Нова година в пустинята Вади Рам в Йордания - 2010-2011

Вече отпочинала след пътуванията, време е да разкажа поредното си приключение :)

Мъдрите хора казват "Никога не казвай "никога"!" и аз съм доказателството за верността на този съвет :) Тези, които са чели разказа ми от предишното ми пътуване до Йордания през Февруари 2010 вероятно си спомнят, че там бях споменала и за емоцията да изкараш една нощ в пустинята и ... един такъв лагер, който видяхме. Е, там споделих, че колкото и приключенско да звучи, поне за мен би било прекалено да се жертвам за такава емоция. Е, така си мислех тогава :) Сега, няколко месеца категорично мога да заявя, че изкарах поредната страхотна Нова година - неповторима, различна, екзотична и ... както още искате можете да го наречете :) 

Но нека започна по ред на събитията. Есента ми беше доста натоварена - като се започна от края на Септември: 1 седмица в Дидм (Турция), още толкова в Гърция, почти 2 седмици отново в любимото ми Рио, водопадите Иугасу и Буенос Айрес (за там в в друг пътепис), очаквах за Нова година да съм някъде, където предимно ще си почивам. Нещо като Ямайка например :D, още повече, че имаше всички предпоставки да отида там и вече предвкусвах колко страхотно ще си изкарам и как ще дразня сетиватата ви с карибски разкази после... И можете да си представите как се почувствах, когато разбрах, че всъщност ще ходя в Йордания. Отново! Не отричам, че тази страна ми хареса много, но някак бях останала с усещането, че вече съм видяла всичко там и... няма за какво да ходя втори път. Е, пострадах ден-два и си казах, че явно има причина да отида отново, без да подозирам какво ме очаква :) И първата ми изненада не закъсня - няколко дни преди заминаване разбрах, че ще съм с около 30 човека в пустинята за Новогодишната нощ. Ужас, втресе ме, защото естествено си представих това, което бях видяла предния път. Побързах да поровя в Нет-а за да намеря инфо за лагера, в който щяхме да бъдем и уж малко се поуспокоих. В същото време обаче знаех за предишни подобни празнувания, когато ги е валял дъжд, било е кучи студ и примиренчески се подготвих за много напрежeние и разочаровани туристи. И все пак някъде дълбоко в мен авантюристката си казваше - какво пък, подобно нещо не си изживявала, каквото и да се случи, ще остави незабравим спомен. :) 

И така, на 29/12 с известно закъснение заминахме и в късния следобед кацнахме в Акаба. За всички бъдещи пътешественици бързам да кажа да имат предвид, че сезоните ни с Йордания са еднакви, тоест по това време и там е зима. Като обаче има една особеност - в Йордания температурите са много различни в различните й части. Например докато в Акаба денем температурите стигат до 24-26 градуса, то в Петра е около 12-15, при Мъртво море не повече от 18-20... Иначе казано, ако пътувате по време на зимата там, ще се наложи да си вземете дрехи за различни сезони или най-малкото преди тръгване си проверете прогнозите за времето.  И също така, че както тук през зимата става тъмно още в 18 ч, там дори още по-рано се стъмва. 

Та макар, че кацнахме към 16,30 ч, тези, които директно заминахме за Петра, където по програма имахме 2 нощувки, пристигнахме по тъмно. Бързо настаняване по хотелите и подготовка за следващия ден, който разбира се, беше посветен на Петра.

И пак Дубай - Вавилон на 21 век - March 2008

Имам лошия навик като харесам някое място, да се връщам към него. Лош навик, защото винаги на втори поглед се виждат и тъмните кътчета, не толкова красивото или не толкова прекрасното... Така или иначе, реших почивката си преди сезона да си я направя пак в Дубай.

Който е чел предната ми тема вече знае колко бях очарована. Всъщност и сега съм, но по един друг начин ;)

И ако предния път търсех дума, с която да определя Дубай, то сега вече я имам - днешния Вавилон. Отново се убедих, че това е мястото на най-силни контрасти във всяко едно отношение:хора, начин на живот, места за живот (в това число и за туристи), сгради, религии, езици, които се ползват, морал и ценности.... И уникалното смесване на всичко това на фона на извисяващите се "кули"....:)

Този път се настаних в доста скромен хотел, категория 2* и ... бях приятно изненадана Е, не е 5*, но 3* почти ги постига. Нормални стаи, нормално обзавеждане (с голям плазмен ТВ и ДВД плейър ) и с малко бакшиш на камериера, който обслужваше етажа... нещата бяха повече от прилични. Още повече, че целта ми не беше да стоя в хотела, а да скитам.

Като този път си бях намислила освен да скитам с приятели, също и да отида до места, на които предния път не успях. Освен това сама, тоест не с туристи, за които да се грижа.... направо приказка :D

Първия ден всъщност посветих на почивка след полета, разни практически нещица от рода на карта за мобилния телефон, че роуминга миналия път много, ама много ми натежа. Една карта с номер и малко пари вътре е 175 дирхама (5 дирхама са около 1 евро), а цените на разговорите дори международните излизат в пъти по-евтино. СМС например до БГ ми е около 0,45 дирхама

И преди да продължа с местата, където поскитах, хайде пак да напомня за Дубай и със снимки

Първите две са от една от основните улици в сити центъра - Ал Мактум Роад.

А това е т.нар.Часовникова кула, която е доста често ползван ориентир за посока - намира се в единия край на Ал Мактум Роад.

МАДИНАТ ДЖУМЕЙРА

Е, един ден отиде в срещи с приятели, на следващия бях си планирала да ходя до Мадинат Джумейра. За онези, които са ходили в други арабски държави ще е лесно да се сетят за какво става дума - аналог на Медина В случая обаче става дума не за стара такава, а за изрично построена, като започва с пазар и постепенно преминава към хотели и.... една вариация на Венеция :)

Ето така изглежда в началото закрития базар...

Измежду многото магазинчета за сувенири, дрехи и какво ли не още едно беше моето любимо.... Магазина на Аладин - антики.
Това място беше наистина като вълшебно, беше ми неудобно да снимам вътре, но просто си представете какви ли не неща, някои може би наистина антични, или поне повечето просто приличаха на такива....... Бижута, които напомнят на скъпоценностите от пещерата на Али Баба, имаше дори статуя на Мадоната с Младенеца... :D

А отвън бяха изложени всевъзможни.... Аладинови вещи :)

Някои магазини за мъжка мода ползваха такива модели... Дали беше намек за природата на мъжете или че дрехите не са само за хора... :D

Това е езеро... срещу амфитеатъра :)

И понеже там човек лесно може да загуби ориентация - навсякъде табели. Едните ме изведоха от закритата част към пътеката уж към Амфитеатъра... За жалост там подготвяха за концерт вечерта, та нямаше как да вляза там, но поне отстрани го снимах...

Всъщност, за да не стане грешка, нека уточня, че водата на цялата територия на Мадинат е морска. Не зная по какъв точно начин е направено всичко това, но то все едно е строено в морето, защото това си е морска вода :)
И ако от едната страна покрай амфитеатъра пътеката води към единия хотел, то през други коридори човек излиза на едно такова "площадче" :)

Дубай - Нова година 2007/2008

Дубай, Абу Даби

И така, вече няма да отлагам, че времето започва все повече да ме притиска, затова… ДУБАЙ

Толкова емоции бушуват още в мен, въпреки, че вече цяла седмица мина откакто съм се прибрала, че не зная откъде да започна. Предварително се извинявам, ако звуча неподредено, но… как иначе се говори за нещо, в което си влюбен?!

Започвам с това, че всъщност дори не бях особено щастлива, че точно там ще бъда за Нова година. Дори малко съжалявах, че при избора Дубай или Йордания не избрах Йордания. Да, много снимки бях гледала, много разкази бях чувала за Дубай, но така или иначе за мен си беше поредната арабска дестинация, и някак… тръгнах примирена, че ще е поредната ми командировка, където трябва да си свърша добре работата. Единственото ми утешение беше, че там имам бивши колежки, с които ще се видя.
Кацнахме около обед и… първото, което веднага ми направи впечатление е, че не мирише. Тук е мястото да уточня, че един от проблемите ми с арабските дестинации е специфичната миризма, която се носи във въздуха още с показване на стълбичките на самолета. Тук обаче не и… до тук добре. След това се наредихме на опашка за eye check…. бавно, изнервящо, чакащо… Но нямаме избор. От предишен опит се стараех много да не се оглеждам наоколо, някак в арбаските страни никога не съм се чувствала спокойно.. Паспортна проверка, отново по арабски бавна. Казах си „Ами да, така и предполагах“. Всъщност кацнахме на стария терминал, така че и обстановката наоколо с нищо не издаваше какво ме чака отвън

И целия този свят изчезна в момента, в който се качихме в автобуса към хотела. Изведнъж попаднахме в един напълно друг свят…. Така или иначе нямах много време да погледна, чекиране в хотела (колкото и читав да е, хотел е), първи организационни задачки…
Всъщност ето и малко снимки от хотела, като първата е…. я да видим някой ще се сети ли какво е това червеното на тази снимка, което беше в гардеробаХотела е Метрополитен Палас и ако някой не държи да е близо до плажа, държи на що годе добро обслужване, спокойно бих го препоръчала. Казвам що-годе добро обслужване, защото персонала беше основно от филипинци, които……. е, за тях се знае, че са любезни, търпеливи но не и бързи в обслужването

Ето и част от фоайето на моя етаж

 Успях само да погледна наоколо и видях прилично високи сгради, които едва след това си дадох сметка, че всъщност са достатъчно нови. Хотела ни беше на Ал Мактум роад (за тези, които са били там), съвсем близо до т. нар.сити център на Дубай. Туристите от групата почти веднага се пръснаха около хотела, аз едва вечерта успях… И започнах да гледам с широко отворени очи

Първата вечер партньорите ни поканиха на вечеря в ресторант, техен си… в който естествено не се сервира алкохол Започнах да се чувствам странно, защото… очаквах арабско, виждам нещо съвсем нормално, съвременно, европейско като обстановка… поне отвън Вътре в ресторанта беше доста по-странно и… пак не миришеше Дори сега не мога да опиша как се почувствах. Поглеждаш наляво и виждаш семейство, жената забрадена с кърпа, но пуши цигара. Поглеждаш надясно и виждаш млади мъж и жена, тя отново забрадена, но той я беше прегърнал?!!?! Поглеждаш още наоколо и започваш да виждаш най-различни физиономии на различни по националност хора. В същото време на детската площадка в пряка близост играят деца… Казах си „ОК, това явно е специално подбрано от партньорите ни място“. Всъщност беше четвъртък срещу петък и докато се чудех защо още като отивахме не можехме да намерим наоколо място за паркиране, ми подсказаха, че там почивния ден е петък и нормално в четвъртък вечер всички да са навън…. След вечеря като излязохме и погледнах от другата страна на канала… светлини каквито могат да се видят само в модерните градове… Аз обаче понеже така и не се научих да си оправям настройките на фотоапарата, каквото снимах, нищо не се получи, така, че това няма как да ви го покажа…
До тук без да знам още къде точно съм попаднала се прибрах в час, в който още не ми се спеше, но след по-малко от 3 часа трябваше да ставам за предстоящия сити тур в Дубай

Скоро след като заспах се оказа, че вече е време да ставам… Душата ми спеше и докато се чудех от какво съм толкова уморена се сетих, че всъщност проблема е в часовата разлика.
ОАЕ са с два часа преди нас и ставането ми в 6 сутринта беше равностойно на 4 по БГ време……. Е, нямах избор Като си видях групата, не само аз страдах от недоспиване, но поне кафето в ресторанта беше добро Дойде буса, качихме се и… от този момент започна едно от най-страхотните ми пътувания  

Тунис (от първа ръка) - June 2006

И така, както обещах, ето и моят разказ за Тунис.
(за тези, които не са ме чели досега бързам да се застраховам, че това е един от първите ми пътеписи преди няколко години :)) Снимките са след "информаиионната част :) )

Безспорно, на много места може да се прочете за тази уникална страна, която успява да съчетае мюсюлманството със светското. Удивителна комбинация между капитализъм и социализъм :D
Тунис-от където започва Сахара :)
Още със слизането от самолета ни посрещна слънце и горещина. За онези от нас, които сме с по-чувствително обоняние естествено веднага реагирахме на типичните за арабските страни миризми.... странни и различни, може би дори малко неприятни. Влязохме в залата за паспортен контрол, която беше без климатик, а това още повече се усещаше предвид многото хора от кацналите по същото време още 3 самолета. Сега, от позицията на престоя си там разбирам, защо тези хора работят бавно. В тези горещини там няма начин да се прави каквото и да било бързо :) Така или иначе след недълго (според тяхното темпо) чакане минахме през паспортния контрол и излязохме. И......... влязохме в Тунис :)

Тунис е действително уникална държава. Бих казала единствената от арабските държави, която е изключително светска. Да, около 97% от населението са мюсюлмани. Но веднага се забелязма изключителната толерантност към останалите религии и ненатрапването на собствената. Както всички знаят, тази бивша френска колония сега е президентска република. Това, което ще ви направи впечателние е, че почти навсякъде има портрет на Хабиб Бургиба: първият президент, който сваля монархията, премахва полигамията, дава равни права на жените. И до момента всички там говорят за него с изключително голямо уважение и обич. Тунис е единствената страна, в която е легализирана проституцията, има министерство на жената и семейството. Жените имат право на образование, работа, и изключителни права при развод. Да, те имат право и на развод. Желанието на местните да не се натрапват мюсюлманските традиции е до такава степен, че ако жените ходят на работа, то те нямат право да са с кърпи и шамии. Разбира се, това е по закон. Така или иначе обаче традициите са си традиции и се спазват и до наши дни. Като например избора на жена от родителите на мъжа. Според традицията няма как да се случи брак между мъж и жена от различни социални прослойки. Но същевременно съвсем естествено е да се видят жени напълно съвременно облечени, жени, управляващи автомобили... А, по закон никой няма право да спира автомобил, ако зад волана е жена. Дори полицията :D
Но... арабското си е арабско. И това най-вече се усеща в отношението на мъжете. За тях е едва ли не задължение да ухажват, да свалят, да правят комплименти и да се стремят да се докоснат до жена, особено чужденка. Едва ли не сякаш това е като част от туристическите услуги, които се предлагат там :) Между дугото в Тунис има професия beach boy - млади момчета, които.... ами нещо като жигола :D
Местната парична единица е тунизийски динар. 1ТД = 1,35 щатски долара. Пари могат да се обменят във всеки хотел, а също и във всяко чейндж бюро или банка. Няма разлика в курсовете, така, че не е нужно да се търси бюро с по-добър курс. При всяка обмяна е добре да се вземе касовата разписка, в случай, че при напускане на Тунис останат непохарчени динари (което е почти невъзможно :) ) на летище могат да се обменят в долари или евро.
Навсякъде по базарите се пазарува в динари. Разбира се, може да се плати и в долари или евро, но тогава вече има вероятност да ви сметнат в много неизгоден курс. Между другото със закон е забранено да се плаща в ресторант, магазин или дори и по базарите в долари или евро. Това може да доведе до големи неприятности както за магазина/ресторанта/търговеца, така и за купувача. Въпреки това се прави.
Тунизийските динари са както книжни, така и метални. Книжните са от 5, 10, 20 и 30 динара. Металните са от 1/2, 1, 5 динара. Т.нар. "стотинки" се наричат милимс. Има монети от 100, 50, 20, 10 и 5 милимса. Нещо, което обърква понякога туристите, сметката може да е 6200 динара. Това означава 6 динара и 200 милимса.
Като всяка арабска държава, бакшиша е нещо, което е по подразбиране. Бакшишите варират от половин динар до 2-3 ако сте много доволни. Правило е въпреки, че трансферите от и до летище са включени в цената да се остави бакшиш от порядъка на 1 динар. На пиколо - също около динар. В ресторант на принципа на закръгляне на сметката. Това особено важи и при екскурзии - всеки автобус има отпред чинийка, в която при приключване на пътуването се остава бакшиш за шофьора и гида (по динар за всеки).
Предвид курса на динара спрямо долара, то Тунис не е от най-евтините държави. Като цени от една страна подвежда: една бира е обикновено 2,5 динара. Това в хотелите, заведения, кафенета. На места може да се намери и малко по-евтина или по-скъпа.
Официалните езици в Тунис са арабски и френски. Предвид многото туристи от цял свят на много места се говори и английски, и почти навсякъде говорят и руски. В този смисъл за българските туристи няма проблем относно говоренето. :)
Местата за пазаруване - разбира се базарите и т.нар.Медина (такава има в Сус и Тунис). Това са огромни пазари, в които се продават всевъзможни сувенири, качествени и некачествени, всевъзможни ненужни боклуци. Основен момент в пазаруването е пазарЕнето. Задължително първо ви казват някаква висока цена, която може да се смъкне драстично. Например от 20 динара може да стигнете до 3-4 динара. Поне мен първите дни това ме забавляваше, но в един момент започнах да се уморявам. Дори само да погледнете към някоя сергия и започват да ви предлагат, да се пазарят, да ви вкарват в магазинчето да ви покажат още и още. Като съвет - пазарете се до дупка. Още повече, че често на пазара от цялото пазарене може да се окаже, че сте купили нещо на цена по-висока от официален магазин за сувенири, в който са обявени цените предварително. В този смисъл преди да пазарувате сувенири, проверете цените и в магазинчетата, където те са обявени предварително.
Пазаруването е цяла игра. Особено за жените :D За тях то е придружено с ухажване, комплименти... Едва ли не класика в играта е да се каже "Добре, 5 динара и една целувка" :) Ако жената се държи по-фриволно то почти неизбежно е да се пробват и да се "отъркат" в нея. Или уж случайно да се плъзне ръка по тялото й. Едва ли не е естествено да я поканят на кафе, да я питат в кой хотел е... Същевременно в момента, в който категорично се заяви отказ, то те не преминават границата. А вълшебната дума е "полиция", в случай, че нещата загрубеят. Ако жената е с мъж обаче това не се случва, тогава се стига само до пазаренето за цената.
Като социално устройство Тунис е много съвременна държава. Безплатно образование, като разбира се има и частни лицеи и университети. Здравеопазването е също като у нас - има държавно и частно, като разликата в цените е доста голяма. Политика на кредитиране също като у нас: бързи кредити, дългосрочни и бизнес кредити. Пенсионно осигуряване. Всички се стремят към държавна служба именно заради всички осигуровки, които получават.
От гледна точка на сигурност Тунис е една много спокойна държава. Там почти няма кражби и насилие. Почти навсякъде има непрекъснато полицаи или т.нар.цивилна охрана. Това важи дори за хотелите, които имат денонощна охрана.
Флага на Тунис е червено знаме в средата с бял кръг, в който има 5 звезди и полумесец. Звездите са 5-те правила от Корана. Такива флагове има пред много от хотелите и всички държавни учреждения.
Нещо, което може да се види и на монетите от 1 динар - разликата в летоброенето при мохамеданите. Ако официално света е в 21 век, то за мюсюлманите е 16 век. :D

Тунис е изцяло насочен към туризма. Независимо от съществуващата бедност, то там има чудесни пътища, напълно съвременни курорти, нови хотели. Цялата брегова ивица на Тунис е около 1200 км. Две трети от нея са пясъчни плажове, които постепенно биват разработвани като туристически резорти. Пясъкът е като пудра захар ситен, морето.... Средиземно море :)
Основните курорти са и най-популярни са Сус и Хаммамет. Като нов със съвсем нови хотели е и курорта Махдия. Разбира се, хотели има и в Монастир.

ХАММАМЕТ
Намира се около едноименния град. Хаммамет в превод означава "място за къпане". Може би именно това става причина да бъде определен като курорт,може да се каже едва ли не първия курорт. Това е един от най-живописните курорти в Тунис, където всичко е потънало в зеленина. Начало като курорт е от 20-те години, където Джордж Себастиан построява красива вила в мавритански стил. Една от забележителностите на града е средновековната Медина (в превод "стар град")-лабиринт от малки улички, изпълнени сега с много сергии :)
Южната част на Хаммамет - това е новият туристически район наречен още Ясмин Хаммамет (ясмин = жасмин). Тук са разположени повечето от 5* хотели. Разликата между т.нар. стара част на Хаммамет и новата е - старата е изключително спокойна, до степен да няма какво да се прави, освен плаж и разходки. Докато в Ясмин Хаммамет има много развлечения, дискотеки, заведения. Като цяло именно Хаммамет е зеленият рай в Тунис, курорта за по-спокойна почивка, за семейства и хора, които не търсят непременно нощни развлечения.

Бразилия, Аржентина и още нещо - Ноември 2008

Дълго време отлагам започването на тази тема и причината е тъгата, която ме обзема всеки път, когато отворя снимките. Тъга, почти болезнена, която започна с качването на полета към България, която ме държа повече от седмица след прибиране... Тъга като по изгубена любов или... Кой знае, може би със споделянето на пътешествието ми тук може да стане по-поносима :) 

Още от дете една от мечтите ми е била да посетя Бразилия и в частност Рио де Жанейро. Предполагам не само аз съм имала такава мечта. И всеки може да се досети колко бях щастлива, когато разбрах, че заминавам там, при това в един чудесен обиколен тур, който включва и Аржентина, водопадите Игуасу и един ден в Монтевидео... Чувство на приповдигнатост, примесено с малко страх (тръгвах с 30 човека) и любопитство дали ще ми хареса толкова, колкото съм си представяла. За щастие дългите полети имат способността да уморяват толкова много, че човек почти е застрахован да припадне от силна емоция при кацане :)  12-часовия полет в кошмарен самолет, където бяхме като в консервена кутия почти ни беше омаломощил. Кацнахме в събуждащо се Рио, оттам до хотела... Не зная как да го обясня, но дори за секунда не се почувствах, че съм пристигнала на другия край на света, на така лелеяно цял живот място. И причината е, че усещането, поне за мен беше, сякаш съм си пристигнала у дома. И това усещане продължи по време на целия ни престой в Рио. Всяко местенце, което посетихме виждах за първи път, но някъде в душата ми беше, сякаш винаги съм била там... Както и да е :) Пристигнахме и първите предупреждения бяха относно престъпността в Рио де Жанейро, сигурно хиляди пъти повторих на туристите колко трябва да бъдат внимателни с чантите, парите, документите. Напук на очакванията, че ще бъдем уморени, всички без изключение имахме нужда само от душ и преобличане и готови за среща с Рио. Първия ден не беше предвидена никаква програма, но пък в хотела ни чакаха представители на веригата H.Stern http://www.hstern.net/hsterninrio/ . Нормално точно в Бразилия да има няколко магазина, плюс работилница, в която туристите да видят как се обработват скъпоценни камъни, злато и разбира се, възможност да си купят на добри цени :) Освен това поканата за посещение на основния магазин даваше възможност за безплатен транспорт до Ипанема и прибиране до хотела, който пък беше на 10 мин бавно ходене до Копакабана.. :) Всички без изключение се възползвахме :))
Ипанема и Копакабана са двете основни туристически зони и плажни ивици в Рио. Доколкото Копакабана е по-известната и когато човек чуе Копакабана, то неизбежно се сеща за Рио, то Ипанема е по-новата, по-модерната, по-лъскавата.. Известна с това, че дава тон на модата най-вече на плажната мода :) И също сигурна съм, че всеки е чувал песента или мелодията от песента "Момичето от Ипанема" 

Предвид, че бяхме през Ноември, плажовете още бяха празни откъм туристи. А и времето не беше много подходящо за плаж. И противно на очакванията ми, навсякъде в Рио беше много чисто. По улиците, по плажната ивица, по крайбрежданата алея... Чисто, подредено... Вълните големи, все още не ставаше за къпане, но пък имаше явно местни, които просто прекарваха времето си там ....

Други просто играеха... :)

Всъщност двата плажа - Ипанема и Копакабана се преливат един в друг и само шарката, оформена от плочките на крайбрежните алеи могат да ви ориентират къде свършва Ипанема и къде започва Копакабана. Ето ги по-геометричните форми на Ипанема

А ето и характерните за Копакабана "вълни"

Навсякъде по крайбрежната алея има малки заведения за храна, просто напитка или само пресен сок от кокос :) Сигурно в активния сезон е много по-оживено и шумно, но докато бяхме ние, беше приятно "тихо", дори се чуваха вълните от океана... Но това докато не се случи група от свирещи музиканти, разбира се, самба .. :)) Това ако някой му се загуби чувството, че е не на който и да било плаж, а точно в Рио де Жанейро :)

Не е нужно да уточнявам, че всяко удоволствие е срещу пари :Р

До колкото Ипанема е по-модерна като сгради, то все пак може да се срещнат и къщи, които да напомнят за по-старо Рио :) 

 

I am a travel Agent :)))

I AM A TRAVEL AGENT!!

 I am a travel agent....I have advance degrees in accounting, public relations, marketing, business building, computer science, civil engineering, and Swahili.

I am a travel agent....Of course I remember the reservation you booked six years ago, even though you don't have a confirmation number and you think it was made under a last name that begins with a T.

I am a travel agent....It' s no problem for me to give you seven connecting non-smoking poolside suites with 2 king beds and 4 rollaways in each, and yes, it is my fault that the hotel does not have a helicopter pad.

I am a travel agent....I speak all languages and have visited Every destination.

I am a travel agent....It' s obvious to me when you book your reservation for Friday, you really mean Saturday.

I am a travel agent....My company has entrusted me with financial information, and yet I can't tell you why your hotel bill for March 1989 had a .50 per phone call because, of course, you shouldn't have to pay for calls.

I am a travel agent....I understand that Joe Blow Ltd. is a vast empire and will make or break my agency.

I am a travel agent....Yes, I am lying when I say there are no seats left at the lowest price during Spring Break, Thanksgiving or Christmas.

О-в Мавриций - късче от рая / Нова година 2009/2010

Е, след дълго туткане и преодоляване на депресията след прибирането ми от Мавриций, ето и моят разказ за това как аз видях това вълшебно място.
Късче от рая или поне откакто съм си дошла, с това започвам разказа си пред приятели и познати и то наистина е такова. Предварително казвам, че няма да покажа много и качествени снимки... С тази сапунерка, която имам няма как да се получи, а и напоследък все по-малко снимам. Някак с времето се получава, че повече време отделям на това да напълня очите и душата си, отколкото да правя добри кадри ;)

Пътуването ни беше през Париж, откъдето до Мавриций е 11 часа полет. Не е нужно да обяснявам несгодите на такъв полет, още повече ако е в по-старичка машина... : ) Но пък мисълта къде отиваме помогна да преодолеем всички неудобства. А аз има удоволствието още по време на полета да се докосна до част от културата на местните До мен беше мама англичанка с две от децата, а пръснати из самолета бяха съпруга й маврицианец, още две от децата, и останалата част от фамилият - сестри, лели, братовчеди... Оказа се, че те си живеят в Англия и отиват за ваканцията за около 20 дни на острова. И...... нямаше начин, потопих се в техните отношения, станах част от преместването и разместването докато поне децата ги съберат, надлежно бях представена на цялата фамилия като име, откъде съм, какво работя, за колко време и с колко човека пътувам (след като бях приятелски разпитана :P)... Сутринта наближавайки острова бяха раздадени картите за попълване - кой, къде, за колко и тн. Голяма беше изненадата ми, когато с тях раздадоха и още едни, в които трябваше да декларираме здравния си статус, с изредени няколко болести от типа на шарка, треска, грип ... А на първа страничка от тази карта беше изрично написано, че съгласно законите на "държавата" наказанието за внасяне на наркотици е 60 год. Както и да е, всички декларирахме, че сме здрави, не носим наркотици... :-)
С наближаването на острова беше наистина веселба - виждаме го на мониторите, поглеждаш през прозореца - остров няма. Имам чувството, че поне час снижавахме и се спускахме като на спирала...... Ама как не, островът е голям ... 2000 кв.км. :) А за късмет като пристигахме беше и облачно, та острова видяхме малко преди да кацнем.
С кацането не е нужно да казвам колко рязко усетихме температурните разлики и....... изненада... Коридорите на летището бяха украсени с Новогодишна украса - зелени борови клонки, катерещи се дядо Коледовци навсякъде .... И табелата, с която посрещата и смятам, че дори и най-големите скептици след кратък престой се уверява, че не е просто реклама: Welcome to paradise

Оттам нататък проверка, за някои беше бавно обслужването, но 400 човека са си много така или иначе, хората работеха нормално и...... много сериозни. Едва по-късно си намерих обяснението за тази строгост ...#-S

И така... оттам летището, малко, шумно и ... първи контакт с хората... Намерихме си нашия бус и сладкият Силвио, който ни придружи до хотела и още с посрещането не само, че беше много усмихнат, ами като ни видя колко сме смачкани от пътуването започна да се шегува, което неизбежно повиши настроението. :) Знаехме, че кацаме в противоположния край на острова в Mahebourg, а хотела ни беше в Северната част при Grand Bay. И понеже ще разказвам и къде сме били, ето и една карта на острова....

За тези, които не знаят, движението в Мавриций е по английски тертип, тоест в ляво, което още преди да замина секна намеренията ми да си взема кола под наем и да щъкам сама из острова :) . Иначе в тази връзка Силвио побърза да се пошегува, че по време на французите движението е било в дясно, после по времето на англичаните е станало в ляво, затова сега често карат ... по средата :))
Оттам пътуване около час, докато пристигнахме в хотела. Не е нужно да казвам, че поради умората май почти никой не се загледа в околностите и липсваха възторжените изблици от зеленината наоколо и видимо липсата на голяма застроеност, но пък и се движехме по вътрешността на острова... Подремнахме, та като пристигнахме в хотела вече бяхме готови за подвизи.
И тук започна моето очарование от острова ... благодарение на хората, които ни посрещнаха. Вярвайте ми, няма толкова усмихнати хора и нямам предвид любезните служебни усмивки. Те наистина бяха сърдечни, и посрещането беше сякаш стари приятели идват.. Бях чувала, че маврицианците приемат целувката като нещо естествено, но мислех, че е пресилено. Да, ама не, всъщност целувката (е, не интимната :P) е част от поздрава. Още от вратата ни посрещнаха с шеги... бързо настаняване и закуска (въпреки, че не ни се полагаше, не знам дали така посрещат по всички хотели).... И въпреки умората няма и час след настаняване по стаите вече всички се събрахме на плажа :)

Йордания - най-модерната арабска държава / Февруари 2010

Време е да спазя обещанието си и да разкажа за пътуването ми до Кралство Йордания :) Толкова много го разказвах на приятели, че надявам се сега разказа ми няма да бъде скучен и сух. :)

Мрачен февруарски ден, в края на който в изненадващ телефонен разговор бях попитана дали мога да замина след 4 дни за Йордания. Дума да няма, че дори не се замислих и казах ДА, но по причина - кой не иска да отиде на по-слънчево място. Бързам да кажа, че по една или друга причина Йордания винаги е оставала на втори план, особено при възможност за избор. Разбира се, знаех за Петра, Джераш, Мадаба, Вади Рам... но дали защото поне до преди да замина в съзнанието ми беше просто още една от арабските дестинации (а аз въпреки всичките хубавини в тези държави някак не се чувствам на място), дали защото винаги съм имала възможност да избирам... Е, явно беше дошло време да отида и там. Програмата повече от перфектна: пълна обиколка на Йордания с предвидени дни за плаж в Акаба... :D
И така, излетяхме, като предварително знаех, че ще кацнем на т.нар.старо летище на Аман. Кацала съм и на други такива стари, като очаквах, че просто ще бъде по-малко... Е, то беше много малко, и първото, което ми направи впечатление, че видимо навсякъде в него се пуши :) Е, това важеше само за служителите там, не и за нас :) Малка суматоха как точно да обработят документите ни и вече сме навън за трансфера. И... леко смутени, защото видяхме въоръжени хора... Знаех предварително, че Йордания е една от малкото държави в Средния Изток, която се старае да пази неутралитет относно съседите и техните взаимоотношения, затова малко се зачудих... Оказа се, че непосредствено до летището има военна база, съответно те ползват и самото летище, а това обяснява и засилената охрана наоколо. Това го казвам ако на бъдещите пътешесвеници натам им се случи да кацнат на това летище, да не се притесняват :)
И преди да започна разходката ето една карта, по която да се разходите с мен:)

Първата ни нощувка беше на брега на Мъртво море, което определено поне според мен беше страхотно, защото в повечето случаи при екскурзии просто се ходи до там за един ден, а ние имахме цял следобед :) Разбира се, от летището минахме частично през Аман,но само отдалеч видяхме един бял град и новостроящи се сгради... оттам се отбихме в посока Мъртво море. Разстоянието не е голямо - около 220 км, и предвид, че както предполагам знаете то е най-ниската точка на земята (или греша?! :) ), но така или иначе за кратко време се "спуснахме на 420 м под морското равнище :) Добре, че беше скоро след полета, та поредното заглъхване на ушите вече не ни правеше впечатление :)) Като на пътя има и табела, която указва къде е кота нула... :) С кратка почивка по пътя, колкото да сменим пари и да се ориентираме относно сувенирите, които ни чакаха в Йордания, да опитаме арабско кафе с кардамон и скоро след това пристигнахме. Като се върнах някой ме попита за цвета на морето... ами море :) Без вълни, и понеже беше следобед стоеше сребристо...

До преди няколко години е имало само един хотел на брега на Мъртво море - Dead Sea Spa, сега вече са поне 3 или 4 работещите, като се строят още два, един от които е на веригата Кемпински. Част от нас бяхме именно в този първи хотел, който както се оказа в момента търпеше сериозна реновация и мисля, че като бъде приключена ще бъде наистина много страхотен ... ако не му вдигнат и категорията на 5*... :)) Изненадах се, като разбрах, че част от гостите в хотелите са не просто като за междинна нощувка, а изрично там на почивка. Всъщност естествено, че има резон - всички са чували за вълшебните качества на калта от Мъртво море, а в хотелите се предлагат какви ли не СПА процедури с тази кал, соли и тн. Освен това хотелите си имат и плажвете, много басейни... иначе казано - всички удобства за една приятна почивка. 

Не е нужно да казвам, че половин час след настаняването по стаите вече бяхме на плажа :)) И.... започна веселбата :) Да, първото е момента с невъзможността да потънеш. Дори за мен, която по принцип не потъвам (по обясними причин :P) беше странно, защото в момента, в който се опитах да застана права във водата се оказа, че не може. Естествено, първо всички се потопихме по гръб, да, ама в момента, в който се опиташ да се изправиш и стъпиш на крака.... не може, само със засилка става, но и тя трябва да е премерена, защото рискуваш посто да се обърнеш по корем, освен това внимаваш за пръските от водата... Наистина е мноооооооооооого, ама мноооого солена :)) Де що имаше драскотина или раничка по тялото започна да щипе, на мен ми пръсна и малка капка на клепача, не в окото и започна да смъди, а вкуса.... брррр :( След това естествено беше да се намажем с кал.... целите тела :)) И за дамите бързам да уточня - наистина е вълшебна. Кожата след това наистина става мека, чиста.... 

Денят в Йордания е много къс (към 17,30 вече става тъмно), така че дойде време да се прибираме от плажа... Почивка и подготовка за същинската обиколка, която започваше от следващия ден :)
И пак за цвета на морето - следобеда го видяхме почти кално, нормално, при условие, че всички се мажат с кал и се топят. На другия ден сутринта водата беше кристално чиста и синя.... като едно най-обикновено море :)

РЕКА ЙОРДАН, НЕБО, МАДАБА 

Преизпълнени с енергия след процедурите, някои напълнили и кутии с кал вече бяхме готови да тръгнем към Обетованата земя..тръгнахме към река Йордан. И тук започва объркването на представите ни в каква държава сме - арабска или древнохристиянска... Вероятно и благодарение на екскурзовода ни Хинди, който е живял в България и който все още пази много добри чувства към страната ни, но нещото, което ми направи силно впечатление беше невероятното уважение на местните към тези места. И не бих казала, че само защото са туристически обекти, от които те печелят - просто в отношението навсякъде, където бяхме този ден се усещаше едно наистина взаимно ужважение и пълна съвместимост на двете религии: мюсюлманска и християнска. Тук е момента да кажа, че 92% от населението на Йордания са мюсюлмани, но в същото време в Северната част на страната и особено местата, които посетихме мисля, че църквите бяха равни на брой с джамиите, при това големии пищни църкви. Освен това на големите Християнски празници като Великден и Коледа Кралят обявява почивни дни за цялото население... Това уважение много ме впечатли. И така, отидохме да вземем разрешително за влизане до река Йордан. За тези, които биха отишли самостоятелно в Йордания и искат да обикалят самостоятелно по тези места е добре да знаят, че с кола също могат да стигнат до този пункт за разрешителни, там оставят колите си и навътре ги карат с нещо като маршрутка във вид на камионче (те са отзад на открити седалки :)) ). Ние продължихме с автобус донякъде и оттам нататък тръгнахме пеш като едни истински поклонници :)