника на острова - 21 май, когато се празнува присъединяването на Йонийските острови към Гърция. Още не съм била на този празник там, сигурно ще е отново много вълнуващо :)
И после.... ще видим, лятото сигурно ще пътувам още много, много... :D
Явно не е случайно, че много известни личности, които веднъж са стъпили на острова са оставали за дълго там...или завинаги :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар